В днешни дни и литературата пада жертва на нелибералната парадигма. До този извод стига психологът Иван Иванов, който прави паралел между книгите в сферата му, които са писани преди и тези в днешно време.
Ето какво пише той:
„Вчера по стечение на обстоятелствата се порових в купчина стари книги, повечето от тях на тема психология и психиатрия. Сред всички тях имаше преснимани на ксерокс ръководства, наръчници и сборници по психотерапия, повечето издавани в САЩ в края на 80-те и началото на 90-те години. В онзи период са били нещо изключително ценно, епохата преди интернета, преди навлизането на различните школи по терапия у нас, когато много малко хора са имали някаква идея какво означава консултиране в определена школа. Нещо, което поради различни причини на практика е липсвало в България.
Винаги като се случи да се поровя в книги, едно уникално преживяване, ми изниква образът на главният герой от „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ на Умберто Еко. Загубил паметта си при инцидент и връщайки се в родното си място, започва да реконструира живота си чрез книгите, списанията и плочите, които е запазил на тавана и в мазето. Детството на героя минава по време на фашизма и разбираемо някои книги са идеологически подплатени.
Аз имах късмета професионално да се уча от хората, които бяха дали началото на психотерапията, вече с известен опит и познания, обучили се от чужденците, които идваха в България в опит да дадат първите стъпки на тази професия тук. Хората, които влязохме в този занаят около 2005-2010, всъщност имахме вече утъпкан път и посока. След тези години психотерапията все повече се освободи от екзотиката, с която се гледаше на нея и днес има запазено място в общността. Множество школи, течения, направления, стотици обучени хора. Такава масовост е ясно, че върви и с някои абсурдни и нелепи индивиди, които не би трябвало дори да бъдат допускани до обученията, а какво остава до практиката.
Както е редно, докато се ровех в книгите се зачетох в това онова. Дори и за краткото време, успях да видя как са структурирани учебниците. Изключително практично насочени с конкретика, диалози, обратна връзка. Типичен американски наръчник с всичките му предимства и недостатъци, но нещо друго ми направи впечатление, при сравнението с това, което чета последните няколко години. Никъде в старите книги нямаше белези за идеология, политика, правилна гледна точка и т.н. Всички бяха строго професионално направени,някои от екип автори, но без да се намесват политически разбирания. Научно написано в най-чист вид.
И напълно променената картина днес, на практика липсва книга в психологията или социалните науки, в която да не се стига до откровено заемане на определени идеологически и политически позиции. Задължителен елемент е да се подчертае колко онеправдани малцинства има, как жените умишлено са спирани да се развиват. По правило се дават негативни примери за политиките на Тръмп и се поощряват всякакви идеи на демократите. Тоест една научна книга задължително върви с пропаганда и идеология вътре в себе си. Авторите държат да се знае тяхната позиция, което само по себе си е нещо хубаво, всеки има право на политически предпочитания, но дали мястото им е в обективната научна гледна точка, за каквато претендират книгите.
Те самите индоктринирани ли са или индоктринират останалите? Или няма да им пуснат тиража, ако не напишат правилните позиции? Може би причините са комплексни, но литературата, която се издава днес в САЩ в областта на психологията, задължително върви и с идеологическа неолиберална препратка. Някак си през професионалните книги в психологията, още веднъж прави впечатление все по-стесненият диапазон на мислене, които се предлага, въпреки претенциите за свобода и плурализъм.
