В петък, 26 юли, беше грандиозното откриване на Олимпийските игри в Париж. То за пръв път се проведе не на стадион, а по централните улици на града домакин. Парадът на нациите пък премина по водите на река Сена. И докато някои се възхищаваха на мащабността и организацията, други не скриха възмущението си от видяното.

Най-провокативни и коментирани в социалните мрежи се оказаха сцените към края на церемонията, в която видяхме пресъздаване на Тайната вечеря, в която участваха представители на транс и драг обществата. Видяхме и почти чисто гол Дионис, боядисан в синя боя.

И за мнозина това прекрачи границите на благоразумието и бе определено като криворазбрана проява на правото на свободно изразяване, както и на поругаване на християнската религия и вид лична обида към милиардите й последователи по целия свят.

Сегментът, който пресъздава библейската сцена на Иисус Христос и неговите апостоли, които се хранят за последен път преди разпъването на кръста, включваше травестити, транссексуален модел и гола певица, преобразена в гръцкия бог на виното Дионис, и предизвиква недоволството на Католическата църква и милиони християни по целия свят.

А отговорът на всички тези критики не закъсня.

„Ясно е, че никога не е имало намерение да се покаже неуважение към която и да е религиозна група. Церемонията по откриването се опита да отпразнува толерантността на общността“, заяви на пресконференция говорителката на Париж 2024 Ан Дескам. „Вярваме, че тази амбиция беше постигната. Ако хората са се почувствали обидени, наистина съжаляваме“.

Интересни мнения по темата изразиха различни обществени личности в България и чужбина. Сред тях се откроява написаното от шефа на БНТ Емил Кошлуков в профила му във Фейсбук.

Ето какво казва той:

„Олимпийските игри са създадени за две неща: почит към Зевс и състезание между атлетите. Те са спортен и религиозен празник, по време на игрите има примирие между всички воюващи страни. Днес те бяха превърнати в бойно поле срещу християните, в отвратителна атака срещу религиозните ценности на всички вярващи. Всички знаем историята за Содом. Бог решава да ги затрие, защото са затънали в грях и тогава Авраам почва пазарлък: Ако има 50 праведни хора, ще пожали ли Господ заради тях целия град? Бог отговаря с да, Авраам пробва и с 45 дали става и така, докато го докарват до 10. Добрата новина е, че в Париж има десет праведници засега. Лошата е, че единственото, което свързва цивилизацията, създала Европа и игрите и днешната ни, съвременна Европа е само територията. И на тази територия ще дойде друга цивилизация, рано или късно. От историята знаем, че така става“.

Още по-краен е Кристиян Шкварек.

„Виждал съм с очите си два гей парада – първия такъв в София през 2008-ма, когато ни изпоарестуваха в 4-то РПУ за възпрепятстването му, и един в Рим през 2018-та, когато с жена ми бяхме на екскурзия и ни засече близо до Колизеума. Ама такъв гей парад, като вчерашното откриване на Олимпийските игри в Париж не съм виждал. „София Прайд“ е като монашеско литийно шествие в сравнение с това вчера. Мина се по целия комсомолски конспект на текущата политическа идеология – от трансове,през жена правеща тройка с двама доста женствени мъже, открита гавра с „тайната вечеря“ на Христос, та до цяло „драг шоу“ на подиум. Жената, прокарала абортите във Франция, беше издигната като буквална светица под формата на златна статуя и под звуците на тържествен химн. Всеки втори мъж беше гей или африканец, а всеки трети – гей африканец. Абсолютно нищо учудващо от града, в който почти всички гласуват за буквални гей-ислямо-комунисти на изборите. Над хиляда години Франция беше „най-голямата дъщеря на църквата“ и като такава създаде изумителна и прекрасна култура, която обогатява света и до ден днешен. Сега създава гей-ислямо-комунизъм, както самата тя се опита по възможно най-директен начин да ви го каже и покаже вчера. Ако вас ви дразни или отвращава това, то аз съм католик и ме боли десет пъти повече от факта в каква езическа кочина превръщат това, което считам и в кръвта си за моя цивилизация, исторически и духовен ареал“, написа той в профила си във Фейсбук и привлече хиляди лайкове.

Френският епископат осъди церемонията по откриването на Летните олимпийски игри в Париж. Според духовенството тя „за съжаление включва сцени на присмех и подигравки с християнството“, пише „Фигаро„.

В допълнение вестникът отбелязва, че церемонията по откриването на Игрите е била критикувана и от френски десни политици.

Според Ерик Земур, председател на партията „Реконкиста“, изпълненията на церемонията не са „гласът на Франция“, а „ляво малцинство, способно на всякакви провокации“.

„Отвратителна пропаганда по всички канони на господстващата антинационална идеология“, заяви френският политически и обществен активист Жан Месиа.

Също така десният активист Дамиен Рийо нарече възпроизвеждането на известната „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи от драг артисти християнофобия.

„Това е безвкусно, да не говорим, че е дипломатически провал спрямо всички християнски страни“, смята той.

Междувременно журналистката Жулиет Бриен, която работи за списание L’Incorrect, отказа да отразява Олимпийските игри през 2024 г. след церемонията по откриването.

„Като искрено патриотична французойка отказвам да участвам в това изродско шоу и се извинявам на вас, света“, написа тя на 26 юли на страницата си в социалната мрежа X.

Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че церемонията по откриването на Олимпийските игри е била огромен провал, защото е съчетала всички нелепости наведнъж.

Евродепутатът Марион Марешал Льо Пен, племенница на Марин Льо Пен, един от лидерите на френската партия „Национален рали“, нарече представлението отчаян опит да се възхвалят ценностите на спорта и красотата на Франция в като груба пропаганда на културата на „будните“.

Родният журналист Валентин Иванов-Кардамски пък нарече откриването „гаражно вариете“.

„Кофти! Най – безидейното, аматьорско и бездарно откриване на олимпиада. Липса на вкус в изначален вид. Кичозна помпозност от ламе, целофан, сатен и фойерверки. Даже в изхвърлянето си франсетата изглеждаха скопени! А изкуство без идентичност и себеусещане не става да ви кажа аз! Водещите на БНТ се чудеха, къде да се превъзнасят в пошлия хаос. Дожаля ми за тях. Ако имат поне малко усещане за естетика са били на ръба да онемеят вцепенени, но да не изричат безсмислените си хвалебствия. Идеята – основното действие да се реализира по Сена е капан, в който влязоха сценаристите. Водата е изпитание и висш пилотаж за изпълнение на спектакъл. Разпилени сцени, без особен опит за връзка, мудност, препратки по покриви, ателиета и пр. нелогични замятания, за да не заспи светът и да пропадне окончателно спектакълът. Перманентните джендърски, феминистки и пр. намеци издадоха към какво се цели идеята. Да сме наясно – към дъното! Евтинко гаражно вариете. Париж е замръзнал във фасадите на сградите и старите шансони. Тях поне днешните им палячовци не могат да опорочат. И Слава Богу!“

Коментар по темата направи Анета Недялкова, професор в Министерство на земеделието и продоволствения суверенитет във Франция.

От Осанна до Разпни го, прочетох толкова коментари, че едно стана ясно: има харесали и не харесали. Съвсем нормално. Има обаче и такива, които изписаха ужасно обидни, а често – и тотално некоректни като информация, коментари без дори да си направят труда да прочетат малко повече и евентуално да разберат. От години не бях блокирала хора, този път го направих с цялото право, което ми дават социалните мрежи.

Аз съм луд фен на епохата на Краля Слънце! Артистичният директор на откриването – Thomas Jolly, също е голям фен на тази епоха! Епоха, в която Кралят Слънце поставя началото на изключително много неща, които днес са част от нашето ежедневие – мода, дизайн, дипломация, етикет и протокол, организиране на мащабни събития с много артисти, музика, фойерверки…

Затова е важно да уточня нещо, което много хора не разбраха. Откриването беше вид модерна реконструкция на традицията от времето на Луи XIV – на процесиите с кораби, които са се организирали по Сена. За тях придворният композитор Жан-Батист Люли е създавал сценарии на постановки по кейовете на реката с музиканти, балетисти и акробати. Царската свита ги е наблюдавала от корабите и понякога е спирала при тях. Може да се каже, че спектакълът е истинска културна реконструкция на онази епоха.

Всеки елемент по маршрута на атлетите, край всеки парижки културен паметник, имаше история и символика. Нищо не беше случайно и хаотично. Всичко имаше разказ и послание, а уникалните парижки сгради, бяха естествен фон.

Целият спектакъл беше подчинен на 12 картини: Очарование, Синхрон, Свобода, Равенство, Братство, Солидарност на жените, Спортен дух, Празничност, Тъмнина, Тържественост, Солидарност, Вечност.

Редуваха се елементи от историята на Франция, пресъздадени с типичния френски артистичен гений, който умее да съчетава традиция и модернизъм.

Церемонията почете жени, чийто исторически принос често е бил пренебрегван, със статуи, които се очаква да останат по улиците на Париж: героините на правото на аборт Симон Вейл и Жизел Халими, гилотинираната революционерка Олимп дьо Гуж, комунарката в изгнание Луиз Мишел, или дори пионерката на женския спорт Алис Милиат, която се бори за включване на жените в Олимпийските игри и която не е била особено обичана от бащата на съвременния олимпизъм, Пиер дьо Кубертен.

Това е и първата Олимпиада с равен брой участници мъже и жени!

Дори накрая – балонът с олимпийския огън отдаде почит на първия опит за вдигане на балон през 1783 г. от братята Монголфие – точно на същото място в градините Тюйлери.

Олимпийският огън, който всички ще виждат от целия град всяка вечер до края на игрите.

А колкото до възмущението от “Тайната вечеря” – реално това НЕ беше картината на Леонардо! Това беше празника на Дионис с цялото разточителство на пиршеството, което този Бог символизира, а перформънсът следваше  картината “Празникът на боговете” на Jan Harmensz van Biljert, рисувана 1635 г. и изложена в музей в Дижон. В центъра е Аполон, отпред лежи Дионис заобграден от други богове. Нека си спомним, че по време на първата Олимпиада, всички атлети са били голи, както и по време на гръцките и римските оргии… Ех, нужно е знание и широта на мисълта, нали?

И още! Lutetia е френската форма на името, използвано от римляните – Lutetia или Lutetia Parisiorum за обозначаване на гало-римския град, известен днес като Париж, както и неговия oppidum. По това време Секуана е била галска богиня, която става покровителка на Сена. Тя беше тази, която разцепи водите с коня си…

И такива препратки към историята и изкуството има за всеки елемент от спектакъла! Гениално!

Да не забравяме също, че Франция е люлката на демокрацията, на човешките права, че е държава доказала, че може да вдига революции и да има изключително гражданско общество, което при нужда се обединява в името на страната си! Държава, в която никой на никого нищо не натрапва, в която всеки може да живее спокойно и равнопоставено без да е сочен с пръст, държава, която има за девиз трите силни думи: Свобода. Равенство. Братство.

Не случайно Томас Жоли споделя:

„Във Франция имаме право да се обичаме, както искаме, с когото искаме, във Франция имаме право да вярваме и да не вярваме. Във Франция имаме много права“.

И накрая – преди да търсим кусури, нека първо оценим мащабите на това, което се случи. Париж беше превърнат в сцена, стадион, театър! Този милионен град приюти в центъра си декори, светлини, перформънси, музика, стотици артисти и над 300 000 човека публика! Можем ли дори да си представим каква организация, полет на въображението и организация изисква това! И то без нито една репетиция на самото място, за да не се издаде тайната на спектакъла! Нито една репетиция! Занимавам се със събития от 30 години… всичко това даже не мога да го асимилирам как би могло да се случи!

Париж винаги оцелява и тържествува. След революции и войни. След огромните критики към Айфеловата кула при нейното построяване, за да се превърне в един от най-големите френски символи. След съвременните критики при построяването на стъклените пирамиди в двора на Лувъра, край които днес се вихрят опашки за влизане в най-посещавания музей в Европа и където всички се снимат. Париж тържествува и сега. За да ни подари поредната история за вечността. Защото французите отдавна са доказали, че имат визия за света и знаят как да строят мостове от миналото към бъдещето.

И преди да съм забравила! Не е никак случайно, че Селин Дион избра именно тази церемония и този спектакъл, за да се върне отново на музикалната сцена! И понеже Франция обича елегантността до последния възможен детайл, в модна къща “Диор” са ушили и подарили на Селин роклята за нейното представяне. 1000 часа ръчна изработка за пришиването на хиляди кристали и сребристи нишки…

Citius, Altius, Fortius – Communiter » – “По-бързо, по-високо, по-силно – заедно!”

Заедно! Не случайно Тони Естанге заяви: “Дори, ако игрите нямат силата да решат всичко, дори ако дискриминацията и конфликтите в света няма да изчезнат, тази вечер вие ни напомнихте колко красиво е човечеството, когато се събере заедно.”

Всеки вижда толкова, колкото знае и колкото може. Въпрос на интелект, култура и светоусещане. Пък и вековният Париж написа поредната си блестяща история – дали се интересува от нашето мнение?“

Интересен прочит направи и анализаторката Ирини Зикидис.

„Нека го кажа така – дори ако темата на церемонията беше ‘Празникът на Боговете“ („The Feast of the Gods“), а не „Тайната вечеря“ на Леонардо, пак имаме проблем.

По принцип, сюжетът „The Feast of the Gods“ има два основни варианта в западното изкуство – отразява или празненството по случай сватбата на Ерос и Психея, или това на Тетида и Пелей.

В случая с картината на ван Бейлерт става дума за празненството по случай сватбата на Пелей и Тетида (от този брак ще се роди Ахил), като този сюжет е част от по-голям митологичен цикъл, свързан с Прометей. На сватбата на Пелей и Тетида били поканени всички богове, без Ерида – богинята на раздора. За да си отмъсти за обидата, Ерида откъснала златна ябълка от градината на Хесперидите, написала на нея „За най-красивата“ и я подхвърлила на пиршеството. Между Атина, Хера и Афродита избухнал спор на коя от тях трябва да принадлежи ябълката. В крайна сметка, тъй като Зевс се отказал да бъде съдник, било решено да се допитат до най-красивия смъртен мъж – Парис. Афродита подкупила Парис, като му обещала за съпруга най-красивата смъртна жена, Елена.

Всички знаем продължението – този избор причинил Троянската война, която като краен резултат, довела не само до опустошението на Троя, но и до края на цялата епоха в митологичния смисъл. Целият елинистичен свят рухнал в резултат на тази война, която белязала края на цялата епоха. Старият свят бил разрушен. Изразено с исторически категории, всичко това довело до колапса на бронзовата епоха и настъпването на Тъмните векове.

И точно на това е посветена картината на ван Бейлерт. Така че, ако местните халтураджии се радват триумфално на тази интерпретативна нишка, те отново не схващат. Те празнуват началото на края на нашия свят. Край, съпроводен с мрак и страдания.

Ноооо, както стана ясно, няма и помен от „Празникът на Боговете“ в замисъла на французите. Препратката е била към „Тайната вечеря“, за което и се извиниха.

Иначе, дълбината на претенциозното невежество на местните псевдоинтелектуалци е неизмерима. Но пак имаше някаква полза за тези любители на кича, маскиран като изкуство. Научиха името на не толкова известен холандски художник.“