Бившият посланик на България във Венецуела Венцислав Иванов коментира развитието на ситуацията в страната, атаката на САЩ, отвличането на президента Мадуро и очакванията за бърза и безпроблемна намеса на американските нефтени компании. В своя анализ той поставя под съмнение оптимистичните сценарии и очертава редица политически, икономически и инфраструктурни рискове.
Ето и целия му анализ:
Понеже ми писна да чета и слушам некомпетентни приказки от какви ли не „познавачи“ за „светлото бъдеще“ на Венесуела, ще кажа няколко неща, пък може четящите да се замислят.
Ще започна с „бодряшките“ коментари как сега набързо американските нефтени компании ще почнат масово и безпроблемно да добиват, изнасят, обработват и продават по света „своя“ венесуелски нефт. Естествено – за благото на венесуелския народ.
Без да съм нефтен експерт, имам някаква представа за състоянието на нефтодобива в страната още преди Мадуро да стане президент, а и донякъде към настоящия момент (сега всичко е доста по-трагично). И бих казал, че това, което някои си представят, е много далеч от грозната реалност. Само хора, които имат wishful idea за състоянието към момента на венесуелската добивна промишленост, транспортните възможности до и от главните пристанища и куп други сериозни, почти фатални инфраструктурни и кадрови проблеми, могат да мислят така оптимистично. За да се случи това, което Тръмп начерта, ще са нужни сигурно бързи инвестиции от доста милиарди, преди нефтът да „потече“ към САЩ (в интерес на венесуелския народ, естествено).
Дали така бързо и лесно ще бъдат вкарани такива инвестиции от частни компании, особено в несигурната обстановка?
А наясно ли е Доналд Тръмп кой и досега реално „командва“ венесуелската администрация, също така и нефтената промишленост? Куба, колкото и странно да звучи на някои. От години насам!
Тъй че оставете приказките на Тръмп относно безпрецедентно „брилянтната операция“, която едва ли не слага точка на „проблема Венесуела“, по време на малко странната му снощна пресконференция! Естествено, така се говори в подобни ситуации, особено ако говори настоящият хазяин на Белия дом. Самият той обаче явно не е наясно още с реалната ситуация, макар че сигурно ЦРУ има доста свои анализатори „на терен“, които да го „осветлят“. Но той бърза!
Нещата сега все още са в пълна мъгла – и с бъдещото управление на страната (въобще не е ясно още дали и каква съпротива ще окаже огромната „прочавистка“ маса – администрация, народ от гетата, банди и всякакви неясни елементи, при това добре въоръжени и хич не за пренебрегване; за тях Чавес продължава да бъде идол, а Мадуро – негов наследник).
На кого могат да се облегнат сега американците – на Мачадо или Гуаидо (и двамата с доста ограничена популярност), на неорганизираната и в „насипен вид“ рехава опозиция? На военните (дори не се знае кого ще подкрепят; повечето все пак са „чависти“ и са обвързани в разни вътрешни схеми, повечето корупционни)?
С кого мисли да управлява на място „the Team behind me“ (както снощи ги нарече Тръмп)? С вицепрезидента, след изявленията, които направи, че Мадуро е единственият легитимен лидер на страната? Нищо че уж „вицепрезидентът ще ни сътрудничи“. Дали? Май е съмнително!
Ами ако утре изведнъж почне „патаклама“, което не е изключено? Знае ли Тръмп колко оръжие има у населението още от времето, когато Чавес го раздаде, за да защитава народът Боливарската революция? А и Мадуро напоследък раздаваше бая оръжие из гета и квартали!
А във Венесуела стрелят яко от години – даже просто така! И винаги могат да почнат, при това масово.
Казвам го на базата и на лични впечатления. Неслучайно се наложи да затворим посолството си там още преди повече от десет години, заедно с много други държави (аз бях последният български посланик в Каракас).
Ами ако изведнъж скоро се наложи американчета да се връщат в родината в ковчези? Какво ще отговаря тогава Тръмп на майките?
Нека не забравяме и реакцията на международната общественост. Даже европейски държави, относително толерантни към външната политика на САЩ, сега повдигат въпроса за легитимността на „операцията“ от гледна точка на все още не съвсем умрялото международно право! А Тръмп все още се надява на Нобелова награда!
Друго – не е толкова просто ей така да обвинят и осъдят Мадуро! Харесват ли го или не, той е законен президент на суверенна държава (друг въпрос кой го признава за такъв и кой не). Да не говорим за съпругата му Силия Флорес (която, между прочем, е мозъкът на семейството, но едва ли могат лесно да ѝ хвърлят обвинения в тероризъм или наркотрафик, както и да се опитват да ги скалъпят). Все пак това не са Николае и Елена Чаушеску.
Тъй че – въпросите май стават много повече от отговорите!
Източник – Фейсбук
Автор: Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
Revolut: https://revolut.me/tbelenski
Банкова сметка: BG82STSA93000014941658
