Когато говорим за Карл Маркс, най-често си представяме гения-революционер, чийто труд „Капиталът“ преобърна световната икономическа мисъл. Малцина обаче се замислят за личността, която стои зад него – негова опора, съмишленик, критик и дълбоко отдаден партньор: Жени фон Вестфалeн – по-късно известна като Жени Маркс. Нейният принос към живота и делото на Маркс далеч надхвърля традиционната роля на съпруга; тя е негов съавтор в най-широкия смисъл на думата.
Родена през 1814 г. в Трир, Прусия, Жени произлиза от благородническия род Вестфален. Баща ѝ, барон Лудвиг фон Вестфален, е висш чиновник и човек с богата култура. Именно той създава среда, в която младата Жени се запознава с философията, литературата и историята. Още като млада тя развива остър ум и критично мислене, които по-късно ще се превърнат в безценен ресурс за Карл Маркс.
През 1837 г., когато Жени се сгодява за Маркс, тя прави драматичен избор. Родителите ѝ настояват да се омъжи за офицер и да приеме наследството си, което би осигурило за нея сигурност и материална стабилност. Вместо това тя отказва този брак и решава да последва Маркс в неговото мракобесно и несигурно бъдеще. Нейният избор е свързан не само с любовта, но и с решимостта да бъде до Маркс в изцяло идеологическо начинание, което има за цел социална промяна. Сгодени още в младежките си години, Жени и Карл преминават през изпитанията на времето. Въпреки разликите в произхода им – тя от аристокрацията, той от буржоазна среда – те споделят обща страст към идеите за социална справедливост.
Постоянната политическа активност на Маркс и социалистическите му възгледи водят до многократни гонения от страна на властите. След революцията от 1848 г., семейството Маркс е принудено да напусне Германия и живее в изгнание в Париж, Брюксел и накрая в Лондон. Жени остава ангажирана с революционното движение – участва в дискусии, разпространява вестници, поддържа връзки с други активисти. Тя също така е автор на няколко статии и писма, в които защитава каузите на работническата класа и атакува политическите противници на Маркс.
Един от най-вълнуващите примери за нейната решимост е, когато тя лично води тежки преговори със заимодатели и издатели, за да подсигури средства за публикуване на трудовете на Маркс.
Най-трудните моменти от брака на Жени с Карл Маркс са многобройните му изневери. Най-известната и болезнена от тях е връзката му със слугинята на семейството – Хелен Демут, с която Маркс има син, Фреди. Тази изневяра, която става известна през 1851 г., е огромен удар за Жени, но тя, въпреки болката, остава с него. Маркс и Жени никога не обсъждат публично тези обстоятелства, но Жени показва огромна вътрешна сила, като не само че го прощава, но и остава до него в трудните години. За нея е важно да бъде до Маркс, независимо от личните разочарования и болки.
Жени умира през 1881 г. на 67-годишна възраст, две години преди смъртта на своя съпруг. Нейната смърт е голяма загуба за Маркс, въпреки че тяхната връзка често е била изпълнена с трудности. Според Фридрих Енгелс, който беше близък приятел на Маркс, Жени е била не само съпруга, но и интелектуален партньор на Маркс, без когото той не би могъл да постигне всичко, което е постигнал. През годините, в които тя е била жива, Жени е била основната опора на Маркс – както в личен, така и в професионален план. Нейната смърт оставя дълбока празнина в живота на Карл Маркс, който никога не се възстановява напълно от този удар.