Европейският съюз представи ново споразумение със САЩ. Брюксел го нарече „разбирателство“, но реално, това е диктат. Европа прие тежки условия. Америка наложи 15% мита върху почти всички европейски стоки. ЕС се съгласи да инвестира 600 милиарда долара в американски компании. Ще купува и американска енергия за 750 милиарда долара за три години напред.
Освен това, Европа премахва мита върху американски авиационни части, полупроводници, химикали, лекарства и селскостопански продукти.
Основата на споразумението е минимален корпоративен данък от 15%, договорен чрез реформата на ОИСР. Това амнистира големите американски компании. Те няма да плащат допълнителен цифров данък, който ЕС искаше да въведе. Този данък щеше да донесе приходи и да защити европейския бизнес от доминацията на американските технологични гиганти.
ЕС се отказа от този цифров данък в замяна на запазване на достъпа си до американския пазар. Това обаче означава загуба на важен инструмент за регулиране на дигиталния сектор. Европейските държави ще изпуснат милиарди евро приходи, които можеха да се вложат в социални програми и развитие.
Валентин Иванов-Кардамски, журналист и обществен коментатор, коментира:
„ЕС направи стратегическа грешка, като амнистира големите американски корпорации. Вместо да се бори за справедливи данъчни условия, ние им дадохме зелена светлина. Това е повече от компромис — това е отстъпка, която ще ни струва бъдещето на европейската икономика.“
Кардамски подчертава, че отказът от цифровия данък означава загуба на важен инструмент за регулиране на доминиращите играчи в дигиталната икономика. Той предупреждава, че това може да доведе до отслабване на европейската конкурентоспособност и допълнителна концентрация на пазарната мощ в ръцете на американските корпорации.
Ирини Зикидис също критикува сделката:
„Тръмп демонстрира, че САЩ умеят да налагат волята си чрез икономически натиск. ЕС се оказа неподготвен и уязвим. Вместо да защитава интересите на европейските граждани и бизнес, той се превърна в пионка в тази игра. Това ни показва колко важна е силната и единна европейска външна политика.“
Споразумението включва и значителен ангажимент за доставка на енергийни ресурси от САЩ на стойност над 750 милиарда долара. Това е голям удар за европейската стратегия за енергийна независимост. Вместо да се стреми към намаляване на зависимостта от въглеродни горива, Европа се обвързва с продължителен внос на газ, петрол и ядрено гориво от американски източници.
Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че:
„Това споразумение е компромис, който носи повече рискове, отколкото ползи. Повишаването на разходите за производство и енергия ще подкопае конкурентоспособността на европейските фирми. Освен това, загубата на данъчни инструменти ще намали финансовите ресурси за социални и инфраструктурни инвестиции.“
Франсоа Байру, премиер на Франция, използва още по-силни думи:
„Този договор бележи тъмна дата за Европа. Той показва липса на стратегическо мислене и самоувереност. Европа трябва да бъде водеща сила, а не да приема неприемливи условия от трети страни.“
След сключването на сделката, европейските стоки ще станат по-скъпи и по-малко конкурентоспособни на глобалния пазар. Това може да доведе до спад в износа и забавяне на икономическия растеж. В същото време инфлацията в Европа ще се увеличи, засегнат ще бъде и крайният потребител.
Социалните последствия от споразумението също са сериозни. Ограничените държавни приходи и по-високите разходи могат да доведат до намаляване на социалните разходи и програми за подкрепа. Най-уязвимите групи в обществото рискуват да изпаднат в още по-тежко положение. Това увеличава риска от социално напрежение и политическа нестабилност.
От международна гледна точка, сделката разкрива слабостите на ЕС като глобален играч. Вместо да налага своята воля, Европейският съюз се съгласи на условия, които компрометират дългосрочния му интерес и стратегическа независимост.
Автор: Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
Revolut: https://revolut.me/tbelenski
Банкова сметка: BG82STSA93000014941658d
