Смяна на властта предстои в Германия – консервативният блок ХДС/ХСС очаквано спечели предсрочните парламентарни избори. Това обаче се случва с по-слаб резултат в сравнение с предварителните проучвания.Според прогнозните резултати консерваторите събират 28,5 процента. Втора е определяната за крайнодясна „Алтернатива за Германия“ с 20,5 на сто от гласовете.
Трите партии от провалилата се през ноември коалиция на Олаф Шолц претърпяха значителни загуби. Социалдемократите отбелязват най-слабия изборен резултат от едва 16,5 процента. Зелените са четвърти с 11,9 на сто от гласовете, а либералите остават извън Бундестага с резултат под бариерата от 5 процента. В парламентa влиза още Левицата с 8,7%. Алиансът на Сахра Вагенкнехт (BSW) остана малко под прага от 5%, необходим за влизане в парламента, събирайки 4,97%.
Предвижда се ХДС/ХСС да получи 208 места в парламента, изпреварвайки AзГ и СПД, които са със съответно 151 и 121 места. Зелените ще имат 85 места в следващия състав на Бундестага, докато 64 места получава Левицата.
Изборната активност в страната е много висока – – 84%, най-висок от 90-те години насам. Проф. д-р Херфрид Мюнклер от Института по политически науки в Берлин отбелязва, че високата избирателна активност е ясен сигнал за нарастващата политическа ангажираност на гражданите.
Според анализи, публикувани от либерални медии като Deutsche Welle и Der Spiegel, изборите потвърждават тенденцията немските гласоподаватели да предпочитат утвърден и умерен консерватизъм пред популистки експерименти. Проф. д-р Ян-Вернер Мюлер анализира резултатите в контекста на международната политика. Той посочва, че управленските леви партии губят подкрепа заради неясната си позиция относно украинския конфликт и миграционната криза.
Паралелно с анализа на германските експерти, в българското публично пространство също има поляризирани мнения за изборните резултати в Германия. Представяме на вашето внимание мненията на Кристиян Шкварек и Явор Дачков, за да проследим различни идеоогически позиции.
Анализ на Кристиян Шкварек
В Европа се водят две мащабни войни – една в Украйна между украинците и настъпващите руснаци, и втора в развитите европейски държави между коренното, европейско население и настъпващите към континента маси от Африка и Близкия Изток. И двете войни са кървави, и двете се водят за едно и също нещо – територия и това кой ще я контролира.
Изборите в Германия бяха своеобразен рефренфум за отношението на партиите към тези два конфликта. Големите губещи са управлявалите до момента леви именно, защото се провалиха в очите на германците и по двете теми, и в двете войни. Не, масовият немец не е минал на страната на Русия, нищо такова не показва нито едно социологическо проучване, камо ли пък точно в западна Германия, където наказаха Шолц. Напротив – немецът смята Шолц за слаб лидер, който бавеше помощта за Украйна, беше неуверен, не взе водеща роля в разрешаването на конфликта и генерално принизи страната от водещ в треторазряден глас в геополитиката на континента. А по отношение на конфликта между Европа и настъпващите маси от Африка и Близкия Изток към левите вече дори се гледа с подозрение в колаборационизъм на страната на врага, на агресора.
И огледално – големите победители на изборите са десните, тъкмо заради по-адекватните им и категорични позиции по тези два конфликта. АфД не растат, защото десетки милиони немци магически са се превърнали в „копейки“, както твърди средностатистическият активист на ППДБ. Нито, защото са станали „фашисти“. Растат, защото са единствените с категорична позиция на страна на европееца във войната му с демографския агресор от юг. Същият агресор, заради когото вече не минава Коледа без атентат, а цели части от страната (и континента) са превърнати в колонии на Третия Свят. ХДС/ХСС растат по абсоютно същата причина, бидейки просто „приемливата версия“ на антимиграционна партия за немците извън бившото ГДР.
Ако Мерц желае да бъде успешен канцлер, от него се очаква да не следва грешките на Шолц и по двете точки. Първо, следва да върне водещата роля на Германия на сцената на европейската дипломация, особено в контекста на потенциално изтегляне на Щатите. Второ, да заеме категоричната и непоклатима страна на европееца срещу демографското му маргинализиране, срещу инвазията от юг, срещу ислямизацията на Германия и Европа. Срещу агресора.
В противен случай на следващите избори АфД пак ще си удвоят резултата и ще се чудите, вайкате и ревете откъде ви е дошло. Не, не идва от никаква хибридна война. Идва от елементарния и здрав човешки инстинкт страната ти да не бъде превзета. Същият, впрочем инстинкт, който кара украинците да влизат в окопите. Защо можете да го разберете при тях, но не и при европееца, който просто не желае градът му да се превръща в Кабул?
Анализ на Явор Дачков
„Алтернатива за Германия“ винаги са били и са нацисти (отвътре им идва). Това го знам от дясно мислещи и консервативни германци. Мой приятел от ХДС беше канен на висока позиция там и не отиде поради тази причина. Изборите днес са шамар за „Алтернатива за Германия“, въпреки историческия им висок резултат, защото те ще останат в изолация и защото изборите показаха, че германците искат нормален консерватизъм, а не ексцесии и долнопробен популизъм. Въпреки шутовските изпълнения на Мъск и очакванията, че АзГ ще вземат властта, това не се случи. Впрочем германските социолози познаха много точно резултатите, така че днес нямаше изненади.
Друга голяма новина от изборите е, че са гласували 84% от германците – най-висока избирателна активност от 90-е насам.
Партии като „Алтернатива за Германия“ работят за статуквото, защото го обединяват срещу себе си и играят ролята на необходимото плашило. Системните, уморени и износени партии умират за такава опозиция, защото тя им дава енергия, сила и непрекъснато ги връща към живот с нелепото си публично поведение, което увлича предимно лумпенизиран (по ум) електорат. Те разчитат на революция от класически френски тип, което ми се струва напълно нелепо в една все още добре уредена, оядена и богата среда, каквато е Европа.
За скандал на мнозина ще кажа и България, която все повече се вписва в консуматорския глобален свят.
Вчера Урсула фон дер Лайен обърна внимание на „Възраждане“ и изтърканите циркаджийски изпълнения (Волен я върти тази плоча от 20 години) не защото беше възмутена от онова, което се случва в България, която въобще не я интересува, а защото акцията на „Възраждане“ ѝ дойде дюшеш за политическа употреба в Германия.
Лайен се включи в общия хор на всички, които натискат Мерц – никога и при никакви обстоятелства коалиция с АзГ. Преди месец той се осмели на лек безобиден флирт с тях и щеше да бъде пометен, та после се наложи сто пъти да заяви, че е изключено да прави коалиция с „Алтернатива за Германия“.
Плашила като „Възраждане“ и АзГ, Льопен, вършат идеална работа на статуквото. Поради същата причина вчера всички български партии от него се юрнаха да клеймят панаира със сградата на ЕК, защото видяха чудесна възможност да скрепят спойката, която сама тръгна да пада заради малоумния бюджет. Впрочем пръв от заклеймяващите беше Пеевски.
Ако бях по-мнителен щях да кажа, че всички от така наречените антисистемни партии са измислени от системните играчи, но не съм:) Искам само да отбележа, че най-шумните борци срещу статуквото са неговия бетон.
Неговата подпорна стена, която крепи свлачището да не тръгне само̀ към бурните вълни.