Проблемите на света, в който живеем, не се ограничават само в рамките на една държава. Ако искаме да получим истински устойчиви във времето решения,  трябва да работим заедно. Това бяха основните изводи от международната конференция “Енергийна сигурност – основа за развитие на европейската индустрия. Ролята на България. Тя беше организирана от евродепутата от БСП и ПЕС Цветелина Пенкова.

„България реално може да играе ключова роля в определянето на енергийните политики на ЕС. Участвах в преговорите за ключови европейски законодателства. Без българското участие, ядрената енергетика нямаше да е призната като стратегическа енергийна технология.

Българското участие донесе допълнително финансиране, което гарантира, че новите производства няма да отидат само в големите държави, които могат да си позволят да предоставят държавна помощ”, заяви при откриването Цветелина Пенкова.

Целта на събитието е да представи плана за реиндустриализация на Европа и да покаже посоката, в която ще се развива промишлеността на нашия континент. Както и  да даде възможност на българската индустрия, енергетика и  академичния сектор да представят постиженията на България пред европейските си партньори, стана ясно от думите на евродепутата.

“България има стратегическо предимство в няколко ключови направления и трябва да поставяме силен акцент върху това. Ядреният сектор в България е с признато едни от най-високите стандарти на безопасност в световен мащаб. Страната ни е на 6-то място в ЕС по производство и обработка на цветни метали. България има най-големият капацитет на мощности в региона и това може да ни направи основен фактор по отношение на енергийна свързаност“, посочи още Пенкова.

Тя открои факта, че финалният компромис на Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии включва всички важни приоритети за българската индустрия. Най-вече това, че ядрената енергетика вече е част от обхвата на регламента. Въпреки че в първоначалното предложение на Европейската комисия това не беше така.

„Между двете крайни позиции на Германия и Франция, България изигра ключовата роля.  Така окончателно затвърдихме централното място на ядрената енергетика в бъдещия енергиен микс на Европа“, каза евродепутатът.

Тя допълни, че  списъкът с технологии е разширен и са добавени такива за улавяне, пренос и използване на въглероден диоксид, които са приоритет за циментовата ни индустрия.

Пенкова посочи важността на преодоляването на енергийната бедност.

„Първоначално, законодателството предвиждаше задължение за всеки собственик на жилище да определи енергийната ефективност на имота и в определен срок да извърши ремонти за да подобри енергийния му клас. Имаше предвидени глоби за неспазване на срокове. Всичко това е премахнато“, коментира тя.

Поясни, че е гарантирано финансиране за най-уязвимите домакинства с програми за ремонти, действащи до 2050 г. Така домакинствата могат да намалят сметките си с близо 50%.

„Успях да договоря и държавите членки да предоставят достъп до безвъзмездни средства за уязвимите домакинства. За да им помогнем да излязат от енергийна бедност, както и възможност за финансиране при преференциални условия“, каза още евродепутатът.

Председателят на надзорния съвет на Еврохолд България Асен Христов, каза, че в следващия мандат на Европейския парламент и Европейската комисия  трябва да има законодателство, което да постави ясно планиране за различните видове ВЕИ- вятър, слънце, ядрени.

Той отбеляза, че ядрената енергетика е бъдещето на базовата електроенергия.

 „Всяка страна се грижи за финансирането и изграждането на нови централи, но това трябва да се промени и да има подпомагане и план за развитие на ниво Европейски съюз“, смята Христов.

Според него на ниво ЕС трябва да се вземе решение за планиране на ядрения сектор, а не той да е съсредоточен само във Франция.

Заместник- генералният директор на Генерална дирекция „Енергетика“ в ЕК Масимо Гариба изтъкна, че ЕК комисия е заложила в своето предложение за целите за 2040г. Че трябва да използваме всички налични ресурси и технологии. Според него е наложително да се инвестира в развитие човешките ресурси и кадровия потенциал в цяла Европа. Масимо Гариба очерта необходимост от ядрен алианс за развиване на технологията в Европа, както и промишлен капацитет.

Председателят на „Булатом“ Богомил Манчев със съжаление отбеляза, че България изпусна възможността да построи нова АЕЦ за 8 мрлд лв., сега ще я строи за 15 млрд. лв. Според него истинската независимост е да притежаваш централа, построена от различни източници. Защото ако строиш само с една технология, си зависим от един доставчик. Манчев смята, че България трябва да направи търг за два нови блока в Белене. Изтъкна, че през 2051г. България трябва да има четири ядрени блока. Два да заместят сегашните от Козлодуй и два да заместят ТЕЦ-овете.

Изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев смята, че трябва да разчитаме на балансиран енергиен микс. Защото имаме проблем с управлението на променливи източници от ВЕИ. Той е на мнение, че България е стигнала до максимума потребление на ВЕИ, което системата може да поеме в това нейно състояние. Постави като проблем съхраняването на свръхпроизводството на енергията от ВЕИ.

Форумът събра  ключовите представители на най-големите индустриални, енергийни и браншови организации от България и Европа. Също така дипломати, членове на Европейския парламент, синдикалисти, представители на академичните среди, на неправителствения сектор и експерти от Европейската комисия.  В конференцията участваха над 30 представители на българската енергетика и промишленост.