Шестокласник от столичното 119 СУ е приет в „Пирогов“ с травма на главата след демонстрация на „Полетът на Супермен“ – новния хит сред ТикТок потребителите. За инцидента съобщи директорът на училището Диян Стаматов в профила си във Фейсбук.
Директорът подчертава, че в последните години множество от тези предизвикателства са довели до сериозни физически наранявания и дори по-лоши последици. „Последната „мода“ е Spiderman Trend. Предизвикателство, в което едно дете скача в ръцете на няколко други и бива изхвърляно назад. На пръв поглед изглежда елементарно, но ТикТок е пълен и с фейлове на това предизвикателство, които най-често показват падащи по лице или направо върху главата си деца“, обяснява Стаматов.Притеснително е, че предизвикателството се прави често и в училище.
Ако разгледаме историята на инцидентите по света, ще видим доста стряскащи примери.
Ето някои от най-опасните:
Blackout Challenge“ (Предизвикателство за задушаване): Участниците се опитват да спрат дишането си, докато не загубят съзнание. Още През 2021 г. в САЩ две деца, на възраст 12 и 10 години, загубиха живота си, опитвайки се да изпълнят това предизвикателство. Те се задушават, докато се опитват да загубят съзнание за кратко време.В Италия 10-годишно момиче от Палермо загуби живота си, докато изпълнява предизвикателството. Родителите ѝ намериха тялото в банята. Случаят предизвика национален дебат за безопасността на децата в социалните мрежи.
Skull Breaker Challenge“ (Предизвикателство за чупене на череп): Двама души убеждават трети да подскочи, след което му подбиват краката, причинявайки падане на гърба или главата. Множество такива случаи има в САЩ и Латинска америка.
„Milk Crate Challenge“: Участниците се опитват да изкачат нестабилна пирамида от каси за мляко.Болници в Тексас и Ню Йорк докладват за множество случаи на счупени кости, свързани с това предизвикателство.
Какви са причините?
Интересът на мнозинството към „повърхностни“ теми е широко обсъждан в литературата и психологията. Ще разгледаме някои от най-интересните теории и обяснения за този феномен.
Теория за природата на масите (Густав Льобон)
Класически произведения, като „Психология на масите“ на Густав Льобон, разглеждат начина, по който масите се влияят от емоции, инстинкти и повърхностни теми. Ключовата му идея е, че множествата действат емоционално, а не рационално. Те са подвластни на простите идеи и силните образи. Масите търсят непосредствено удоволствие или лесни обяснения, защото дълбокият анализ изисква усилия, а в групов контекст личната критична мисъл отслабва.Льобон изследва как колективното съзнание на масата може да доведе до поведение, което не отразява личните интереси на индивидите, а по-скоро се ръководи от простите и често повърхностни стимули. Това води до преобладавне на краткотрайни, повърхностни интереси, като например модни тенденции, скандали или събития, които не са задълбочени в своето значение. Подражанието е основен принцип в поведението на масата.
Маршал Маклуън – „The Medium is the Message“
Маклуън е пионер в разбирането на медийните технологии и техните социални ефекти. Основната му теза е, че самият медиум (формата на комуникация) е по-важен от съдържанието, което предава. Той твърди, че медиумите формират нашето възприятие на света и в крайна сметка променят човешката култура и социални структури. Маклуън твърди, че електронните медии (като телевизията и социалните мрежи) водят до „глобалното село“, където информацията е в изобилие, но с повърхностно съдържание. Телевизията, например, акцентира на визуалното, а не на дълбокото анализиране, създавайки общество, което предпочита бързи, лесно смилаеми послания, вместо задълбочени дискусии.
Ювал Ноа Харари за цифровата революция
Харари разглежда как технологиите, особено цифровата революция, променят човешкото общество. Харари посочва, че развитието на алгоритми и социални мрежи води до създаването на персонализирано съдържание, което насърчава повърхностно и емоционално потребление. Вместо да се съсредоточим върху сериозни глобални проблеми като социалните неравенства, съвременният човек може да бъде погълнат от глупави социални тенденции, които предлагат лесно смилаеми теми.
Джереми Лаш развива темата за ролята на нарцисизма
Лаш разглежда как културата на нарцисизъм и индивидуализъм е проникнала в съвременното общество. Той твърди, че в съвременния свят, фокусиран върху личната реализация и самоизразяването, хората са склонни да търсят лесни и повърхностни удоволствия, които отговарят на техните желания и его. Лаш вижда нарастващото внимание към личния имидж и публичната репутация като основен двигател за избора на повърхностно поведение. В този контекст социалните медии стават място за самоутвърждаване, което води до прекомерен интерес към външността, популярността и личните драми, а не към глобалните проблеми. Социалните медии като Instagram и TikTok често акцентират върху външния вид и личния живот, създавайки „култура на нарцисизъм“, в която хората се съревновават за внимание чрез визуални стимули, вместо да се съсредоточават върху важни проблеми.
Виктор Франкъл за човека в търсене на смисъл
Франкъл, който преживява нацистките концлагери, твърди, че основната човешка нужда е да намерим смисъл в живота. Той разглежда как съвременното общество, със своите консумистки и повърхностни цели, води до усещането за отчуждение и липса на дълбочина в живота на индивидите.Франкъл изтъква, че когато хората не намират смисъл в живота си, те се обръщат към повърхностни, материалистични и краткотрайни удоволствия, за да запълнят вакуума в съществуването си. Тези повърхностни теми могат да включват потреблението на забавления, социални медии или консуматорска култура, които не водят до истинско удовлетворение.
Всеки от тези автори предлага важни въпроси, които ни карат да се замислим как да преодолеем тези тенденции и да се стремим към по-дълбоко разбиране на нашия свят. И най-вече да намерим начин да го изградим в децата и подрастващите.
