В края на пролетната сесия на парламента Министерството на образованието и науката (МОН) предложи пакет от промени в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). На пръв поглед – технически корекции, но при по-задълбочен прочит – истинско преструктуриране на връзката между училището, семейството и държавата.
Зад фасадата на „модернизация“ се очертава процес на засилена централизация и отнемане на ключови права от родителите и местната власт. Няколко от предложенията вече разпалиха дебати – както в родителски и професионални общности, така и сред общинските власти.
Отнемане на родителски права под прикритието на експертност
Същественият въпрос в центъра на промените, предложени от Министерството на образованието и науката (МОН) в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), е: Кой решава какво е най-добро за детето? Отговорът, който законопроектът предлага, е – държавата. Не семейството, не местната общност, не самото дете.
Един от най-притеснителните текстове отнема правото на родителите да определят профила или насоката на обучение на своето дете със специални образователни потребности (СОП) след 7 клас. Вместо тях, решението ще бъде вземано от мултидисциплинарен екип, който може да включва учители, психолози и представители на институции, но родителят няма право на вето или реално участие в решението.
Това на практика означава институционализиране на контрола върху бъдещето на най-уязвимите деца. Парадоксално, това се прави в момент, когато световните тенденции са към по-голяма родителска и ученическа автономия, прилагане на индивидуални образователни планове с активно участие на семейството, и насърчаване на инклузията.
Налагане на централизиран модел
Наред с ограничаването на родителските права, предложенията на МОН включват редица мерки, които увеличават централния контрол върху образованието, без адекватна подготовка на системата за тяхното изпълнение.
МОН предвижда въвеждането на специализирани училища още от пети клас – т.е. на възраст около 11 години. Липсва яснота какво ще представляват тези учебни заведения, по какъв начин ще се осъществява профилирането, кой ще подбира децата и най-важното – как ще бъде гарантиран достъпът на всички, без да се създаде нова форма на сегрегация по социален, етнически или образователен принцип.
Проблемът тук не е само в концепцията, а в липсата на физическа, материална и кадрова подготовка. Специализираните учебни заведения изискват специфична инфраструктура, оборудване и обучен персонал. Без тези елементи, те се превръщат в „етикет“, който няма реална стойност, но има сериозни последици за учениците, които бъдат включени или изключени от тях.
Прехвърляне на детските ясли към МОН
Едно от най-спорните предложения е административното прехвърляне на детските ясли – институции, които до момента се управляваха от Министерството на здравеопазването – към МОН. Това означава, че грижата за деца до 3 години ще се третира като образователна, а не здравна и социална услуга.
Според критици това е крачка към институционализиране на ранното детство, при което основен фокус става „подготовката“ за училище, а не психоемоционалното развитие, безопасността и благосъстоянието на децата.
Общините – с вързани ръце, но с нови отговорности
Промените засегнаха остро и ролята на местната власт. Съгласно предложенията, се ограничава правото на кметовете да обявяват до два дни ваканция поради извънредни обстоятелства, като лошо време, аварии или обществено напрежение. Това се случва в контекст, в който местната власт често носи реалната отговорност за функционирането на училищата и детските градини.
Същевременно им се вменява ново задължение – да предприемат мерки за десегрегация на образователните институции. Това би било положителна стъпка, ако не беше парадоксът: именно политиката на райониране, наложена от МОН, често води до формиране на „етнически“ или „социални“ училища в големите градове.
Кметовете нямат инструментите да променят тази картина без реална подкрепа, ресурс и промяна на политиките на самото министерство. Вместо това получават задължение без правомощия – класически сценарий на административно прехвърляне на отговорност без реален контрол.
Всички тези промени, независимо от прокламираните добри намерения, показват един и същ модел: все по-силна централизация, все по-слабо участие на родителите и местната общност, все по-малко прозрачност. Отнемането на правото на избор, размиването на отговорността между институциите, въвеждането на мерки без реална подготовка – всичко това подкопава доверието в образователната система.
Добра практика би било преди да се прилагат подобни промени – инсситуциите да извършат следните действия:
-
да се отворят предложенията за обществено обсъждане;
-
да се извърши независима оценка на въздействието;
-
да се включат родители, учители, психолози и местна власт в работните групи по прилагане на закона;
-
да се гарантира, че нито едно дете няма да бъде поставено в неравностойно положение поради административни решения.
Реформа не означава просто преместване на функции от едно министерство в друго. Реформа означава отговорност, диалог, доказателства и преди всичко – уважение към хората, които са в основата на системата: децата, родителите, учителите, общностите. Без това уважение, всяка промяна се превръща в инструмент за отчуждение и конфликт.
Автор:Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
➡️ Revolut: https://revolut.me/tbelenski
➡️ Банкова сметка: BG82STSA93000014941658
Прочетете още: Облечени в заблуда: Суетата на младото поколение и културните модели, които го формират