Българинът Васил Димитров тръгна към Газа с мисия за мир, а се озова в ареста на Израел. Той участва във флотилията „Global Sumud“, която превозваше хуманитарна помощ за цивилните в обсадената ивица. Корабите бяха прехванати от израелски военноморски сили. Акцията приключи с арести, конфискации и международно напрежение.
Васил бе сред задържаните. В кратко видео той каза, че е „отвлечен“ и държан против волята си. Министерството на външните работи поиска достъп и защита за нашия сънародник. Малко по-късно българският консул го посети и потвърди, че е жив, здрав, но изтощен. Васил е поискал да се върне у дома.
Израел оправда действията си с „мерки за сигурност“. След освобождаването си някои от активистите разказаха за насилие и унижения – за побои, глад, лишаване от сън и заплахи. Израел категорично отрича тези обвинения и твърди, че всичко е протекло според международното право. Истината, както често става, се губи между политиката и човешкото страдание.
Според официални източници, 171 души от флотилията са депортирани. Сред тях се твърди, че е и Васил Димитров. Самолетът им кацна в Атина. Все още няма потвърждение, че българинът е стъпил на родна земя.
Историята на Васил докосна много българи. През последните дни в София, Пловдив и Варна се проведоха протести в подкрепа на Палестина и задържаните активисти. На площад „Независимост“ хора развяха български и палестински знамена редом – символ на съчувствие и човечност. По плакатите пишеше: „Справедливост за Васил“, „Свобода за Газа“, „Солидарност, не страх“.
Мнозина виждат във Васил не просто активист, а българин, който не е останал безразличен. Той не носи оръжие, не проповядва омраза, а вяра, че човекът трябва да помага, дори когато светът го наказва за това. В действията му има нещо от старото българско чувство за справедливост – онова, което ни кара да застанем на страната на слабия, да подадем ръка, когато е опасно.
Случаят на Васил Димитров напомня, че в българското сърце още има място за състрадание. Той е част от поколение, което не иска да мълчи пред несправедливостта, дори когато тя е далеч. България трябва да стои зад своите граждани – не от политически интерес, а от човешки дълг.
Докато светът се дели на страни и интереси, Васил показа, че има и друга страна – страната на човечността. И ако днес чакаме той да се прибере у дома, то нека знаем, че вече е донесъл нещо по-ценно – напомняне, че добротата и смелостта все още живеят в нас.
Автор: Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
Revolut: https://revolut.me/tbelenski
Банкова сметка: BG82STSA93000014941658
