За спектакъла ПРЕД, т.н. Народен театър, на 7ноември

За дезинформацията и нейните проводници

За господарите и техните слуги

За още някои неща…

Бях го написала, не ми се публикуваше, докато не прочетох, как една жена ме обвинява в подбудителство и нервно задава въпроса, къде съм и защо се крия??

На 7ми ноември присъствах на протеста пред театъра.

Отидох на протест, който нямаше за цел, нито да ограничава правото на свобода в творческите процеси, нито да иска цензура, нито да спира, когото и да е, да влезе в салона и в деня на една паметна за народа ни дата, да аплодира подигравката с героизма на българските войни – мъже, дали живота си, за да я има България…

Няма да коментирам Г-н Малкович. Поканили го, предложил няколко пиеси, директорът на театъра избрал тази?!! Платили му – направил, каквото можал.

Отидох пред театъра и признавам, твърде наивно очаквах директорът да излезе и се извини, заради избраната дата. Да отложи премиерата.

Пристигайки на площада, видях полицаите, които стояха спокойно около колите. Впечатлиха ме няколко „юнака“, нарамили байраци, като сопи, чух и хората от градинката – организатори на помена в памет на падналите при Сливница… Чувах ги как постоянно призоваваха прииждащите, да не се присъединят към „байрактарите“ , да не се поддават на провокациите… Признавам – зачудих се.

След панихидата прозвуча „Покойници вий в други полк минахте….“ „Българио за тебе те умряха…“ Замислих се за покойниците, за сираците, вдовиците, черните забрадки… За онези недалечни времена, когато мъжете гинели по бойните полета, а жените запретнали цетките с кърмачетата, впрегнати в ралото – орели. Пред очите ми са нависналите като гроздове по вратите на препълнените вагони, студенти, зарязали ученето, за да се бият за България…

И си представих зрителя, настанил се на стола на дядо Вазов, как аплодира и се киска на плоските шегички и подигравки, подхвърляни по адрес на народа му…

Малко по-късно забелязах, как младоците с байраците, се скупчват, като по команда по стълбището.

Разбрах какво ще се случи…Всички разбраха.
И се случи…

Елементарно замисления и зле режисиран спектакъл ПРЕД театъра не можеше да е изненада. За никого! Може би само за органите на МВР? До известно време за мен и още няколко наивници, дошли да почетат паметта на прародителите си..Човек не трябва да е особено интелигентен, за да се досети, какво могат да сътворят подобни двуноги организми, нарамили трикольора, като овчарска сопа…

Не останах. Все пак имам горчив опит – говорила съм на митинги, опитвайки се да вразумя тълпата, дърпали са ме, влачили са ме, плюли и псували…

На другата сутрин попаднах на репортажа на БТВ.

Зададох си въпроса – аз бях ли там?

Още от началото на протеста имаше учудващо много камери, но в предаването не видях нито един кадър с тези, които бяха в градинката и отдаваха своята почит на героите, паднали в бой за Родината си.. Това беше истинският протест срещу гаврата с паметта на загиналите и опитите да бъде изтрита родовата памет, да се заличи историята ни, да се насърчават децата ни, да прегърнт джендър перверзията и забравят и род и език…. Да бъдем изтръгнати с корените… Убедена съм, че телетружениците бяха инструктирани и очакваха от най-удобната позиция да заснемат и покажат това, което днес, с основание предизвика реакция, което беше вандалщина, варварщина, щурм, позор…

Впрочем видях и себе си, и увисналия във нищото въпрос „Какво? Цензура??? А играе ли се Чехов“?А… Само че, аз не спрях – продължих –„… а Гогол, а изпълнява ли се Чайковски, а Прокофиев, Достоевски??? …, Това не е ли цензура…“ Бях развълнувана, възмутена… Спомняте ли си наш театър да е протестирал за срещу уволнението на един от най-талантливите ни Режисьори? А срещу снемането от репертоарите български пиеси? А срещу равихрилата се просташка пропагандна кампания? А това, че ни забраниха руската телевизия? Че извадиха автори, като Чехов, Достоевски, Стравински, Чайковски… Отказът да ни предоставят неподбрана информация? В главата ми звучи един въпрос денонощно. Защо?… Защо тогава не чух протестиращи? Сигурно, защото е нямало за какво да протестират? Всичко е било точно -политкоректно. Тук не иде реч за нищо друго, освен за принципи! Принципи и свобода на словото и МИСЪЛТА!