Икономиката на еврозоната отново показва признаци на задушаване. Ръстът на частния сектор през април почти напълно спря. Това става ясно от данни на S&P Global, според които композитният PMI индекс падна до 50,1 пункта – точно на ръба между растеж и свиване. Анализаторите очакваха 50,2. Причината – несигурност, свързана с новите американски мита, които удариха доверието в сектора на услугите, сваляйки го до най-ниските нива от пет години.
Основният удар идва от Германия. Индексът за производството и услугите там падна под 50 за пръв път от четири месеца. Показателите за Франция също останаха под нивото на стабилност. Двете най-големи икономики на еврозоната изпращат тревожен сигнал за цялата зона – растежът е формален, но не и реален.
Еврозоната влиза в икономическа стагнация, отбелязва икономистът Сайръс де ла Рубия от Hamburg Commercial Bank. Според него „по-бързият спад в новите поръчки показва, че слабостта ще продължи“. Дори анонсираните правителствени разходи за отбрана и инфраструктура няма да доведат до бърз ефект.
Оптимизмът в региона се изпарява. Данни на Международния валутен фонд показват ревизия на икономическия растеж на еврозоната за 2025 г. – от 1% на едва 0,8%. За Германия се предвижда трета поредна година без реален растеж. Това е исторически прецедент за най-голямата европейска икономика.
Инфлация и политическа безпомощност
Европейската централна банка (ЕЦБ) е притисната до стената. За седми път от юни 2024 г. тя понижи лихвите, надявайки се да задържи инфлацията около 2%. Това стана ясно след последната среща на борда на банката през април 2025 г. Но резултатите са съмнителни.
Инфлацията ще се ускори, вместо да се стабилизира. Това се казва в ново проучване на ЕЦБ, цитирано от DPA, според което американските мита и европейските разходи за отбрана ще окажат допълнителен натиск върху цените.
Сайръс де ла Рубия подчертава, че ценовите индикатори в сектора на услугите не оправдават намалението на лихвите. Разходите се повишават, докато продажните цени растат по-бавно. Това прави интервенциите на ЕЦБ неефективни.
Данните на Bloomberg Economics също поставят под въпрос перспективите за стабилизиране. Те отчитат, че макар индустриалният PMI в еврозоната да е достигнал 27-месечен връх, секторът продължава да е в рецесия. Новите поръчки спадат, компаниите ограничават инвестициите, а търсенето остава анемично.
Германия, която трябваше да бъде двигател на растежа, не реализира очаквания подем. Причината: „първоначалният ентусиазъм от програмите за стимули на стойност 1 трилион евро вече се изпари“, пише S&P Global. Във Франция положението е още по-тревожно. Икономиката е в структурна криза, а секторът на луксозните стоки е особено уязвим от американската тарифна политика.
У нас – пропагандата за еврозоната продължава
Дебатът за еврото се изостря и в България. През последните дни БНР – Програма „Хоризонт“ излъчи рекламни съобщения в подкрепа на приемането на еврото. Според наблюдатели, това се случва с финансиране от държавния бюджет. В същото време, сутрешният ефир на радиото даде думата на икономиста Стоян Панчев от „Експертен клуб за икономика и политика“. Той критикува кампанията като „претенциозна пропаганда“. Икономистът обвини медиите в обслужване на властта и изрази готовност да участва в дебат с всеки, навсякъде.
Тази твърда позиция на Панчев срещу политическата пропаганда за еврото беше последвана от силен контрапункт от Тодор Тагарев. Той защити еврото като стратегически избор за България. Тагарев заяви:
„Може би сте забелязали, че през последните дни БНР – Програма Хоризонт излъчва реклами в подкрепа на приемането на еврото, вероятно платени от държавния бюджет. Но ‘търсейки баланс’, обществената медия осигури близо половин час в най-слушаното време между 8 и 8.30 тази сутрин за безпардонна (но претенциозна) пропаганда срещу приемането на еврото с гост Стоян Панчев от ‘Експертен клуб за икономика и политика’ и абсолютно неподготвени водещи, които не оспориха нито една от изрожденските опорки.“
Отговорът на Панчев не закъсня:
‘Когато говоря, комсомолът иска цензура. Не са достатъчни 10 млн. лв. за пропаганда, когато има кой да каже истината и кой да и даде ефир. Слагам линк към интервюто в коментари – ако ви се слуша претенциозната ми пропаганда.П.П. Готов съм да преиграя такъв дебат навсякъде и с всекиго.’
Панчев не е единственият икономист с критична позиция към еврозоната. Икономистите Григор Сарийски и Виктор Папазов също предупреждават за опасностите, пред които е изправена еврозоната. Според Сарийски, еврото е „валута без доверие“, а Папазов е дори по-краен:
„Текущата политика в еврозоната е като да слагаш лепенка на счупен крак. Липсва стратегическа визия, а дълбоките проблеми се замитат с медийни кампании и лихвени маневри.“
Този спор осветява разширяващата се пропаст между официалната линия на управление и общественото мнение. Изразено чрез протестите с искане за референдум по темата и внесеното възвание до президента Румен Радев. С него се настоява той да внесе в Народното събрание въпроса за провеждане на национален референдум.
Темата на референдума е дали България да отложи въвеждането на еврото като официална валута.Протестиращите очакваха президентът Румен Радев да излезе и да разговаря с тях. Това не се случи. Той не прие делегацията и не даде обяснение. Това разочарова много от присъстващите. Те напомниха, че преди пет години са го защитавали, когато прокуратурата нахлу в Президентството. Тогава народът беше зад него. Сега очакваха той да бъде с народа.
Еврозоната изглежда по-уязвима отвсякога – с институции, които реагират със закъснение, със слаба координация между националните политики и с пазарна несигурност, подхранвана от външни сътресения и вътрешна фрагментация. В този контекст, приемането на еврото в България не е просто технически или политически въпрос – това е стратегическо решение, което трябва да бъде обосновано с икономическа логика, а не с PR кампании. Защото залогът вече не е „европейското бъдеще“, а самата икономическа устойчивост на страната.