Протестите от края на 2025 г. се превърнаха в най-масовата гражданска реакция от години. Поводът беше проектобюджетът за 2026 г., който предвиждаше по-високи данъци, по-високи осигуровки и промени, засягащи доходите на почти всички. За много хора това означаваше пряко влошаване на стандарта на живот. Резултатът беше очакван: хиляди излязоха по улиците на София, Пловдив, Варна, Бургас и други градове. Натискът беше толкова силен, че правителството оттегли проекта още след няколко дни.
Мобилизацията беше впечатляваща. Социалните мрежи се изпълниха с видеа, призиви и анализи. Най-активни бяха хората от медийния и творческия сектор – журналисти, актьори, артисти, инфлуенсъри. Те са сред най-видимите групи в българското общество и лесно привличат внимание. Именно от тези кръгове тръгнаха и първите призиви за протест. Посланията бяха ясни, кратки и емоционални. А когато говори човек, който вече е публично разпознаваем, ефектът е силен.
Тази динамика не е нова. В България именно градската, либерално мислеща интелигенция традиционно задава ритъма на протестите. Така беше и през 2013 г., когато назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС предизвика вълна от недоволство. Тогава отново хора от културата, университетите и медиите бяха най-шумните гласове. Те създаваха плакати, арт инсталации и ярки визуални послания. Протестът придоби атмосфера на градско движение – цветно, креативно, гневно. Това доведе хиляди на площада.
Сходна картина видяхме и през лятото на 2020 г. Протестите срещу кабинета „Борисов“ и срещу главния прокурор Гешев отново бяха подхранени от медийни лица, музиканти, режисьори и популярни онлайн фигури. Те умело използваха социалните мрежи. Видеа, лайв излъчвания, хаштагове — всичко това придаде на протестите усещане за мащаб и неизбежност. Десетки хиляди се включиха.
Моделът е ясен. Либералният градски слой в България разполага с инструменти за бърза мобилизация. Той е активен в интернет, комуникира добре, използва визуални послания и има достъп до голяма аудитория. Това позволява дори сложни каузи да се превърнат в ясни и достигащи до широки групи.
Консервативните движения в България нямат подобна инфраструктура. Техните симпатизанти са по-често по-възрастни, живеят извън големите градове и не са толкова активни онлайн. Организацията им е по-институционална – чрез партии, църкви или семейни движения. Тези структури са стабилни, но трудно създават спонтанна емоция. Протестите им обикновено са по-скромни и по-тесни като публика. „Походът за семейството“ или протестите срещу Истанбулската конвенция го показаха добре: посланията достигат до верните симпатизанти, но не пробиват извън тях.
Протестите през 2025 г. се вписват в тази по-широка картина. Те избухнаха в момент на икономическа тревога. Хората се страхуваха от по-високи данъци, по-високи разходи и несигурно бъдеще. А когато една кауза засяга реалния живот, реакцията е по-силна. Емоцията беше налице. Посланията бяха ясни. Публичните лица ги усилваха. И протестът се разрасна за броени часове.
Това показва нещо много важно за България. Либералният градски слой – млад, видим и дигитално активен — има решаваща роля в оформянето на общественото недоволство. Когато той сметне, че границата е прекрачена, протестите стават масови.
Автор: Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
Revolut: https://revolut.me/tbelenski
Банкова сметка: BG82STSA93000014941658
