Отдавна вече е ясно, че повечето от политиците ни просто си играят на една нелепа игра, която само на тях им изглежда като някаква „власт“, пише журналистът Кеворк Кеворкян в последния си анализ. Мнозина от тях са провинциални несъответствия, които и докрай няма да повярват на късмета си, че „Внезапна карма ги е грабнала“, както се пееше в една песен, и ги е запратила в политиката.
А там неколцината по-едри играчи ги използват както намерят за добре; ако не се придържахме към приличието, можехме да кажем – като надуваеми кукли. Които пък никога няма да проумеят, че предисторията им винаги ще има по-голяма власт над тях, отколкото мазалото, в което са нагазили днес и в което ще пребивават известно време. Няма да намерите много наивници, които да вярват, че подобни хора изобщо могат да се променят, дори да го искат.
И човек се пита, дали поне се забавляват, докато вършеят с глупостите си – но и това не е сигурно. Иначе винаги са готови да оставят някое фото за поредната си щуротия. Изтъпаниха се да се заснемат и с вече нашият Ф-16 – а той пък се оказа леко негоден, съвсем по стандартите на всичко, с което си имаме вземане-даване. Ние си падаме по дефектното – изрядното ни смущава, защото никога не сме се стремили да сме изрядни. И това сякаш ще е така винаги.
Затова властниците ни изобщо не се смущават, че се гъзурчат пред авиационното чудо Ф-16, което по-добре да ни кара да се гордеем, паркиран в базата в Граф Игнатиево – отколкото да изчезне нейде из „българските небеса“. Това пък е напълно възможно, след като преди години тъкмо на Елена Поптодорова, специалистката по козметични продукти, бяха показали чертежите, по които щяха да го произвеждат в завода на „Локхийд Мартин“.
В наскоро излязлата у нас биография на Илон Мъск на превъзходният разказвач Уолтър Айзъксън, откриваме следния забавен епизод с Мъск, който понякога е неудържим езиков хулиган, особено, когато е изпаднал в „смахнатият“ си режим. Тогава, цитат: „Хуморът му има много нива. Най-ниското е детинската му привързаност към емотикон с вид на лайно, звуци, напомнящи пърдене, програмирани в софтуера на „Тесла“, и други неуместни шеги. Например, в управлението на „Тесла“ гласовата команда „Отвори дупето“ отваря порта за зареждане в задницата на колата“ /край на цитата/.
Дали петгодишното закъснение – за което никой не даде някакво смислено обяснение – с което бе доставен клетият Ф-16, не се е дължало на доизкусуряването на функциите му и добавянето към тях и на функцията “Небесно паркиране“, след което самолетът да се покрие в някоя от безбройните дупки на добре охраняваното българско небе?
Още с кацането си нашият Ф-16 събуди свирепи полемики, дори преди да се е разбрало, че той леко накуцва. Но все още никой не се е сетил, че той е обречен да бъде облъчван от лоши енергии – защото базата, която той ще използва е в Граф Игнатиево – кръстена е на онзи руснак Игнатиев. А руските магии никога не бива да бъдат подценявани.
Затова сблъсъците, засега словесни, ще бъдат неизбежни. Отново управниците ни не виждат по-далеч от ритуалното фото, с което обичайно закърпват начинанията си. А можеха да избегнат конфуза, като прекръстят базата на името на някой от командирите на американските ескадрили, бомбардирали София през Втората световна война. Лесно и напълно достъпно решение – и, все пак, невъзможно за хора, годни да чуват само командата „Отвори дупето“, която пък отразява по един забележителен и изчерпателен начин цялото несмислие на днешната ни политика. При подобна нагласа никакви ескадрили не са ни нужни.
И тъкмо да осъзнаем и да се примирим с тази истина, кацва проклетият Ф-16 – колкото да ни подскаже, че сякаш се подиграват с нас, дори нещо повече – направо се еВават с нас. Толкова очаквания и още повече надежди, че ще се превърнем в японците и на Небето, нещо напълно възможно, след като вече сме били японците на Балканите – и, ядец, оказва се, че повелителят на небесата е леко нефелен. И дори няма да можем да се изфукаме с него на Гергьовденския военен парад. Ще трябва да се задоволим с фотото „Група балами вдъхват кураж на Ф-16“.
Нашите първенци изобщо не са наясно, какво купуват, важното за тях е да се „отворят“ пред продавача, пред точно този продавач. И се отварят с наслада. За това продавачът няма заслуга.
Ясно е, че ние не можем и скоро няма да можем да се отлепим от сакатлъка, който винаги ни съпровожда. Можем поне да се утешаваме, че той ни и прославя – като най-отзивчивите, най-услужливите, винаги най-отворените, готови да понесат всякакви неудобства – само и само да не загубят реномето си на отворковци. Хлъзгаво-удобни при отварянето, направо талантливи в това отношение – и напълно безнадеждни, когато трябва да се справят и с най-баналния проблем.
Дори, когато избуяха всевъзможни слухове и по-първите властници започнаха да се кюскат като катъри – дори тогава отворковците не се осмелиха да публикуват едно семпло съобщение за окуцяването на „властелина“. Вече пет години важни детайли от договора за покупката на осемте Ф-16 също остават неизвестни. Впрочем, такава е и втвърдената практика при сключването на всички по-важни договори. Отворковците така и не могат да приемат, че те не са за тяхно лично ползване, а са част от Историята ни.
Гафът с Ф-16 няма да бъде забравен скоро. Единственото, за което се сетиха, бе да отменят участието на военна техника в парада, човешкият фактор бил по-важен. Но изобщо нямаше да спекулират с тази банална истина, ако не беше окуцял героят на отворковците. Както и да е, замазаха уж нещата – но отвориха нов проблем: а какво е всъщност състоянието на човешкия фактор?
И накрая, за да се убедим за сетен път, че няма пълно щастие, оказа се, че хеликоптер Ми-17 вее над парада националният ни трибагреник. Руски хеликоптер!
Ф-16 в лазарета, а Ми-17 вее байрака! Как да не побеснее човек…
Мрежата завря, още когато стана ясно, че Ф-16 ще се скатае от парада.
Най-много си изпати Путин, разбира се. Състоя се сравнително кратка, но пък много съдържателна битка между русофоби и русофили – такива са винаги нашенските работи, Ф-16 издиша, а пък русофилите са виновни.
Всъщност, виновни са винаги отворените политически дирници, които с непремерените си действия продължават да разделят обикновените хора.
А нищо не правят, за да запазят българофилите – колкото са останали.