Докато в България хлябът все още се рекламира като „златното зърно“ на трапезата, във Франция избухна скандал: националното разследване на телевизия M6 („Zone Interdite“) установи, че във всички тествани 41 вида хляб се откриват следи от кадмий, като най-високи стойности има в пълнозърнестия и семенования хляб (M6, 2025). Това е тежък удар по доверието в една от най-основните храни, а у нас темата почти отсъства от публичния дебат.
Как стигаме до кадмия?
Кадмият е токсичен метал, който попада в почвата чрез фосфатните торове и индустриалните емисии. Растенията го усвояват, а ние го приемаме с хляба, пастата, картофите и другите основни храни. Френски лекари го нарекоха „здравна бомба“ (BFMTV, 2025).
Особено тревожно е, че диетата е водещият източник на експозиция при деца и непушачи, според Френската агенция за обществено здраве (Santé publique France). С други думи – дори човек, който не пуши и се храни „здравословно“ с пълнозърнест хляб, може да натрупва кадмий в организма си.
Здравни рискове, които институциите подценяват
Световната здравна организация и Международната агенция за изследване на рака класифицират кадмия като канцероген от първа група. Във Франция проблемът вече се свързва с нарастването на случаите на рак на панкреаса (Le Monde, 2025). Освен рак, кадмият причинява увреждания на бъбреците, костите, сърдечносъдови заболявания и репродуктивни проблеми (ANSES, 2023).
И въпреки че данните са добре известни, българските здравни институции мълчат. Европейската комисия въведе лимит от 60 mg Cd/kg за фосфатните торове, като се предвижда постепенно намаляване (ЕС, 2022). Но реалността показва, че дори с тези ограничения, хлябът продължава да съдържа кадмий. Франция стигна дотам, че обяви тестове за кадмий да бъдат поемани от здравната каса за рискови пациенти (RMC, 2025).
А у нас? Подобна мярка изобщо не се обсъжда.
България е част от системата за бързо оповестяване на опасни храни RASFF, където редовно се публикуват сигнали за кадмий в семена, какао и зърнени продукти (RASFF, 2024). Освен това през 2023 г. страната ни отмени забраната за внос на украинско зърно, което значително увеличи потока на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед у нас (Euractiv, 2023). Тези култури също са рискови за замърсяване с кадмий.
И докато ЕС официално признава, че храните са основният източник на експозиция (European Commission, 2024), в България темата почти не присъства в медиите.
Критичният въпрос: защо мълчим?
Френските институции реагираха шумно – със заглавия, политически дебат и конкретни мерки. У нас обаче общественото здраве изглежда оставено на самотек. Вносът на зърно се увеличава, контролът по граници е формален, а официалните предупреждения за кадмий остават „технически бележки“ в доклади, които никой не чете.
Кой ще поеме отговорност, ако след години България се окаже с вълна от заболявания, подобни на тези, които вече тревожат Франция?
Автор: Надежда Беленска
Надежда Беленска е български автор и журналист. Завършва образованието си в СУ „Св. Климент Охридски“ в град София. Началото на професионалният си опит получава в „Канал 7“, където пише различни анализи. Работи като редактор и репортер и за други две медии- телевизия „Евроком“ и „Столица.bg“. Надежда е автор на различни произведения, сред които проза и поезия.
