Скритият бан (shadow banning) е практика, при която социалните мрежи скриват или ограничават видимостта на съдържанието, без потребителят да бъде уведомен. Това обикновено се прави чрез автоматизирани алгоритми, които разпознават нежелано съдържание като спам или дезинформация. Въпреки прокламираната цел да се ограничи разпространението на вредна информация, това често води до неяснота и съмнения за цензура.
Алгоритмите, които управляват социалните платформи като Facebook, често не са прозрачни за потребителите. Те могат да ограничат съдържанието без да уведомяват авторите на публикациите. В резултат на това потребителите не разбират защо техните постове не достигат до широката аудитория. Например, по време на пандемията от COVID-19, Facebook започна активно да скрива публикации с неверни или непотвърдени данни за вируса. Така намали видимостта на мнения, които не съвпадаха с официалните научни данни.
Припомнете си как беше цензурирано интервю на френски лекар с притеснителни разкрития за пандемията в тази статия.
Дезинформацията е трудно дефинируема. Социалните мрежи често трябва да разпознават съдържание, което „не е вярно“, но в много случаи не е ясно кой решава какво е „неистинно“. Когато става дума за спорни теми като пандемията от COVID-19 или войната в Украйна, платформите прилагат различни критерии. Публикации, съдържащи непотвърдена информация, често биват блокирани или маркирани като „неверни“. Това поставя под въпрос обективността и стандартизираността на процеса.
На практика, платформите като Facebook използват свои вътрешни стандарти за дезинформация, но тези стандарти не са напълно ясни за всички. Например, наистина ли всяка научна теория трябва да бъде верифицирана от официални източници, или хората имат право да споделят мнения и хипотези? Това води до спорни случаи, когато съдържание, което не е фалшиво, все пак може да бъде премахнато или скрито. Съществуват случаи, в които социалните мрежи ограничават свободата на изразяване, като скриват мнения, които са в контекста на дебати по спорни въпроси.
Финансирането на проверителите
Финансирането на фактчекърските организации пък често поражда въпроси относно тяхната независимост и обективност. Множество фактчекърски организации, които проверяват информацията в социалните медии, получават пари от частни фондации, които имат собствени политически или икономически интереси.
Пример за конфликт на интереси идва от партньорството между Facebook и организацията „Политико“. През 2020 г. Facebook избра PolitiFact (подобна на „Политико“) за официален партньор в усилията си за фактчекване. Политико е свързано с фондове, които могат да имат свои политически интереси, което поставя под въпрос обективността на проверките им. Това може да доведе до пренебрегване на определени факти или тяхната интерпретация по начин, който съвпада с интересите на тези, които финансират организациите.
Друг конкретен случай е когато организацията „NewsGuard“ получи финансиране от фондация „The Rockefeller Foundation“, която е известна със своите икономически и политически връзки. Фактчекърите от NewsGuard често са били обвинявани, че техните „оценки“ на новинарски източници може да се влияят от тези финансови връзки. Това поставя под съмнение не само тяхната обективност, но и дали оценките им са наистина неутрални и независими.
Съществуват и други примери, като когато „First Draft News“, фактчекърска платформа, получи финансиране от фондации, свързани с правителствени агенции, което може да повлияе на тяхната неутралност в отношението към определени политически теми.
Как да избегнете цензурата
Можете да се предпазите от скритата цензира като използвате т.нар. езопов език. Това е стил на изразяване, при който посланията се предават индиректно чрез алегории, метафори или символи, за да се избегне цензура или нежелано внимание. Този подход позволява на авторите да комуникират идеи, които иначе биха могли да бъдат потиснати или санкционирани.
В контекста на социалните мрежи, потребителите могат да използват езопов език или „социална стеганография“. Идеята е да предават послания, които са разбираеми само за определена аудитория. Това включва използване на вътрешни шеги, културни препратки или кодови думи, които са познати само на тесен кръг от хора.