Република Турция изгражда икономически механизми на влияние, които заменят традиционните политически и военни подходи. Това подробно анализира в свой доклад д-р Веселин Василев. Той посочва, че оста Будапеща–Белград е не просто търговски маршрут, а геополитическа артерия. През нея Турция се стреми да укрепи своята роля в Централна и Югоизточна Европа.

Д-р Веселин Василев разглежда икономиката не като инструмент за растеж, а като геополитическо оръжие и инструмент на влияние. Според него икономическите процеси вече определят политическите и военните събития. Те могат да бъдат средство за конкуренция, но и за сътрудничество.

Балканите са стратегически важни заради близостта до Дарданелите и Босфора, сухопътната връзка към Централна Европа и присъствието на турски малцинства. Турция използва комбинация от инвестиции, инфраструктура и културно присъствие, за да затвърди позициите си. През 2015–2020 г. броят на турските компании в Сърбия нараства от 130 на над 800, осигурявайки работа на повече от 10 000 души. Халкбанк финансира местния бизнес и укрепва икономическата зависимост.

Културната дипломация също е важен инструмент. Турция използва TIKA, YTB и Института „Юнус Емре“ за образователни, инфраструктурни и хуманитарни проекти. Турските сериали и програми увеличават културното влияние. Така се създава мрежа от икономическо и културно присъствие, която засилва влиянието на Анкара без военни действия.

Инфраструктурата е друг ключов инструмент. Магистралата Белград–Сараево свързва стратегически региони и укрепва позициите на Турция. Коридорът Пирея–Белград–Будапеща е важен за Китай и ЕС, но Турция се стреми да запази достъп до него. Диверсификацията на маршрутите през България и Румъния може да увеличи възможностите на Анкара и да компенсира зависимостта от Сърбия и Северна Македония.

Енергийният сектор допълва икономическите инструменти. Газопроводът „Турски поток“ и неговото продължение като „Балкански поток“ укрепват ролята на Турция като транзитна страна за природен газ. Тя може да пренасочва руски въглеводороди към Европа, а близостта до залежите на нефт и газ ѝ дава стратегическо преимущество.

Отношенията със Сърбия и Унгария са различни. В Сърбия Турция изгражда зависимост чрез инвестиции, инфраструктура и културно присъствие, като регионът на Санджак е приоритет. В Унгария Турция се стреми към равноправно партньорство. Двете страни сътрудничат в енергетиката и международни проекти. Унгария е част от Тюркския инвестиционен фонд, който укрепва икономическите връзки с Анкара.

Балканите се превръщат в зона на конкуренция между Турция, Китай, ЕС и Русия. Икономическите коридори определят геополитическото влияние и стабилността на държавите като България и Румъния е важна за диверсификацията на маршрутите. Северна Македония остава крехко звено поради политическата и инфраструктурната нестабилност.

Ето и пълният текст на доклада:

Икономическото влияние на Република Турция по оста Будапеща-Белград

Д-р Веселин Василев

Настоящите политически сблъсъци в Европа и по света водят до все по-нарастващата геополитическа роля на Централна и Югоизточна Европа. Същото важи и за военния аспект на региона, който за съжаление също нараства. Тези аспекти могат да се разгледат и от един много материалистичен, прагматичен и ъгъл, донякъде свързан и с марксистката философия на историята и политиката – че икономиката може да се обясни като причина, предшественик, както и цел на повечето политически, военни или дори културни конфликти.

И все пак, икономиката може да играе двойна роля – не само като средство за конкуренция, но и като средство за сътрудничество. Такова виждане остава често на заден план по време на кризи – именно, че икономиката не винаги е игра с нулева сума, както често се представя в социалните науки. Във всички случаи политическите и икономически фактори в Централна и Югоизточна Европа трябва да инвестират време в изучаването на възможните сценарии за икономическото си развитие, за да може по-добре да защитават своите икономически интереси.

Друг въпрос, който често остава на заден план по време на кризи, е промяната в баланса на силите – намаляващата роля на едни национални държави и възходът на други. Република Турция е един такъв пример. През последните години много политически анализатори и обществени фигури разглеждат растящата роля на Анкара в глобалната политика и на военната сцена, но не се отделя достатъчно внимание на икономическата ѝ позиция. Причина за това може би се крие в макроикономическите показатели, които не изглеждат обнадеждаващо за икономическото представяне на азиатската страна. Въпреки това, реалната ситуация на място показва смесени резултати.

В последно време, въпреки икономическите трудности, с които се сблъсква Република Турция, тя продължава да разширява стабилно своето влияние както политически, така и икономически. Един от най-стратегическите региони за тази политика са Балканите. Зоната е от решаващо значение за Турция, тъй като включва редица геополитически предимства – като близостта до протоците Дарданели и Босфор, сухопътната връзка с Централна и Западна Европа, както и съществуването на значителни и влиятелни турски малцинствени общности.

Растящото влияние на Балканите се сблъсква с променяща се реалност. Регионът сам по себе си придобива все по-голямо значение не само заради втората най-натоварена сухопътна граница в света – тази между България и Турция (отстъпваща само на границата между Сан Диего, САЩ и Тихуана, Мексико) (Bulgarian National Radio, 2023). Това е и ключова зона на конкуренция между Руската федерация и привидения от нейното правителство „Колективен Запад“. След големите китайски инвестиции в инфраструктурата по маршрута от Пирея – пристанището на Атина, през Солун, по долината на Вардар, през Куманово, Ниш и Белград за Будапеща, значението на този коридор нарасна още повече.

Този амбициозен транспортен проект вече доведе до разширяването на пристанище Пирея, с цел да се посрещне увеличеният товаропоток, главно от Китай, но и от други азиатски държави, който се очаква да пристига предимно през Суецкия канал. В момента се разширява сръбската система от магистрали и високоскоростни железници, както и съответната инфраструктура в Република Северна Македония. Тъй като тази транспортна ос изолира традиционно приятелските на Република Турция (поне през последните 35 години) Албания, България и Косово, като това променя баланса на силите на Балканите в ущърб на официална Анкара и тя трябва да реагира, както и да се адаптира към новата реалност. Именно затова е интересно да се проследи какъв икономически инструментариум използва Турция по маршрута Пирея–Будапеща и как би могла да се позиционира в този мащабен инфраструктурен проект.

По време на разпада на СФР Югославия, Турция силно подкрепяше независимостта на Босна и Херцеговина, а в по-късен етап и на Косово. Тези две държави и до днес представляват конфликтна точка между „Изтока“ и „Запада“ на Балканите. Също така, Турция изигра важна роля в признаването на Босна от страна на Сърбия и повторното интегриране на Сърбия в балканската политическа система след войната в Косово. През 2009 г. Турция и Сърбия подписаха споразумение за свободна търговия, което влезе в сила през 2010 г., както и тристранно споразумение с Босна и Херцеговина (Kayani, 2021). В момента турската страна настоява за изграждането на магистрала Белград – Сараево, като ще предостави както финансиране, така и експертиза. Интересен факт е, че лидерът на Република Сръбска, Милорад Додик, който е твърд поддръжник на отделянето от останалата част на Босна и Херцеговина, също подкрепя проекта (Cantone, 2024).

В самата Сърбия Турция проявява най-силен икономически интерес в района на Санджак – географско-етнически регион, който Сърбия споделя с Черна гора и в който преобладава мюсюлманско население. По време на последното си посещение в Сърбия президентът Ердоган отново подчерта, както и преди това, важността на Санджак за азиатската страна (Ataman, 2024).

Най-рязкото нарастване на турските инвестиции в Сърбия се наблюдава в периода 2015–2018 г. (Development Agency of Serbia, 2020), а най-значимият сектор е банковият (Vukmirovic, et al., 2021) – сектор, представен от банката Halkbank, чийто основен акционер е турското правителство. В началото на 2020 г. броят на турските компании в Сърбия е над 800, спрямо едва около 130 през 2015 г. Тези компании осигуряват работа на около 10 000 души (Nova Ekonomija, 2020).

Друг показател са сръбските туристи, които все по-често избират Турция за своята почивка, отклонявайки се от традиционните за тях балкански дестинации. През последната година техният брой надвиши 400 000 души (Ataman, 2024). Турция вече е сред основните пазари за сръбския туристически поток след Далматинското крайбрежие, особено Черна гора, и Гърция. Дори без да се брои туризмът, Турция е петият по големина вносен партньор на Сърбия (Ministry of Foreign Affairs, Republic of Turkey, 2024), с доставки на стоки и услуги в ключови сектори като машиностроенето и тежката промишленост.

В тази връзка, така наречената „мека сила“ и културната дипломация не бива да бъдат пренебрегвани. Съществуват дори академични изследвания върху стъпките на турската мека сила в Сърбия чрез нейните агенции за развитие (Yavuz & Elcim, 2020). Турската агенция за сътрудничество и координация (TIKA), както и дирекцията за турците в чужбина (YTB), са доста активни в сферата на хуманитарната помощ и инфраструктурните проекти в Сърбия, а Институтът „Юнус Емре“ (YEE) функционира в Белград от 2015 г. насам. Турското културно влияние в Сърбия не е било толкова силно от последните 200 години – нещо, за което свидетелства дори популярността на турските телевизионни сериали сред сръбските зрители.

Друг важен икономически лост, който Република Турция има спрямо Сърбия, а и спрямо Унгария, е така нареченият газопровод „Турски поток“, който продължава с проекта „Балкански поток“ – тръбопроводът за природен газ, който се яви заместител на „Южен поток“ и на съществуващия газопровод, преминаващ през Украйна, Унгария и България (продължението на „Союз“). Като цяло ролята на Турция като транзитна страна за нефт и природен газ нарасна значително, особено след събитията в Украйна, което ѝ позволи да пренасочва и руски въглеводороди. Трябва да се отбележи, че Турция се намира в непосредствена близост до над 75% от всички доказани залежи на нефт и природен газ (Šekarić Stojanović, 2020).

Ситуацията на север по оста Белград–Будапеща, в Унгария, е доста различна. Турските инвестиции в Унгария са много ограничени в сравнение с тези в Сърбия, въпреки че обемът на двустранната търговия е почти два пъти по-голям. Турските преки инвестиции за периода 2002–2024 г. възлизат само на 135 милиона долара (Ministry of Foreign Affairs, Republic of Turkey, 2024).

Докато Турция изглежда се опитва да изгради своя собствена сфера на влияние в Сърбия, в отношенията с Унгария търси партньорство на равни начала. Двете страни са ангажирани основно с общи икономически дейности. Например, и двете се очаква да помагат на Казахстан в създаването на ядрена стратегия и развитие на проекти за ядрена енергия. Освен това Турция подпомага икономическата експанзия на Унгария в Африка, като предоставя вече установени канали и контакти на континента, а Унгария се разглежда като платформа за бъдещата търговия на тюркските страни с Европейския съюз. Унгария стана основател и пълноправен член на Споразумението за създаване на Тюркски инвестиционен фонд към Организацията на тюркските държави, където е наблюдател (Organization of Turkic States, 2024).

Предвид тези икономически отношения, Турция има високи очаквания към партньорството си с Унгария. През изминалото през втората половина на 2024 г. унгарско председателство на Европейския съюз се очакваше официална Будапеща да лобира в полза на Турция – предимно чрез символични действия, като например повторното ѝ включване в неформалните срещи от типа „Гимних“ на външните министри на ЕС, или поставяне на въпроса за актуализиране на митническия съюз между Турция и ЕС обратно в дневния ред (Szerencsés, 2024). Отношенията между Турция и Унгария се очакваше да „разцъфтят“ през 2024 г., особено предвид факта, че годината бе обявена за Турско-унгарска година на културата.

Анализът на икономическото влияние на Република Турция по оста Будапеща–Белград, води до извода, че официална Анкара вижда Република Сърбия като основен път към Унгария, както и към цяла Централна Европа, и се стреми към увеличаване на търговията и инвестициите, за да осигури сътрудничество, стабилност и контрол върху този маршрут. Но остава въпросът защо Турция и още повече Унгария избират именно Сърбия за свързваща страна. Алтернативен маршрут през Румъния и България би могъл да се възползва от вътрешната и външна стабилност, с която двете страни разполагат в сравнение със Сърбия, която има обтегнати или поне усложнени отношения с много от съседите си. Освен това, и Румъния, и България са членки на ЕС, НАТО и отскоро и пълноправни членки на Шенгенското пространство, което улесни сериозно въпроса с продължителността на граничния контрол на Балканите. Един от отговорите е, че Република Турция вижда в участието си по маршрута на китайското карго и инвестиции възможност да балансира влиянието на Европейския съюз на Балканите. Също така, голяма част от строителството на магистралите в Република Сърбия и Република Северна Македония се извършва от турски компании.

Във всички случаи, диверсификацията на възможните маршрути и засиленото сътрудничество с Румъния и България както от страна на Турция, така и на Унгария, би било от полза за всички – особено предвид крехкостта на външните отношения и инфраструктурното строителство в Република Северна Македония, която се намира по-южно по пътя към Атина и Пирея. В това отношение Скопие остава най-критичното звено за устойчивостта на оста Белград-Будапеща.

Цитирани автори

Ataman, M. (2024, 10 16). Erdoğan’s strategic visit to the Balkans. Daily Sabah.

Bulgarian National Radio. (2023, 12 29). The Bulgaria-Turkiye land border to become the world’s busiest border in 2025. Retrieved from Bulgarian National Radio: https://bnr.bg/en/post/101928155/the-bulgaria-turkiye-land-border-to-become-the-world-s-busiest-border-in-2025

Cantone, S. (2024, 10 14). Can a motorway to Bosnia strengthen the ties between Serbia and Turkey? Euronews.

Development Agency of Serbia. (2020). Why invest in Serbia? Development Agency of Serbia.

Kayani, F. N. (2021). Turkey’s bolstering economic and political relations with Bosnia and Herzegovina. Eurasian Journal of Social Sciences, 9(4), 198-205.

Ministry of Foreign Affairs, Republic of Turkey. (2024, 10 16). Relations between Türkiye and Hungary. Retrieved from Ministry of Foreign Affairs, Republic of Turkey: https://www.mfa.gov.tr/relations-between-turkiye-and-hungary.en.mfa#:~:text=Direct%20investments%20from%20Hungary%20to,Budapest%20on%20January%2016%2C%202023

Ministry of Foreign Affairs, Republic of Turkey. (2024, 10 16). Relations between Türkiye and Serbia. Retrieved from Ministry of Foreign Affairs, Republic of Turkey: https://www.mfa.gov.tr/relations-between-turkiye-and-serbia%20.en.mfa

Nova Ekonomija. (2020, 01 31). Turkish investments in Serbia on rise since 2015; 133.7 mill Euros in FDI. Retrieved from N1: https://n1info.rs/english/news/a565438-turkey-has-800-companies-in-serbia/

Organization of Turkic States. (2024, 06 28). Hungary Joins the Turkic Investment Fund. Retrieved from Organization of Turkic States: https://www.turkicstates.org/en/haberler/hungary-joins-the-turkic-investment-fund_3350

Šekarić Stojanović, N. &. (2020). The Western Balkans’ Energy Security in a Triangle: The Role of the EU, Russia and Turkey. In Security Challenges and the Place of the Balkans and Serbia in a Changing World (pp. 117-131). Belgrade: Institute of International Politics and Economics; Faculty of Security Studies.

Szerencsés, L. (2024). EU-Turkey relations in light of Hungary`s EU presidency. Istanbul-Essen: IPC-Mercator.

Vukmirovic, V., Kostic-Stankovic, M., Pavlovic, D., Ateljevic, J., Bjelica, D., Radonic, M., & Sekulic, D. (2021). Foreign Direct Investments’ Impact on Economic Growth in Serbia. Journal of Balkan and Near Eastern Studies, 23:1, 122-143.

Yavuz, T., & Elcim, Ş. D. (2020). Turkey’s soft power and public diplomacy: the case of Serbia between 2002-2019. Nitel Sosyal Bilimler, 2(1), 74-89.

[1] Статията е представена като устен доклад на Третата международна конференция посветена на Св. Адалберт Пражки „Централна Европа на кръстопът“, 25-27 октомври 2024 г., Прага, Чехия