Отинаващата 2025 г. трудно може да бъде описана като година на информационен дефицит. Данни, документи, свидетелства и публични събития имаше в изобилие. Проблемът беше друг – начинът, по който тази информация беше селектирана, рамкирана и в много случаи изобщо не допусната до публичен разговор. Българските медии все по-ясно функционираха не като пространство за анализ на противоречията в обществото, а като механизъм за поддържане на предварително зададена представа за нормалност и посока. Това не се случва чрез открита цензура, а чрез редакционни решения. Те на пръв поглед изглеждат рутинни, но в своята съвкупност имат ясно политическо и идеологическо въздействие.
Съпротивата срещу влизането в еврозоната
През 2025 година този модел стана особено видим, защото засегна едновременно вътрешнополитически, икономически и международни процеси с пряко отражение върху българското общество. Най-дълбокият вътрешен конфликт през годината беше свързан с въвеждането на еврото. Това не беше просто технически или валутен въпрос, а сблъсък между различни представи за суверенитет, икономическа стабилност и социална цена. Въпреки това голяма част от медийното отразяване третираше процеса като предрешен. Аргументите на критиците рядко бяха разглеждани в своята цялост. Например опасенията за рязко покачване на цените, за загуба на инструментите за парична политика. Ефектите върху най-уязвимите социални групи обикновено се споменаваха бегло, без задълбочен анализ или сравнение с конкретни примери от държави като Хърватия и Словакия.
Когато инициативата „Дойран 2025“ постави въпроса за референдум за втори път след потъпкването на предишния, медиите се направиха на слепи и глухи. Юридическите аргументи за правото на допитване, както и икономическите експертизи, които бяха публично представени от поддръжниците на инициативата, останаха в периферията или изобщо не бяха обсъждани. Така самият дебат беше рамкиран не като спор за бъдещето на страната, а като проблем на незначителни групи от хора. Протестите срещу еврозоната следваха същата логика на отразяване. Макар да продължиха с месеци и да обхванаха различни социални групи, в медиите те рядко бяха показвани. Липсваха репортажи, които да проследят какви експерти участват, какви алтернативни предложения се формулират. Вместо това протестите бяха представяни като статичен фон, често сведени до кратки кадри и общи формулировки. Това създаде впечатление за изчерпаност и незначителност, което не отговаряше на реалната обществена енергия около темата.
Хасково и „тайните списъци“ – има ли чадър над голяма педофилска мрежа?
На 26 април 2025 г., 18‑годишната Магдалена Русева изчезна, а четири дни по‑късно тялото ѝ беше намерено в изоставена сграда в града. Тя беше обявена за издирване от полицията и сигналът за изчезването е подаден от семейството ѝ още в първите часове след изчезването. По случая бе задържан и обвинен 17‑годишен младеж, който според официалните данни е извършил убийството. Улиците на Хасково се изпълниха с млади хора – съученици на Магдалена. Разказаха за списъци с момичета, които са били издебвани, упоявани, изнасилвани и заснемани без тяхно съгласие в порнографски видеа, разпространявани в т.нар. Dark Net. Разказаха за група, известна с името „Ерковците“, свързвана с наркоразпространение, проституция и системни побои. Според свидетелства на ученици, те действат под чадъра на полицията и местни бизнеси. Магдалена, казват те, е работила в заведение, свързано с тези лица – заедно с момчето, обвинено в нейното убийство. Вместо разследване, полицията издирва протестиращи. Адвокат Ростислава Жекова разкри, че задържани ученици по време на протестите са били бити.
Скоро след протестите директорът на Областната дирекция на МВР – Хасково Иван Расоков подаде оставка. Или поне така изглеждаше. Според съобщения на БНР, той не напуска системата, а ще бъде преназначен като заместник-директор в същата дирекция. Това решение предизвика още по-голямо обществено възмущение. Ако той е признал неспособността си да управлява, защо остава в същото ръководство? В Mnenia.info писахме и по тази опасна тема, но бяхме сред малкото. Основният информационен коректив отново липсваше, а медиите с обществено финансиране позорно мълчаха.
Скандалът с камерите в училищна тоалетна и политическите връзки на директора
През 2025 година няколко вътрешни скандала показаха как българските медии реагират, когато проблемът засяга хора, близки до управляващия политически спектър. Най-ярък пример беше казусът с камерите в ученическите тоалетни в столично училище. Първоначално публичните изявления представиха отговорното лице, Александър Евтимов, като „някой непознат“ и минимизираха случая. Междувременно граждани и родители откриха връзки на директора с политически активисти на ППДБ, включително снимки и участия в кампании на партията. Те публикуваха доказателствата в социалните мрежи. Постовете бързо се разпространиха в локални и малки независими медийни платформи, предизвиквайки широка обществена реакция.
Но останаха извън основния информационен поток. Репортажите бяха половинчати и рядко включваха задълбочен анализ на институционалната отговорност. Кадри и документи, публикувани от независими платформи, показваха как директорът и други служители са присъствали на събития, организирани от ППДБ. Това постави въпроса за потенциален конфликт на интереси и за това доколко политическите връзки влияят върху решения в училищата.
Случаят демонстрира устойчив модел. Когато замесени са хора, свързани с управляващия политически спектър, медиите първоначално се опитват да омаловажат значението на проблема. Реакцията често е реактивна, а не проактивна. Журналистическите разследвания остават в периферията или се водят от независими платформи, докато основните медии прожектират „мълчанието на агнетата“.
Слава Украине
Паралелно с вътрешните процеси, българските медии демонстрираха отчетливо избирателно отношение и към международните теми, особено когато те засягат Украйна. През 2025 година в редица западни и регионални издания се появиха разследвания и журналистически материали за сериозни корупционни практики. През януари и февруари 2025 г. Financial Times публикува няколко материала за продължаващи корупционни проблеми в Украйна. Изданието припомни, че още през 2023 г. украинското Министерство на отбраната беше въвлечено в скандал с доставки на храни за армията на силно завишени цени. Тези разкрития доведоха до оставката на тогавашния заместник-министър и до разследвания, които продължиха и през следващите години. През 2025 г. FT отбеляза, че подобни практики не са изолирани и че антикорупционните органи продължават да разследват злоупотреби, свързани с обществени поръчки и международна помощ.
The Guardian отдели специално внимание на работата на Националното антикорупционно бюро на Украйна (NABU). В няколко публикации беше посочено, че NABU и Специализираната антикорупционна прокуратура водят дела срещу висши държавни служители, депутати и ръководители на държавни компании. Акцент беше поставен върху факта, че става дума за разследвания, свързани със средства от западна финансова помощ, което придава на случаите международно значение.
Сред най-коментираните имена в международните медии през 2025 г. беше Тимур Миндич, бизнесмен и дългогодишен партньор на президента Володимир Зеленски от времето на студио „Квартал 95“. Financial Times и други издания отбелязаха, че Миндич е обект на журналистически разследвания за предполагаемо участие в схеми за облагодетелстване около държавни договори. Публикациите подчертаваха, че няма съдебна присъда, но и че близостта му до президентската среда прави случая политически чувствителен.
През пролетта на 2025 г. украинската агенция за предотвратяване на корупцията (NACP) публикува официални данни от проверки на имуществени декларации. Според тези данни са установени нарушения за стотици милиони. Част от проверките засягат висши чиновници и народни представители. Това беше отразено от Kyiv Independent и цитирано от западни медии като пример, че самата украинска държава признава системен проблем. В края на 2025 г. Euromaidan Press и други издания съобщиха, че NABU е повдигнало подозрения срещу действащи депутати за корупционни практики, включително за търговия с влияние и гласове в парламента. Отново ставаше дума не за слухове, а за официални действия на антикорупционните органи, обявени публично.
Паралелно с тези случаи в международния медиен поток се появи и информация за тежко криминално престъпление, за което беше съобщено, че е извършено от син на украинска дипломатка и че заподозреният се намира извън Украйна. Тези публикации излязоха в чуждестранни източници и в регионални медии. Те поставяха въпроси за дипломатически имунитет и трансгранично правосъдие. В българските медии темата практически не беше проверена и не беше развита.
Общото между всички тези случаи е, че те са публично документирани. Те са отразени от Financial Times, The Guardian, Kyiv Independent, Euromaidan Press и от официални украински институции. Те не отричат войната и не подкопават правото на Украйна на защита. Те показват, че корупцията съществува дори в условия на национална мобилизация.
Газовият спор между Словакия и Украйна
На 1 януари 2025 г. изтече ключовият газов транзитен договор между украинската държавна компания Naftogaz и руския Газпром, което доведе до спиране на транзита на руски газ през украинската мрежа за Централна Европа. Това предизвика дипломатически напрежения между Братислава и Киев, като словашкият премиер Роберт Фицо публично обвини украинското правителство, че поставя под риск енергийната сигурност на Европа. В отговор на прекъсването Словакия временно се върна към внос на руски газ през алтернативния TurkStream. Като възстанови и някои контролни мерки на границите си, въпреки членството си в ЕС. Този конфликт подчерта крехката енергийна инфраструктура на ЕС и зависимостта му от руски ресурси въпреки санкциите. Но в България темата мина почти незабелязано в сравнение със западноевропейските анализи.
Репресиите срещу палестинците и медийното мълчание в България
През 2025 г. конфликтът между Израел и палестинците остана сред най‑интензивните и разрушителни в Близкия изток. Имаше повече от сериозно международно внимание, което българските медии често сведоха до кратки новини, без задълбочен контекст. Официални данни, оповестени пред Съвета за сигурност на ООН, показаха, че само между 7 октомври 2023 и края на юни 2025 г. броят на палестинските загинали цивилни в Газа надхвърля 56 500 души. Включително множество жени и деца, според Министерството на здравеопазването в Газа и доклада на ООН. Изрично беше подчертано, че унищожаването на домове, училища, болници и джамии води до хуманитарна катастрофа. Както и че повечето райони стават необитаеми, с дефицит на храна, вода и лекарства. Въпреки тежкия човешки и хуманитарен ефект, българското медийно отразяване често остава на ниво кратки съобщения или военни новини (например около освобождаването на заложници). Без широк анализ за причините за масовите жертви, условията за цивилно население или международните правни реакции. Значими международни призиви за спиране на насилието, достъп на хуманитарна помощ и отговорност за цивилни загуби почти не бяха поставяни в българския медиен дневен ред като отделни теми с влияние върху българската и европейската политика. Така тежките аспекти на конфликта – постоянните репресии, унищожаването на цивилни структури и блокадите срещу хуманитарната помощ, останаха фрагментарно отразени, без сериозна дискусия за тяхната правна, морална и политическа тежест.
Репресиите в Сирия – мълчанието за риск от нова миграционна вълна
Вълна от насилие беляза смяната на режима на Асад в Сирия. Последните сведения от района разкриват ужасяваща картина на масови убийства, отвличания и терор. Те са насочени предимно към християнските и алауитските общности. Групировката, ръководена от Абу Мохамад ал-Джолани – някогашен член на Ал-Кайда и Ислямска държава, извършва жестоки нападения срещу цивилни. Баняс и Масяф, градове със смесено християнско и алауитско население, са сред най-засегнатите. Докато социалните мрежи се пълнят с шокиращи видеа от Сирия, големите медии запазват странно мълчание. Европейските и американските лидери, които иначе са бързи да осъдят хуманитарни кризи, този път гледат встрани. Преследвани са друзи, кюрди, дори сунити, които прикриват семейства „неверници“.
На този тревожен фон, Европейският съюз и неговите партньори обявиха ангажимент за предоставяне на 5.8 милиарда евро в подкрепа на Сирия и нейните съседни държави. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕС ще увеличи хуманитарната помощ за Сирия. За първи път сирийските власти бяха представени на годишната конференция за набиране на дарения за разрушената от войната страна – с присъствието на временния външен министър Асад ал-Шибани.
Тази ситуация поражда сериозни въпроси сред европейските граждани относно това къде отиват техните данъци и дали те не подкрепят непряко групировки, отговорни за насилие срещу християнски общности. Въпреки че официално средствата са предназначени за хуманитарна помощ, липсата на прозрачност и контрол върху разпределението им може да доведе до нежелани последици. Това, което се случва в Сирия, може да се случи и в Европа, когато определени групи станат мнозинство. Но защо ли тукашните медии да се загрижат за това, ако никой не им плаща за целта?
Мълчанието на българските медии по тези конкретни теми не може да се обясни с липса на факти или източници. Информацията е налична, проверяема и вече обработена от авторитетни редакции. Това мълчание изглежда като съзнателен избор. В резултат българската публика получава опростена картина, което е силно манипулативно. Именно този отказ от сложност е един от най-ясните белези на медийната 2025 година.
Автор: Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
Revolut: https://revolut.me/tbelenski
Банкова сметка: BG82STSA93000014941658
