Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп е продукт на съвремието и на обществото, в което се е родил и живее – с всички плюсове и минуси на това време и общество. Днес светът е много разделен и е разделен изкуствено на нормални и ненормални. Това разделение го има навсякъде – дори в Африка, Русия или Индонезия. А хората не искат да се делят, защото знаят, че разделението създава ожесточение и рано или късно се стига до конфликти, до насилие, което носи кръв и жертви, до реки от кръв и цунамита от омраза. Доналд Тръмп е голямата надежда днес, ако не за премахване, то поне за драстично намаляване на това разделение. Това пише писателят Иван Спирдонов.

Ето и целия му анализ:

Няма да се занимавам с тях, а ще пиша тук за нормалните, за болшинството. Нормалните хора и по света и у нас продължават да искат да се радват, да искат да мечтаят, да искат да са щастливи. Така е устроен човек. И понеже далеч не всеки може сам да направи света си по-хубав и битието си по-щастливо, затова се надяваме на други – такива като Доналд Тръмп.Така е устроен светът, така са устроени и хората. Бог ни е създал неравни. Затова едни са водачи, други са изобретатели на идеи. Трети са гадове, а  четвърти са си най- обикновени. Последните са основната маса от човешката популация.

Повечето хора и по света и у нас са нормални. Има и такива, които нормалните намират за ненормални. Те са тези, които приемат, че е нормално да има еднополови бракове. И безполови хора, вярват, че няма раси, полове, нации, идеи, вяра. Вярват, че електрическите автомобили ще ни спасят от някакви климатични промени. Както и че цялата земя е добре да е покрита със слънчеви панели и да се ядат буболечки е хубаво. Вярват в още куп измислици. Обаче тези ненормални хора са малцинство навсякъде. Както показаха последните избори в САЩ – те са малцинство дори и в тази „мека” на ненормалното,  

Скорошната категорична изборна победа на Доналд Тръмп в президентските избори в САЩ ни донесе нова надежда и нови мечти. Истината е в това, че човешкото съзнание, самата ни същност априори е създадена да се стреми винаги към съвършенството. Към по-добро битие, към всеобщо щастие, не към индивидуално, както вярват ненормалните, а към общо щастие.

Тръмп днес въплътява тази надежда на милиони хора по света – надеждата, че войните ще спрат, че всичките безумия от последните десетилетия ще бъдат забравени. Вярваме, че възрастния човек със син костюм и червена вратовръзка, ще им сложи край. Надяваме се, че тези, които откраднаха мечтите на цели две поколения най-после ще бъдат изхвърлени от историческата сцена. Че ще се приключи с джендърни политики, климатични лудости, мигрантски нашествия, феминизъм, смяна на пола и еднополови бракове. На десетки милиони  писна постоянно да ги плашат с емисиите на въглероден двуокис. С топенето на ледовете, с пренаселването на земята, нашествия на извънземни или поредна всеунищожителна пандемия.

Заради всичко това днес същите десетки милиони в десетки страни гледат на Тръмп едва ли не като на някакъв пратеник на Бога, като на някой, който ще ни спаси от дявола и цялото зло.

Надеждите ни крепят. Също някога и у нас, в България с такива надежди посрещнахме свалянето на Тодор Живков. Едва ли някой преди 35 години е мислел, че България ще стане тази абсолютна бездуховна кочина, която е в момента. Тогава вярвахме, че промените са за добро, че ще бъдем по-щастливи, че светът ще се превърне в една общност, в един колектив от заедно гледащи в бъдещето и ние българите ще сме солидарна и неразривна част от този прекрасен свят.

После така се радвахме на СДС, което дойде след Луканов, на Жан Виденов, който дойде след Беров, пак на СДС, което дойде след Виденов, на Н.В. който дойде чак от Мадрид да ни спаси от Костов и после на Бойко, който пък трябваше да ни спаси от Сергей и тройната ми коалиция. После някои се радваха на ПП, други на Слави и на какви ли още не.

Във всички тях виждахме по един тогавашен български Тръмп – спасител от всички беди. Нормалните хора знаят в какво се превърнаха всичките ни тогавашни мечти и надежди.

В подобни разочарования се превърнаха и мечтите на десетки милиони в бившия СССР и страните от източна Европа след перестройката на Горбачов.

Цялата човешка история е един непрестанен поток от надежди и разочарования – от времената на Ехнатон в древен Египет…чак до наши дни. 

Обаче нормалните хора и днес, а и утре ще продължат да мечтаят за един по-добър свят, за още и още справедливост, солидарност, любов и доброта. Стремежът към колективно щастие може да изчезне само и единствено ако изчезне цялата ни цивилизация.   

Днес светът е много разделен и е разделен изкуствено на нормални и ненормални. Това разделение го има навсякъде – дори в Африка, Русия или Индонезия. А хората не искат да се делят, защото знаят, че разделението създава ожесточение и рано или късно се стига до конфликти, до насилие, което носи кръв и жертви, до реки от кръв и цунамита от омраза. Доналд Тръмп е голямата надежда днес ако не за премахване, то поне за драстично намаляване на това разделение.

Хората искат да имат мечти. Обичат да мечтаят. Тръмп им връща и това усещане. И най-важното – от много години на запад нямаше такива крупна фигура, която да се върне към традиционните ценности – вярата, семейството, женствеността и мъжеството, патриотизма и съзиданието.

Много е вероятно след няколко години и Тръмп ( Господ здраве да му дава) да разочарова милиони от тези, които днес му се възхищават и виждат в него голямата си надежда. Той е просто човек, с всичките си човешки несъвършенства. Не е нито Бог, нито ангел. Новоизбраният американски президент е продукт на съвремието и на обществото, в което се е родил и живее – с всички плюсове и минуси на това време и общество.  Превъплъщаването в дела на неговите идеи и визии едва ли ще допадне на всички. Вероятно е и да не успее, да се провали. 

Но и след него мечтите няма да умрат. Ще има  още и още тръмповци, още и още надежди за съвършенство. Дори и някога да достигнем един свят, в който болшинството от хората наистина са щастливи, дори и тогава ще искаме още и още… Такава е вечната диалектика на човешката история.

 Автор: Иван Спирдонов