Съвременната левица напълно се е откъснала от работническата класа и се е трансформирала в защитник на мултикултурализма, политическата коректност и идентичностната политика, посочва в свой анализ Ирини Зикидис. Тя дава като пример за този разрив британският политик и автор Пол Ембъри и книгата му „Despised: Why the Modern Left Loathes the Working Class“. Самият той, човек с леви убеждения, анализира как левицата е изоставила социалната справедливост в полза на радикални културни трансформации.
„Дебело подчертавам факта, че само в България радетелите на неолибералната идеология се бият в гърдите, че са десни“, пише Ирини Зикидис.
Зикидис посочва, че в Западна Европа политиците с либерални възгледи открито се определят като „леви“ или „прогресисти“, докато в България неолибералите се самоназовават „десни“.
„Тая глупост я има само в главите на симпатизантите на ‘Да, България’ у нас“, добавя тя.
Политиките на неолиберализма, насочени към глобализация, свободен пазар и мултикултурализъм, доведоха до социална фрагментация и икономическа несигурност. Ембъри в книгата си подчертава, че „работническата класа трябва да се ориентира към глобалния свят, в който концепциите за граници и национален суверенитет са маловажни, а традиционните ценности като семейство и патриотизъм – остарели“. Тази принудителна промяна обаче не донесе обещаното благоденствие, а по-скоро задълбочи социалните разделения.
Друга важна тема, която Зикидис подчертава, е загубата на свободата на словото.
„Разумни аргументи, цивилизован дебат и различни гледни точки вече няма – печели онзи, който заяви, че е ‘обиден'“, цитира тя от книгата на Ембъри.
Това се превръща в опасна тенденция, в която всяко отклонение от „правилното“ мнение може да доведе до заклеймяване и социална изолация.
Според Зикидис и Ембъри, ако левицата не се върне към своите корени – защита на социалните и икономически права на работещите хора – тя рискува да остане елитарна, отчуждена и напълно неадекватна към нуждите на обществото. Вместо да води битка за по-добри заплати, сигурност на работното място и социална защита, тя продължава да се фокусира върху политиките на идентичността, които все по-малко вълнуват широката общественост.
Ето и пълният й анализ:
Книгата на Paul Embery „Despised: Why the Modern Left Loathes the Working Class” дава прецизна дисекция на цялата неолиберална идеологи. Която, слава на Бога, Тръмп започна да разчиства. „Despised: Why the Modern Left Loathes the Working Class” – общо взето, задължителна книга, която вдигна много шум във Великобритания. Най-вече заради факта, че авторът й е политик от Лейбъристката партия. Сурова и болезнена книга, която не спестява нищо. Сигурна съм, че за човек като Ембъри, който се самоидентифицира като силно ляв, е било доста тежко да я напише.
Дебело подчертавам факта, че само в България радетелите на неолибералната идеология се бият в гърдите, че са десни. Тая глупост я няма никъде другаде, и на Запад, хората с либерални убеждения, се наричат либерали (не по Хайек!), неолиберали, леви, левичари, прогресисти, марксисти, троцкисти и т.н. Но не и десни. Тая глупост я има само в главите на симпатизантите на Да България у нас.
Та Ембъри, самият той ляв, прави доста прецизна дисекция на лявото движение през последните години, коментирайки откъсването на съвременното ляво от корена му (борбата за социална и икономическа справедливост) и днешните му каузи (мултикултурализъм, миграция, феминизъм, политическа коректност и еднопосочна толерантност). Изводите му са доста нерадостни. Силно ви препоръчвам да си поръчате книгата от Амазон, а аз само ще предложа няколко набързо преведени параграфа от нея:
„На всички, които изпитваха носталгия по миналото, им беше казано, че работническата класа трябва да се ориентира към глобалния свят, в който концепциите „граници” и „национален суверенитет” са маловажни, традиционните ценности – като семейство и патриотизъм – остарели, защото хегемонията и бъдещето приндалежат на либералния прогресивизъм.
…Това бяха почтени, работещи, толерантни хора от онази порода, на която Британия дължи успеха и просперитета на нацията за поколения наред. Всичко, което те знаеха, внезапно се трансформира пред очите им, а мажоретките на глобализацията им повтаряха, че това е за тяхно добро. Че ще им донесе икономическо благополучие и културно обогатяване. Уви, хората не се обогатиха нито финансово, нито културно, нито духовно.
… Тези хора бяха изоставени. Там, където цареше хармония, вече има раздор. Една солидна, стабилна прослойка от работещи беше предадена, а лидерите й изобщо не разбираха за какво става дума. И така се стигна до извода, че щом работническата класа не вижда ползите от либералния прогресивизъм и не разбира какво е добро за самата нея, значи просто е глупава.
… В момента имаме нова национална религия – либерализмът, и ако някой дръзне да богохулства, незабавно ще бъде заклеймен от нейните пророци и последователи. Хора с позиции и кариера може внезапно да загубят всичко, ако дръзнат да изразят несъгласие. Разумни аргументи, цивилизован дебат и различни гледни точки вече няма – печели онзи, който заяви, че е „обиден”. Затворили сме се в ехо камери и сме се бронирали с драконовски мерки срещу „речта на омраза”, само и само да отблъснем противоположно мнение, и да наложим със сила правата вяра. И всеки, който поиска да я напусне, трябва да е готов да понесе последствията.
И в тази задушаваща нова реалност, лявото се потопи в деструктивното русло на политиките на идентичността, в която малцинствата бяха класифицирани по раса, пол, религия и сексуални предпочитания, и жигосани като вечни жертви, които следва да бъдат опазени от опресивното и привилегировано малцинство.
… Решението на лявото да се фокусира върху политиките на идентичността беше катастрофално. Вместо да се занимава с основните си приоритети като сигурност на работното място, добро заплащане, пенсия, и т.н., лявото се омота в битки за уникалните качества на всяка малцинствена група. Лявото чисто и просто спря да се бори за работническата класа и се зае с биологичните характеристики, сексуалната ориентация и религията на една малка прослойка от обществото, която се оказа вечната жертва.
… Изведнъж се оказа, че модерната левица и работническата класа обитават паралелни светове и се мотивират от конфликтни приоритети. И лидерите на модерната левица започнаха да третират работническата класа като досаден стар роднина. Искат настоятелно неговия глас на избори, но не искат да ги видят с него на улицата.
…Старомодните понятия като патриотизъм, дисциплина, съвест, любов и грижа за семейството, почтеност, уважение към традицията, морал, християнска вяра и свободна воля – стълбовете на британското общество, бяха срутени. Тяхното място беше заето от свободната любов, наркотиците, крайния индивидуализъм, разводите, презрението към традицията, юношеската бременност, постепенното увеличаване на престъпността по улиците и отказ за носене на персонална отговорност от собствените действия. За няколко десетилетия беше разрушен стария универсален морален код.
… През 2001 година 80.86% в моя квартал се идентифицират като „бели британци”. Само 10 години по-късно, те са 49.46%. В предишния ми квартал, тази цифра от 74.9% е паднала на 37.1% през 2011.Челюстта ми увисна, когато наскоро на улицата един човек, преди да ми поиска огънче, тихичко ме попита „Извинявайте, говорите ли английски?”
… Това, че хората имат проблем с цвета на кожата на новодошлите е лъжа. Всъщност, хората търсят нещо много повече от пигментацията на кожата. Неща като социална и културна солидарност, споделено разбиране на обичаи и традиции, обща ценностна система – всички онези фактори, на които се крепи една стабилна общност.
… И посланието на политиците – че хората трябва да прегърнат този нов, „вибриращ” мултикултурализъм, който ще обогати и разнообрази Великобритания, просто беше отхвърлено.
… Когато написах в Twitter, че лидерите на левицата сме предали традиционната работническа класа, един човек, самоопределил се като комунист, написа отдолу „Традиционна работническа класа? Jesus Fucking Christ, защо просто не кажеш „белите”?
… Бруталната реалност за нас, левите, е, че мултикултурализмът, вместо да донесе сплотеност и хармония в обществото, всъщност доведе до обособяване на монокултурани гета, в които живеят паралелно религиозни етнически групи. И честно казано, безсмислено е да упорстваме и отричаме този факт. Доказателствата са навсякъде около нас. Лявото направи фатална грешка.
… Разбира се, всичко това беше направено от лидерите на левицата в името на „свободата”. Както винаги. Както при всяка революция. И както обикновено става с революциите, сметката пристигна няколко години по-късно и чак тогава стана ясно каква е цената, която трябва да се плати.
…И какво прави левицата оттук нататък? Можем да продължим да наричаме опонентите си расисти, фашисти, ксенофоби и реакционери. Можем да продължим да обливаме с презрение „тълпата”… А можем и да спрем да бъдем гротескната карикатура, в която сме се превърнали… Можем и да спрем да бълваме клиширани обиди, да създаваме токсична атмосфера, и да убиваме свободната реч.”