С решението си от вчера, 10 юни 2025 г., Конституционният съд отхвърли предложението на президента Румен Радев за референдум относно въвеждането на еврото в България. Това поставя остро въпроса не дали един такъв референдум е допустим, а защо българските институции търсят начини да го избегнат.
Какво означава решението на КС?
Решението на Конституционния съд показва, че се търсят „вратички“ за избягване на провеждането на референдум. Дори когато предложението идва от субект, овластен със закон, се дава възможност на парламента да го блокира. Съдът допусна за разглеждане въпроса дали председателят на Народното събрание може да преценява допустимостта на референдума и да отклонява предложение. Това позволява на парламента да отказва допитвания без да ги провежда.
В същото време Конституционният съд отхвърли исканията за задължително тълкуване и за обявяване на нищожност на решението на председателя на парламента. Така се подкрепя възможността Народното събрание да откаже референдум, дори когато са изпълнени законовите изисквания. Някои съдии изразиха особени мнения, което показва, че не всички са съгласни с тази позиция. Въпреки това, мнозинството подкрепи статуквото.
Това решение не забранява директно референдумите, но създава възможност властта да ги забавя или отказва по формални причини. Реалният проблем не е в закона, а в нежеланието на управляващите да допитат народа по важни въпроси.
В България се търсят юридически основания да не се допусне провеждането на референдум за еврото. Това е в контраст с други европейски държави, където институциите търсят начини да дадат възможност на гражданите да се произнесат. Проблемът у нас не е в законността на подобно допитване, а в нежеланието на управляващите то да се случи. Това се доказва както от конкретните действия на парламента, така и от правния анализ по темата.
През 2023 г. беше предложен референдум, подкрепен от над 600 хиляди подписа, с въпрос за запазването на българския лев като валута и отлагане на присъединяването към еврозоната до 2043 г. Въпреки че подписката отговаря на законовите изисквания, Народното събрание отхвърли предложението. Това предизвика остри спорове и сезиране на Конституционния съд от няколко парламентарни формации.
Юристът Тончо Краевски твърди в своя анализ, че отказът от референдум е противоконституционен. Според него парламентът неправомерно си присвоява правомощия да решава допустимостта на въпроса, въпреки че това не му е възложено от закона. Той подчертава, че въпросът за еврото не е уреден в международен договор по начин, който задължава България да определи точна дата за приемане. Конституцията и принципът на правовата държава изискват насърчаване на гражданското участие, а не блокирането му.
Сравнение с други държавии
Други държави намират легитимни пътища да включат обществото в подобни решения. В Швеция през 2003 г. се провежда референдум с въпрос: „Смятате ли, че Швеция трябва да въведе еврото?“. При активност над 80%, над 55% гласуват с „не“. Това не е юридически обвързващо, но шведското правителство приема резултата и страната не се присъединява към еврозоната. Швеция, подобно на България, няма опция за отказ от еврото, но използва възможността да не влиза в ERM II и така отлага процеса.
Дания е с официален оп-аут от еврозоната, но въпреки това провежда референдум през 2000 г. дали да се откаже от тази възможност и да приеме еврото. С малко мнозинство, избирателите казват „не“ и правителството запазва датската крона. Тези примери показват, че държави с различен правен статут намират начин да се допитат до обществото.
Така се потвърждава, че референдуми по валутна тема са възможни, законни и легитимни. В Швеция и Дания те са използвани като демократичен инструмент, а резултатите са приети от институциите.
Отказът на българския парламент да насрочи референдум, въпреки изпълнените изисквания, показва институционално нежелание, а не правна невъзможност. Анализът на Краевски доказва, че въпросът не е изключен от Конституцията или от международните договори. Вместо това, властите използват закона като инструмент за избягване на допитване.
Случаят разкрива дисонанс между представителната и пряката демокрация. Референдумът не е заплаха, а средство за граждански контрол. Европейският опит и българските юридически анализи показват, че подобни допитвания не само са възможни, но и необходими. В крайна сметка, не законът пречи на референдума, а политическата воля да се избегне реална обществена позиция по въпроса за еврото.
Автор:Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
➡️ Revolut: https://revolut.me/tbelenski
➡️ Банкова сметка: BG82STSA93000014941658