През 2024 година в статистиката на Националния статистически институт (НСИ) се отчита значително намаление в броя на движимите културни ценности, съхранявани в музеите в България. С около 112 000 фондови единици по-малко спрямо предходната година. Това предизвика въпроси от страна на граждани и медии. Включително и сигнал до нашия сайт Mnenia.info, с молба за разяснение от страна на институциите.
В отговор на официално запитване, НСИ обясни, че причината за спада не е свързана с унищожаване или изгубване на културни ценност. Разминаването идва от промяна в методологията на изследването. От началото на 2024 г. в статистическите данни се включват само музеи и техни филиали, които са вписани в Регистъра на музеите. Той е воден от Министерството на културата. Това изключва редица институции, които не отговарят на изискванията по закон или все още не са преминали процедурата по регистрация.
С други думи – ценностите не са изчезнали, а просто не са отразени в статистиката, защото институциите, в които се съхраняват, вече не попадат в обхвата на изследването.
НСИ уточнява, че тази стъпка е направена с цел да се осигури по-добро съгласуване между данните на института и на Министерството на културата. Както и да се постигне по-голяма точност при обобщаването на информацията за културното наследство. Очаква се в бъдеще броят на отразените фондове отново да нарасне, ако повече музеи се впишат в регистъра.
Темата влезе в парламента
Темата вече надхвърли рамките на експертния и медийния дебат и получи политическо измерение. В рамките на парламентарния контрол народният представител Ангел Янчев постави въпроса към министъра на културата Мариан Бачев. Въпросът беше насочен към установяване на причините за това внезапно статистическо отклонение. Както и към това дали промяната е отразена по достатъчно прозрачен начин пред обществото.
В своя официален отговор, публикуван на сайта на Народното събрание, министърът потвърждава казаното от НСИ. Спадът не е резултат от физическо унищожение, прехвърляне или загуба на културни ценности, а е следствие от нова методология за събиране на данните. Съгласно тази методология, в обхвата на статистическото изследване вече се включват единствено музеи и техни филиали, вписани в официалния Регистър на музеите. От 2024 г. насам институции, които не отговарят на условията за регистрация –независимо дали временно или поради административни несъответствия, не се включват в отчетните данни.
Министър Бачев подчертава, че тази промяна има за цел да повиши качеството и достоверността на официалната културна статистика. Съгласуването между данните на НСИ и на Министерството на културата се представя като важна стъпка към институционална консолидация. Както и за избягване на двойно броене, дублирани записи или несъответствия. В отговора му се подчертава още, че музеите, които в бъдеще изпълнят условията и бъдат регистрирани по съответния ред, ще бъдат отново включени в статистическия обхват.
Въпреки това, политическото ниво на поставяне на въпроса е показателно за нарастващия обществен интерес и чувствителност към управлението на културното ни наследство. Самият факт, че е необходим парламентарен въпрос, за да се получи по-детайлен институционален отговор е показателен. Показва, че комуникацията между държавата и обществото не винаги е достатъчно навременна и проактивна.
Остават въпроси без отговор
Въпреки изчерпателните обяснения от НСИ и Министерството на културата, остават и някои въпроси без пълен отговор. На първо място, не се посочва колко точно музеи са били изключени от статистиката вследствие на промените и какъв е техният профил. Дали става дума за по-малки регионални музеи? Дали за частни или за институции с временно неуреден статут?
Липсата на такава количествена разбивка прави невъзможно проследяването на реалния мащаб на промяната. Оттук възниква и въпросът за равномерността в представянето на културната картина. Има ли райони на страната, които вече са слабо отразени в официалната статистика и остава ли културното им наследство „невидимо“ на национално ниво?
Не по-малко важна е и темата за прозрачността на самия процес по вписване в Регистъра. НСИ посочва, че изключените музеи могат да бъдат включени отново, щом отговарят на законовите изисквания. Никъде обаче не се посочва какви са конкретните пречки пред институциите, колко време трае регистрацията и дали музеите получават методическа или административна подкрепа. Без тази информация обществото няма как да оцени дали става дума за временна административна пречка или за по-сериозен системен проблем.
Друг съществен въпрос е свързан със съдбата на културните фондове, които вече не се отразяват статистически. Макар да не са физически изчезнали, те вече не фигурират в официалната картина. Не е ясно дали продължава тяхната държавна поддръжка, охрана и дигитализация. И дали обществеността има достъп до информация за тях чрез други регистри. Това повдига основателни притеснения за видимостта и отчетността на част от националното ни културно наследство.
Допълнителни въпроси
В допълнение, не се дава информация дали НСИ планира да публикува паралелна или пояснителна статистика. Която да показва какви данни отпадат от обхвата след промяната. Дори кратка бележка или обособен ред в таблиците би била полезна за изследователи и журналисти, които правят сравнения между различни години. Подобно отсъствие прави трудно проследяването на дългосрочни тенденции и анализи. Особено когато са свързани с развитието на музейната мрежа и културните политики.
И накрая, липсва ясно обозначение в самите файлове, като „Culture_8.1.xlsx“, че има сериозна промяна в методологията, което създава риск потребителите да направят погрешни изводи. Прозрачността не означава само достъп до данни, а и достъп до техния контекст, обяснен разбираемо и навреме. Когато промяната в обхвата води до спад от над 100 000 единици, обществото има право да очаква ясна и активна комуникация от страна на институциите. Не само при зададен въпрос, а и предварително, като част от отговорната им публична роля.
В този смисъл, макар предоставената информация да е коректна от техническа гледна точка, тя не покрива напълно критериите за институционална откритост. Липсата на конкретика и предварителни обяснения ограничава възможността гражданите и медиите да направят информирана оценка. А когато става дума за културното наследство на страната, тази информация трябва да бъде не просто точна, а и прозрачно достъпна и разбираема.
Екипът на Mnenia.info ще продължи да следи развитието по темата и ще информира при нови данни или промени от страна на институциите.
Автор:Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
➡️ Revolut: https://revolut.me/tbelenski
➡️ Банкова сметка: BG82STSA93000014941658
