Китай направи неочакван ход в областта на набиращия популярност изкуствен интелект, представяйки модел, който според мнозина е равностоен, а дори и превъзхожда западните алтернативи. Още по-впечатляващо е, че този напредък е постигнат с многократно по-ниски разходи, по-кратки срокове и с далеч по-малка нужда от изчислителна мощ. В резултат на това акциите на американския гигант Nvidia, който доминира пазара на AI хардуер, се сринаха със 150 милиарда долара само за няколко часа.
Докато Китай и САЩ се надпреварват в технологичната надпревара, Европейският съюз е зает предимно с регулации. Вместо да инвестира активно в разработването на конкурентни AI технологии, ЕС насочва енергията си към законодателни мерки като регулации на пластмасовите капачки и „бисквитките“ в интернет. В този контекст, Европейският парламент дори обсъжда забрана на руски детски песни, обвинявайки ги в прокарване на „патриархални ценности“.
Тази разлика в приоритетите между ЕС и останалите глобални сили поставя под въпрос конкурентоспособността на континента. Докато американските и китайските компании инвестират агресивно в AI, Европа изглежда все повече се затваря в бюрократични процедури, които не допринасят за развитието на технологиите.
На фона на тези динамични промени, Доналд Тръмп предлага радикална реформа – премахване на данъка върху доходите в САЩ и замяната му с мита върху вноса. Това би имало сериозни последици за Европейския съюз, който разчита на свободната търговия и високото данъчно облагане. Ако подобна политика бъде приложена, тя би могла да разклати основите на ЕС, като ограничи достъпа до американския пазар и доведе до нови икономически сътресения.
В тази ситуация въпросът, който стои пред Европа, е дали ще намери начин да се адаптира към променящия се свят, или ще остане в сянката на глобалните сили, доминиращи технологичната и икономическа сцена.