Съвсем малко хора днес знаят, че властта на богатите не е нещо вечно. Втълпено им е точно обратното. Особено у нас много години се повтаря, че е нормално да има много богати и много бедни и е изконно право на богатите да управляват, че е общоприето богатите да печелят колкото могат и че плоския данък е едва ли не библейска неизбежност. Втълпено е, че можеш да успееш в живота единствено ако влезеш в кастата на богатите.
Всъщност, всичко това е резултат от дългогодишната война на богатите срещу народите. Но тя не е започнала в библейски времена, а само преди 77 години. Тогава се създава първият неолиберален тинк танк „Мон Пелерин“, в който влизат Фридрих Хайек, Милтън Фридман, Людвик фон Мизес, Карл Попър и много други. Това е началото на войната на богатите срещу народите, която продължава и днес. Мон Пелерин, обявява, че ще се бори за унищожаване на държавата субект, за тотална частна собственост, неограничване на забогатяването, орязване на социалните програми и т.н. всичко, което днес е реалност и у нас, и в повечето западни страни. Хайек, Фридман и сие, обаче са били тогава нещо като полулегални конспиратори.
Причината е, че по това време над целия запад властва т.нар. кейнсианска система, наложена с легендарната програма на президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт „the new deal“. Тя е базирана на идеите на британския икономист Джон Мейнард Кейнс и благодарение на на нея САЩ излезе от голямата депресия (1929-1932).После, особено след втората световна война, същата система беше наложена повсеместно в западните държави.
“Трябваше да се борим със старите врагове – казва Рузвелт в предизборна реч в 1936 г. – търговските и финансови монополи, спекулантите, безразсъдните банкери. Властта на организираните пари е опасна досущ като властта на организираната престъпност. Никога досега тези сили не са били единни като сега в омразата си към мене – и аз приветствам омразата им” (Рузвелт е от богато семейство и бил третиран като предател от своята класа).
Президентът вижда единственото решение в намаляването на неравенството и от двете страни, в това число и високото данъчно облагане на богатите, не само като икономически, но и като морален императив.
Така данъчната ставка за най-високите доходи (федерален подоходен данък за горната една десета процент от населението) от 23% в 1928 г.стига до 70% в 1934 г. и за кратко – до 93% в края на войната, а републиканският президент Айзенхауер в 1952 г. я заковава на 91%. Корпоративните данъци стигат над 50%, а данъците върху печалбата от капитала – 25%. Чрез данък наследство са конфискувани и разкошните дворци на олигархията в стил “великият Гетсби” край Ню Йорк, които и досега са публични музеи, ботанически градини и социални домове.
От 1920 до 1955 г. в резултат на това доходите на най-богатите американци спадат абсолютно над два пъти, а делът им в общия национален доход намалява с три четвърти. Пределната данъчна ставка остава 70% дори при републиканския президент Никсън.
Подобна е ситуацията в Европа. Всички западни държави въвеждат кейнсианската система и така се създава прословутия „welfare state“ – държавата на всеобщото благоденствие. Този тип държавно устройство създаде легендата за прекрасния запад, трябва да признаем – не не основание. Символът на „Американската мечта“ са точно 50-те и 60 – те години, когато и най-нископоставените са живеели много добре. Така беше и в Европа. Ограничаването на богатствата чрез данъци създаде огромна средна класа и де факто обезмисли каквато и да е класова борба.
Богатите, обаче, не бяха никак радостни от тази ситуация. Не им се даваха пари. Искаха ги само за тях. На базата на Мон Пелерин възникваха все повече и повече тинк танкове, корпорациите отделяха огромни средства за купуване на учени, научни институти, журналисти и цели медии. Те постоянно тръбяха, че системата на социалната държава руши ценностите на обществото, насажда мързел и най-главното – несправедлива е, тъй като взема от едни, за да дава на други. Това беше истинска война, дори и да се водеше, без масата да го осъзнава. Войната на богатите срещу народите засегна всички области, не само икономиката, но също така и правосъдието, образованието, той преобърна представата ни за обществото, за семейството, за самите нас. Богатите се възползваха от всяка криза, цунами, нападение, рецесия. Използваха всичко – от информационната революция до дълговата технология, за да победят в тази война.
Накрая победиха. В края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век. Маргарет Тачър става британски премиер, а Роналд Рейгън печели президентските избори в САЩ. „Рейгъномиката“ и „Тачъризмът“, които по същност са чисто неолиберални икономически програми, започват да властват над целия западен свят. Богатите ставаха по-богати, а бедните – по-бедни. С оттеглянето на държавата от икономиката големите корпорации бяха оставени „на свобода“ да се съобразяват само и единствено със собствените си интереси, а те са базирани само и единствено на принципа на максималната печалба.
Въпреки многото кризи и скандали, този строй властва и днес на запад, включително и у нас. Богатите победиха народите. Победата им е такава, че днес термини като „капиталисти“, „експлоатация“, „потисничество“ са се превърнали в мръсни думи и „за нас е по-лесно да мислим за края на света, отколкото за края на капитализма“. Мултимилиардерът Уорън Бъфет нагло го обявява: „Разбира се, имаше класова война и моята класа я спечели. Богатите спечелихме.“
Изправянето срещу тази доминация сега изглежда като фантазия. Обаче тези неща трябва да се знаят от всички и особено от младите. Тоталната власт на богатите нито е била, нито ще бъде вечна. Само такова знание може да помогне един ден отново да се върне държавата на всеобщото благоденствие!
Автор: Иван Спирдонов
