Кметът на Варна Благомир Коцев беше арестуван в края на миналата седмица по обвинения за корупция, свързани с обществена поръчка за над 2,5 милиона лева. Случаят предизвика силни реакции и повдигна въпроси за мотивацията и начина на действията на институциите. Арестът бе направен внезапно, малко преди важно заседание на Общинския съвет и в момент на политическо напрежение в града.
От една страна, прокуратурата и антикорупционната комисия твърдят, че имат достатъчно основания за разследване. Освен националното, срещу Коцев тече и проверка от Европейската прокуратура по проект за доставка на електробуси. Твърденията са, че е подписал споразумение за покупка преди процедурата да е приключила. Това са сериозни обвинения, които не могат да бъдат пренебрегнати.
От друга страна, моментът и начина на ареста пораждат подозрения за политически натиск. Подобни действия рядко се предприемат срещу кметове от други партии като ГЕРБ или ДПС, въпреки наличието на множество сигнали. Изглежда, че законът се прилага избирателно и в определени моменти, което подкопава доверието в правосъдието.
Коцев е известен с опит да разчупи установени зависимости във Варна. Работил е в частния сектор, бил е зам.-министър на икономиката. Това го прави неудобен за част от местните икономически и политически групировки.
Политическата защита, която Коцев получи от своята формация, беше бърза и категорична. В нея обаче прозира и нещо друго – усещане за безпомощност пред силите на старата система. Парадоксално е, че точно ПП–ДБ, които доскоро преговаряха и съгласуваха власт с ГЕРБ и ДПС, сега говорят за „институционално насилие“. Това поражда основателния въпрос: когато властта бе в техни ръце, защо не я използваха, за да направят институциите независими? Когато се настояваше за съдебна реформа, за референдуми и за реална промяна, те избраха тишината и компромиса.
Демокрацията не се защитава само, когато нашите хора са в опасност. Това е горчивият урок, който „Продължаваме промяната – Демократична България“ трябва да научатг. Днес ПП–ДБ искат обществена подкрепа. Искат гражданите да излязат в тяхна защита. Но когато самите граждани имаха нужда от тях — ги нямаше. Замълчаха, когато хората поискаха референдум за еврото.
Когато се говори за народовластие, това не е само механизъм, който се активира когато ни е удобно или когато е в наш интерес. Тя изисква постоянна защита и солидарност, дори когато това означава да застанеш до тези, които не са в твоя политически лагер или когато каузата не носи незабавна политическа изгода.
Думите на пастор Мартин Нимьолер прекрасно обобщават тази истина:
„Първо дойдоха за комунистите, и аз замълчах, защото не бях комунист.
После дойдоха за социалдемократите, и аз замълчах, защото не бях социалдемократ.
После дойдоха за синдикалистите, и аз замълчах, защото не бях синдикалист.
После дойдоха за евреите, и аз замълчах, защото не бях евреин.
После дойдоха за мен — и вече нямаше кой да говори.“
Този цитат е силно предупреждение, че мълчанието и безразличието към проблемите на другите в крайна сметка се обръщат срещу всички. Политическите сили, които искат подкрепа от гражданите днес, трябва да разберат, че тази подкрепа не идва само когато са в нужда. Тя се печели с последователност, принципност и готовност да защитават демократичните ценности във всеки момент. Иначе рискуват да останат сами, когато системата се обърне срещу тях.
Автор:Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
➡️ Revolut: https://revolut.me/tbelenski
➡️ Банкова сметка: BG82STSA93000014941658
