През 1961 г., само няколко месеца след като нацисткият офицер Адолф Айхман застава пред съда в Йерусалим и заявява, че „просто е изпълнявал заповеди“, американският психолог Стенли Милграм провежда експеримент, който разкрива смразяващата истина за човешката склонност към подчинение. Той доказва, че не само войници на диктаторски режими, но и напълно обикновени хора могат да бъдат доведени до жестокост, стига авторитетна фигура да ги насочва. Този експеримент, шокирал света, не е просто историческо изследване – той продължава да намира отражение в реалността, от военните престъпления до корпоративните и социалните злоупотреби в наши дни.
Милграм привлича доброволци с обещанието, че ще участват в изследване върху паметта и ученето. Всеки участник е назначен за „учител“, а „ученикът“ (в действителност актьор) трябва да запомня и възпроизвежда списък с думи. При грешен отговор учителят трябва да натиска бутон, подаващ електрошок на ученика. В действителност няма реални удари, но участниците не знаят това. При всяка следваща грешка интензивността на тока се увеличава – от леки удари до смъртоносни 450 волта. Ученикът започва да протестира, да крещи от болка и накрая замлъква, но експериментаторът – авторитетна фигура в бяла престилка – хладнокръвно подтиква учителя да продължи с наказанията. Изненадващо за всички, 65% от участниците достигат до максималния „удар“, въпреки че изпитват видим стрес и съмнения.
Този експеримент е пряк отговор на въпроса защо толкова много хора са участвали в Холокоста, оправдавайки действията си с „просто следвах заповеди“. Поразително е, че сред участниците в експеримента няма садисти, а обикновени хора – учители, работници, търговци. Това не са чудовища, а личности, които в други условия биха водили напълно морален живот. Милграм доказва, че авторитетът има плашеща сила и че границата между добро и зло е много по-крехка, отколкото сме склонни да вярваме.
Историята е пълна с примери за опасностите от безусловното подчинение. Войниците, извършили клането в Май Лай по време на Виетнамската война, разстрелват стотици невинни цивилни, защото са следвали заповеди. Офицерите, провеждали експерименти с хора в нацистка Германия или по време на Студената война, са вярвали, че просто изпълняват дълга си. Програмата MK-Ultra, в която ЦРУ провежда нелегални тестове върху американски граждани, също е обоснована с мотива, че „по-висшите интереси“ оправдават нарушенията на човешките права.
Но проблемът не е само в миналото. Днес виждаме прояви на този феномен в различни сфери. Скандалът с „Фолксваген“, при който инженери манипулират тестовете за вредни емисии, е пример за корпоративно подчинение, при което служители изпълняват нареждания въпреки етичните им последици. Банковите измами в „Уелс Фарго“, при които служители откриват милиони фалшиви сметки под натиск от ръководството, са още едно доказателство, че хората често поставят авторитета над собствената си съвест. В медицината, особено по време на пандемията от COVID-19, се появиха случаи, при които лекари и медицински сестри бяха принудени да следват бюрократични протоколи, дори когато личният им морал им подсказваше, че решенията не са в най-добрия интерес на пациентите.
Урокът от експеримента на Милграм е ясен – подчинението само по себе си не е зло, но когато се случва без критична оценка, може да доведе до катастрофални последици. Това не означава, че трябва да отхвърляме всяка форма на авторитет, а че сме длъжни да поставяме под въпрос нареждания, които противоречат на нашите морални принципи. Истинската отговорност не се крие в безусловното изпълнение на заповеди, а в способността да казваме „не“, когато те застрашават нечий живот, достойнство или свобода.
Историята ни дава много примери за хора, които са се подчинили на жестоки заповеди, но също така и за такива, които са устояли. Движението за граждански права в САЩ, съпротивата срещу апартейда в Южна Африка и протестите срещу несправедливи войни са доказателства, че човек може да се противопостави на системата, когато осъзнае, че тя греши. Затова въпросът не е дали бихме се подчинили, а дали бихме имали смелостта да откажем, когато подчинението убива.