ПСИХОЛОГИЯ НА ЗАЧЕСТИЛИТЕ МНОЖЕСТВО ПРОТИВОРЕЧИВИ НОВИНИ
Живеем в буря.
Вече дори и незаинтересованите знаят, че е реалност старата китайска поговорка “Проклятие е да живееш в интересни времена.” А по-запознатите знаят, че е цитат на Конфуций. Но това не го прави по-малко вярно или грешно.
Уви, така е.
Но има едно много по-интересно и много по-обезпокоително явление.
Това е Тишината.
Обществената тишина кънти в ушите на все още чуващите.
И тук не става дума за дезинформация, за фалшиви новини, за хибридна война. Става дума именно за незаинтересоваността на масите.
А революцията, фактическото разместването на пластовете, се случва именно от човешките маси. От онези слоеве в обществото, достатъчно претоварени с изпълнение на гражданските отговорности и същевременно също толкова угнетени от постоянните трудности, които изскачат едно след друго. Настъпва момент, в който управлението на държавата вместо да помага за преодоляването на тези трудности е инструмента, който ги издига; когато същото управление е отговорно за моралните и икономически безумия, които рефлектират върху обществото и отделния човек… Тогава се случва революция. Тогава се очаква да се случи революция.
Но днес все още цари тишина.
Как се стигна до това?
Постигнат е успех, който може да бъде обрисуван като ситуация на буря и падащи мълнии около човека, а той седи неприкрит в средата на нивата и като на заколение мълчаливо чака съдбата си.
Обществената тишина кънти в ушите на все още чуващите.
Ето как се постигна това…
На 1 юли 1941 година е излъчена първата телевизионна реклама в света. Рекламата е на часовници Bulova, като се появява по канала WNBT, днес собственост на медийната група NBC.
У нас пък първата телевизионна реклама е излъчена през 1965 година, въпреки че телевизията като медия навлиза в България години по-рано.
Телевизионните реклами бяха един от рупорите в революционната екплозия в продажбите през златния век на Победоносния ход на демокрацията и пазарната икономика, каквато трябваше да се развие в целия свят след падането на Желязната завеса.
И имаше резултат. Редица маркетингови похвати стимулираха хората и обещаваха полезност на продуктите, изгодна цена, уникални непознати до момента свойства, иновативни техники, технологии. Рекламните блокове ставаха все по-големи и заемаха все повече телевизионно време, докато не се превърнаха в основен източник на доходи за медиите.
После обаче, нещо се промени.
Не, не. Промените не бяха в цените на рекламите, а в тяхната ефективност. Колкото и апетитни да ставаха телевизионните реклами, все повече се наблюдаваха тенденции на намаляване на интереса за покупка, събуден от тях. Достигна се до момент, когато телевизионните реклами се превърнаха във виц.
Помните леля Мария, която ползваше само Bonux, когато пере?
Хората изградиха способността да “не виждат” рекламите. Започва рекламния блок по телевизията и сменяш канала. Или блокираш информацията от тях по друг начин.
И ето ни днес.
Но както обикновено, проблемът за едни е оръжие за други.
Твърдението по-долу би звучало конспиративно, ако наблюденията в поведението на обществото не го доказват в пряка връзка – слепотата и безчувствеността на обществото, която от заучена безпомощност, премина на ново ниво.
Кое е новото, следващото ниво след малко.
Да направим крачка назад и да си припомним първо какво е заучена безпомощност.
Цитирайки проведените експерименти това е ситуация, в която завързваме животно в позиция, когато то не може да се съпротивлява. После започваме да го малтретираме. Прилагайки достатъчно дълго този тормоз, след като отвържем животното и продължим да го малтретираме, то няма да реагира. Може от болка да скимти и инстинктивно да се свие, но няма да реагира.
Приучили сме го, че то е безпомощно.
Когато говорим за общество, това е психосоциално поведение на всички като група, както и на отделните негови представители (гражданите) поотделно. При достатъчно дълго демонстриране на липса на каквито и да било последствия от протести, блокади, стачки и т.н., каквито и да било изпълнения на искания от страна на обществото към управляващата класа, гражданите се приучват към безпомощност. Тогава в определен момент се достига до степен, в която обществото вкупом, както и отделните граждани започват да реагират с негативно отношение или пасивност, което вербализират накратко: “От нас нищо не зависи.”
И днес обществената тишина, която кънти в ушите на все още чуващите се оказва следствие.
Но има още нещо. Още едно ниво на малтретиране на общественото съзнание.
Ако се върнем на проблема с ефективността на рекламата, можем да забележим еквивалентни тенденции между телевизионните реклами и целенасоченото блокиране на когнитивния капацитет на хората. При телевизионната реклама хората, донякъде съзнателно започнаха “да изключват” по време на рекламните блокове. Такова изключване обаче, може да бъде и приучено, както заучената безпомощност.
Ежедневието на всеки от нас е достатъчно натоварено в личен план. Всеки си има своите малки и големи проблеми, които има да решава. Понякога, дори в повечето случаи, тези проблеми не са пряко свързани или по-трудно се обвързват от нас с обществените въпроси и гражданските активности, които се изискват. Тази липса на пряко осъзната връзка прави ангажимента “гражданска активност” допълнително бреме за графика ни. Налага се да отделяме допълнително време. Не само за активност, като граждани, но и преди това за информиране с цел адекватност от наша страна.
Същевременно последните години успешно над обществото бяха проведени не само експерименти относно поведението на масите – визирам затварянето на света по време на Ковид пандемията. Оттогава насам се проведе още един по-дългосрочен експеримент, който също бе успешен. Това е поетапното прекратяване на възможностите на активните граждани, да следят случващото се в света.
Вече всички знаем, че живеем в свят, в който информираността е буквално на ръка разстояние. Понякога дори по-малко. Това се оказа оръжие с допълнителен капацитет. С пандемията от Covid-19 като че ли някой натисна бутона СТАРТ на медиите. Започна канонада от новини. Телевизионни новини, вестници, радиопредавания, интернет публикации, подкасти – отвсякъде бяхме интензивно бомбардирани с новини, които пряко удряха страха.
Постоянният стрес взе първите жертви, които уморени да “плуват в информацията”, се пуснаха по течението. …и се ваксинираха, за да ги оставят на мира.
После хората с повече капацитет на когнитивния апарат, ще рече онези, които все още не бяха победени, бидеха ударени със следващото Голямо световно събитие – за 24 часа заменихме Зеления сертификат със Зеленски сертификат.
Именно това задръстване с проблемите на обществото, в свръхдоза, започна все по-ефективно да задръства капацитета на възприемане и осмисляне на новинарския поток. Така за голяма част от хората, след заучената безпомощност, последва тоталното изключване от активно гражданство.
“Нямам време да следя всичко. Някаква лудница е”. Всеки от нас има приятел, който му е казвал тази реплика. Вероятно и ние сме попадали на подобна наша мисъл.
Тоталното изключване от активно гражданство доведе успешния експеримент със свикването с бомбардировки. Претръпването за проблема и обземането на пълна апатия, се превръща в следващата пандемия.
“Младите са по-наясно с технологиите. Надеждата ни е в младите.”
Без да звуча фаталистично, но интересуват ли се от обществените проблеми масата от младежите в днешно време?
Успяха да убедят стари и млади, че да се интересуваш от политика и да имаш активна гражданска позиция е нещо, до което потенциално способните хора не бива да се докосват, за да не опетнят името и авторитета си.
Още една успешна пропаганда върху масите, която ще разнищвам друг път.
Не съм привърженик на новогодишните начала. Започва годината и решаваме, че сме нови хора. Това за мен е начин да отложим, да се оправдаем.
Началото на нещо може да започне по всяко време. Замислете се дали са избирали специално датата на Френската революция, дали не са сменили в последния момент началото на Априлското въстание, което е трябвало да бъде през май. Началото е моментът, когато усетим порива вътре в нас.
Именно затова няма да Ви честитя новата 2024 година, макар че сме още в началото ѝ. Именно затова няма да Ви обяснявам, как видиш ли, с началото на годината в нашите ръце е да започнем наново и начисто. …все клишета лишени от адекватност.
Как да започнем на чисто, ако сме трепали и мазали преди това?
Явно вярвам в позицията, че усетим ли максимално много хора, че ни баламосват, тогава ще усетим и порива за промяна.
Явно вярвам в позицията, че като видим как постоянно ни бомбардират до претръпване, ще осъзнаем и нуждата от гражданска чувствителност.
Гражданска чувствителност. Това е понятието, от което имаме нужда, за да се избавим от постоянното задръстване на когнитивните ни способности да асимилираме реалността.
Автор: Владимир Тодоров
Декември 2023 – Януари 2024
София
