Един политик трябва да говори ясно, точно, аргументирано, ако иска да стигне до своите избиратели, без витиевати, засипани с чуждици език. Това не говори за образованост на неговия носител, а понякога за пълно отсъствие на мисъл в главата на този, който приказва така. Това заяви доц. Кристияна Симеонова,от Института по български език към БАН, пред „Фокус“.
„От една страна трябва ясна и точна българска реч, защото българският език е един от най-богатите езици в света. Той е високо развита система за предаване на мисли. Няма нещо, което да може да се каже на който и да било друг език и да не може да се каже на български, така че слушателите, зрителите, гражданите да разберат“, добави Симеонова.
„Много е страшно, че нашите политици не слушат нас, езиковедите, те просто не ни търсят, не искат нашето експертно мнение, което е много необходимо. А някои от тях в действителност, без да ги подценявам, имат нуждата да бъдат обучавани. Имат нужда да бъдат обучавани, защото те по своему си правят някакъв нов техен български език, който е в абсолютен разрез с правилата и нормите на съвременния български книжовен език“.
В една от своите изяви доц. д-р Владислав Миланов от Софийски университет си зададе въпроса: „Възможно ли е да творят закони за цялата държава хора, които не познават законите на собствения си език?“, това просто има някъде някаква ножица. Например такива не съществуващи думи, като „ротира“ – глагола „ротирам“ вие чува ли сте? Има ротация като съществително.
Глаголът „страхувам“ да се употребява не като възвратен Политик с инициали „ББ“ така каза: „Главният прокурор да не си мисли, че може да ме страхува“. Това е някакъв нов български език, който просто народът не би могъл да го разбере. Да не говорим за хилядите граматични грешки, грешки в ударението, грешки в членуването, в бройната форма.
Еми, „два депутата“ – две грешки! Те не знаят, че на български се казва „двама депутати“, а не „два депутата“. Много масово се греши. Но политиците не търсят нас, езиковедите, което според мене е беля, казано малко по-разговорно“.
Според нея, политиците не се разбират дори помежду си, защото всеки си говори с неговите клишета и със заповедите, които е получил-какво да каже и как да го каже. Депутатите се обиждат по начин, който не отговаря на тяхното институционално равнище.
„Трибуната на българския парламент е най-високата трибуна в тази държава, а от там звучат думи, които са по подходящи за едни каращи се тийнейджъри, но не и за народни представители на Република България, в чиито ръце е съдбата на 7 милиона българи. Те нямат право в тази институция да говорят по този начин. Това е неуважение на първо място към българския език, към българския избирател, да не говорим към опонента-към човек, който изповядва различни възгледи. Когато говоря с него аз съм длъжна да го уважавам, защото той има правото, свободата да бъде различен. И те просто, както и в началото казах, забравят къде се намират, което е много страшно. Да знаят, че на това място, наречено „сграда на българския парламент“, не се говори така“, каза още Кристияна Симеонова.
Според нея, журналистите също не правят всичко възможно за тази нерадостна картина, защото много рядко присъстват български учени в нашите медии.
