Интересен аспект на срещата в Париж, посветена на кризата в Украйна, беше отсъствието на представители от страните на Балканите. Изключването на България от срещата беше причина за много спекулации. Въпреки че страната не беше поканена, някои български експерти твърдят, че това може да бъде положителен знак.
Различни български анализатори подчертават някои общи точки след срещата. Сред тях са кризата на Европейския съюз, отдалечаването от стратегическата автономия и засилването на зависимостта от САЩ и други глобални играчи. Също така, преобладават мненията, че България не получава адекватно внимание в контекста на тези процеси и трябва активно да защитава своите национални интереси.
Предлагаме на вашето внимание прочита на събитията на журналистите Страхил Ангелов и Виктор Блъсков, както и на икономиста Георги Вулджев.
Коментарите на Страхил Ангелов относно срещата в Париж са много критични:
„Вчера в Париж, френският президент с рекордно ниско доверие сред сънародниците си, свика среща на загубилите войната с Русия, които отказват да признаят поражението си.“
Според Ангелов, целта на срещата беше да се обсъдят действия на тези държави, които, по думите му, „позволиха на Украйна да стане пешка в глобалния конфликт“ и „причиниха смъртта на стотици хиляди“. Ангелов смята, че това е част от по-широка стратегия, в която България трябва да играе по-активна роля, като настоява за по-активно участие в процесите на европейската сигурност.
Георги Вулджев, известен със своите остри анализи на съвременните геополитически процеси, също не се въздържа от критика:
„Европейските политици са в амок. Те са били въвлечени в амбиции и зависимости от САЩ, а сега се опитват да се освободят от тях, но не разполагат с реални възможности да направят това.“
Според Вулджев, Европа сама се е вкарала в капан на икономическа и военна зависимост от САЩ, а България, както и други държави от Източна Европа, плащат цената на тези решения.
„Грешките трябва да се осъзнаят, но по-релевантното сега е какво ще правим занапред. Какво ще бъде мястото на България в бъдещето на Европа?“, пита той.
Тези анализи намират подкрепа и в думите на Виктор Блъсков, който подчертава, че България е била „готова да помага на Украйна още в момента, когато Макрон и неговите партньори се колебаеха“. Според Блъсков, отсъствието на България от срещата в Париж е не само проява на стратегическа неадекватност, но и срам за европейските лидери.
Той добавя: „Ако сами не се застъпваме за себе си, защо ще го прави някой друг?“
Страхил Ангелов, споделя ясно своето мнение за значението на отсъствието на България. Той заявява:
„Не можем да се преструваме, че тази среща е маловажна. Тя е индикатор за бъдещето на Европа в глобален контекст. Да не бъдеш поканен е не само дипломатическо унижение, но и знак, че България не е в центъра на важните решения, които ще формират бъдещето на континента.“
Според Ангелов, това отсъствие е резултат от неадекватните политики на българските лидери, които не са успели да изградят стратегически отношения в ЕС, да настояват за активна роля и да защитават националните интереси.
От друга страна, Георги Вулджев,, поставя въпроса по-широко. Той подчертава:
„Тези, които се събраха в Париж, не са изправени пред реалността. Те са самозабравили се, създавайки една Европа, която губи своята идентичност, а страните от Изтока, включително България, не получават нужния респект и признание за усилията си.“
Вулджев не се колебае да нарече Франция и Германия „диктатори на Европа“, които контролират стратегическите решения, докато източноевропейските държави остават в сянка, подложени на натиск и несправедливи компромиси.
Той добавя: „Европа трябва да се обедини, или ще загине. Това е най-бързият и ефективен начин. Но ако не сме готови да си признаем слабостите, няма да можем да се справим с новия свят.“
Според него, България има важна роля в този процес, но тя трябва да бъде много по-активна в защита на своите интереси, а не да бъде просто подчинена на волята на големите държави.
Виктор Блъсков посочва слабостите в позициите на българските лидери, изразява мнение, което резонира с тези на другите анализатори:
„Отсъствието на България от срещата в Париж е не само срам за френския президент, но и за цяла Европа. България е била на предна линия в подкрепата на Украйна, когато много от старите европейски сили се колебаеха. Това заслужава признание, а не игнориране.“
Според Блъсков, България не просто не трябва да бъде изключена, а напротив, трябва да бъде активно включена в стратегическите дискусии относно бъдещето на европейската сигурност. Той не пести критики към европейските лидери, които създават ситуации на изолация и разделение, без да търсят истинска солидарност.
Коментарите на експертите са недвусмислени – Европа е в криза и бъдещето й не може да бъде гарантирано без сериозна промяна в политическите отношения вътре в съюза. Въпросът за стратегическата автономия на ЕС не може да бъде решен, без да се признае, че малките държави като България не трябва да остават на задния план.
Вулджев заявява:
„Ако Европа не предприеме решителни стъпки, тя ще бъде погълната от новите глобални сили. България трябва да бъде активен участник в този процес, защото оставането настрани може да означава заличаване на собствените й интереси.“
В бъдеще България може да играе ключова роля в постигането на по-силна и независима Европа, но това ще изисква не само външна политика с ясни и амбициозни цели, но и стратегическо вътрешно единство и съгласие по важните въпроси.
„Няма време за колебания. Европа трябва да се обедини или да остане без влияние в глобалния ред“, завършва Вулджев, подчертавайки необходимостта от бързи и решителни действия.
Срещата в Париж и реакциите, които тя предизвика, поставят България пред важен избор: как да бъде част от процесите на изграждане на по-силна Европа, без да жертва своя суверенитет и интереси. Както отбелязват анализаторите, това не е просто въпрос на политически избори, а на стратегическо мислене и дългосрочни планове, които ще определят мястото на България в новия глобален ред.