Българинът е забогатял драстично през последните 10 години, тръби статистиката на НСИ, но някакси това изглежда не го усещаме по джобовете си? Какви са причините статистиката да се разминава с реалностите.

Нека да започнем с методите на изследване. Статистическите агенции използват различни методологии за изчисляване на средната заплата. Например, НСИ (Националният статистически институт) може да включва или изключва определени видове доходи, които се отчитат или не се отчитат в други източници.

Освен това, средната заплата значително варира между различни региони на страната. Официалните статистики често отчитат национални средни стойности, които обикновено не отразяват реалните условия в конкретни региони.

Важно е да се отчете също, че е налице неравномерно разпределение на доходите: Високите заплати на малка част от населението изкривяват средните стойности, които се отчитат в статистиките, и създават впечатление за по-високи доходи, отколкото реално получават повечето работници.

За да бъдат по-точни статистическите данни са необходими няколко фактора. На първо място е необходимо включване на неформалната заетост и самонаетите лица в изследванията. Пълната картина изисква също и добавяне на всички видове трудови договори и временни работници.

Към момента липсва също публикуване на методологиите и процесите на събиране на данни за обществено обсъждане, за придобиване на нужната обратна връзка. Така не е налице необходимия обществен контрол огносно достоверността на данните.