Когато господин Делян Пеевски говори за пудели в кучкарника и за рибки в рибарника, политиката ни става някак по-ясна и разбираема. Защото се оказва, че тя не е това, което говори Кирил Петков пред камерите, дори и Бойко Борисов.
Според Пеевски е съвсем очивидно кой е булката и кой е младоженецът в цялата парламентарна и политическа оргия.
Когато питат великия Джак Никълсън кое е най-голямото му предимство, той отговаря: „Винаги съм на разположение. Първата ми жена каза в сряда, че иска да се оженим и в петък бяхме женени“.
Освен, че е на разположение, господин Пеевски мрази да е политически коректен. Ако някой му се привижда като пудел, казва му го. Дори казва каква ще е съдбата на пуделите – ще скимтят, ще драскат по вратата, за да ги пуснат да си поиграят с овчарките в Банкя.
Ако някои все още разсъждават върху деветмесечната сглобка, няма нужда след „политкоректния“ разказ на Пеевски: Йордан Цонев заведе Кирил при Бойко, хвърли го вътре като пудел и затвори вратата след него. Борисов гледал като Тодор Живков на пленума на 10 ноември, после станал и го прегърнал. И така девет месеца любов.
Борисов пък каза, че миньорите тръгнали да бият Денков и той се скрил зад гърба на Пеевски, който едва смогнал да отиде до тоалетната, където Денков му писал: Къде си, идвай!
Ето това са достоверните разкази за българската политика, а не фантазиите на политолози и социолози.
Когато Делян Пеевски казва, че Христо Иванов е седял в скута му да работят по Конституцията, очевидно става въпрос за сериозна политика, но нищо нямаше да разберем, ако ни беше обяснено политически коректно.
Фигурата на Пеевски като бизнесмен и политик може да е спорна, но в кулоарите на Народното събрание стои съвсем достоверно. В изказа му е скрита цялата същност на политическия процес, който всеки представя, както му е угодно. Ако си пудел, значи си пудел, ако скимтиш и драскаш сега, ще скимтиш винаги.
Пеевски дори прави и прогноза: С проекта ПП-ДБ е свършено, той остава при контрабандните канали и пуделите.
Това остава да разберем – дали разказите на господин Пеевски имат и социологическа тежест.
Автор: Любомир Минчев, Фокус