Всеки февруари образът на Васил Левски изпълва социалните мрежи, телевизионните предавания и училищните чествания. Споделяме неговия портрет, рецитираме думите му и изразяваме преклонението си пред делото му. Но дали наистина се замисляме за дълбокия смисъл на неговите идеи? Дали в делата си днес следваме завета, който той ни остави?
Дали Левски считаше собственият си народ за по-долен от западните? Или Ботев, Раковски, Каблешков? Дали биха одобрили идеята за отказ от собствена валута и суверенитет?
Днес мнозина ще споделят портрета на Левски, но малцина ще си зададат тези въпроси. Направете го и после си спомнете пак за завета. Левски се бореше за „чиста и свята република“, в която народът сам управлява съдбата си. Той вярваше в свободата не само като физическо освобождение от османска власт, но и като независимост на духа, на волята, на решенията, които един народ взема за себе си.
Днес, в условията на глобализиращ се свят, въпросите за суверенитета и националната идентичност остават актуални. Европейската интеграция и икономическото развитие са важни, но къде минава границата между сътрудничеството и загубата на независимост? Какво означава „чиста и свята република“ в наши дни?
Истинското уважение към Левски не се изразява само в цветя и паметници. То е в начина, по който мислим за бъдещето си, в готовността да носим отговорност за страната си, да я изграждаме и защитаваме така, както той би искал. Да бъдем достойни за неговия завет означава да поставяме България на първо място, да не се отказваме от националното си достойнство и да не приемаме решения, които подкопават независимостта ни.
Затова, когато отново сведем глава пред паметта на Левски, нека си зададем тези въпроси. И нека не търсим само лесни отговори, а решения, които ще гарантират, че България ще остане такава, за каквато той се бореше – свободна, независима и достойна.
Да си спомним за величието на личността му и делата му с няколко силни и непреходни думи, изречени от Апостола, останали в сърцата на българите и в тяхната история.
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“
Тези думи на Левски отразяват дълбокото му посвещение на каузата на свободата. Той не се е борил за лични облаги, а за бъдещето на цял един народ. Днес, в условията на независима България, можем да се запитаме – дали мислим по същия начин за общото благо, или сме се фокусирали единствено върху личните си успехи?
„Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“
Левски е осъзнавал, че съдбата на България зависи от самите българи. Тази мисъл остава актуална и днес – ние сме тези, които изграждаме бъдещето си, и не можем да очакваме някой друг да реши проблемите ни.
„Ние сме жадни за свобода, но кой ще ни я даде, ако не ние сами?“
Свободата не е нещо, което се получава даром, тя изисква усилия, саможертва и отговорност. Днес свободата ни не е застрашена от външен поробител, но сме изправени пред други предизвикателства – корупция, социални неравенства, липса на национално единство. Въпросът е – готови ли сме да се борим за една по-добра България?
„Дела трябват, а не думи.“
– Може би най-известният цитат на Левски, който трябва да бъде водещ принцип и в съвременната ни действителност. Често се говори за реформи, за промени, но реалните действия липсват. Истинското уважение към Апостола не е само в честванията, а в делата ни, които водят към развитие и напредък.
Думите и заветите на Левски ни напомнят, че отговорността за бъдещето на страната ни е в нашите ръце. Нека не бъдем само свидетели на времето, а активни творци за по-добро бъдеще.