България е страната с най-висок бюджетен дефицит в Европейския съюз за третото тримесечие на 2024 г., показват данните на Евростат. Според тях дефицитът на начислена основа достига 8.7% от БВП, изпреварвайки дори Румъния (8.6%), която е известна със своите фискални проблеми. Тези данни поставят под сериозен въпрос официалните твърдения на българското Министерство на финансите, че годината е завършила с дефицит от точно 3% от БВП – прага, който България трябва да спазва, за да изпълни критериите за еврозоната.
Според икономиста Георги Вулджев, начинът, по който българските власти представят публичните финанси, буди съмнение. „За да бъде реален дефицитът от 3% за цялата година, в последното тримесечие трябва да е отчетен огромен излишък. Подобна ситуация се наблюдава за втора поредна година – три тримесечия с голям дефицит, компенсирани от изненадващ излишък в края на годината. Това не е естествена бюджетна динамика и не се случва никъде другаде в ЕС“, коментира той.
Анализ на данните от първите три тримесечия на 2024 г. показва следното:
- Q1: Дефицит 5.4%
- Q2: Дефицит 3.5%
- Q3: Дефицит 8.7%
Средният дефицит за тези три тримесечия е около 5.8% от БВП, което означава, че за да се достигне крайна стойност от 3% за цялата година, в последното тримесечие трябва да е отчетен излишък от над 6% от БВП – нещо изключително рядко за България и без аналог в Европа.
Икономистът Григор Сарийски също изразява сериозни опасения. Според него проблемът не е само в отчетените цифри, а в общото състояние на българската икономика:
„Бюджетният баланс може да бъде коригиран чрез счетоводни трикове, но това не решава структурните проблеми. Дефицитите се трупат и в един момент ще трябва да бъдат покрити – било чрез по-високи данъци, било чрез рязко орязване на разходите.“
Сарийски предупреждава, че ако България не предприеме реални мерки за ограничаване на дефицита, това ще доведе до нарастваща задлъжнялост и загуба на фискална независимост.
„Гледаме Румъния с 8.6% дефицит и си казваме, че те са в криза. Но нашият резултат е дори по-лош. Това не може да бъде игнорирано.“
Банкерът и финансист Виктор Папазов е още по-критичен. Според него България не само че не покрива фискалните критерии за еврозоната, но върви към сериозна дългова криза.
„Министерството на финансите може да отчете каквито числа си иска, но истината е, че харчим повече, отколкото изкарваме. Това е бомба със закъснител.“
Папазов предупреждава, че ако тази практика продължи, България ще бъде принудена да взема нови заеми, което ще увеличи тежестта върху икономиката и ще доведе до по-високи лихвени проценти.
„Тук не става дума просто за трикове, за да влезем в еврозоната. Става дума за дългосрочна финансова стабилност. Ако харчим безконтролно, ще плащаме цената с години наред.“
Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ), също изрази резерви относно отчетените данни. Според него „счетоводните техники могат да изкривят моментното представяне на бюджета, но реалните разходи не могат да бъдат избегнати в дългосрочен план“. Той отбелязва, че неизпълнените разходи за социални плащания и издръжка на публичния сектор през последното тримесечие са помогнали да се постигне този „магически“ дефицит от 3%.
Данните на Евростат за бюджетния дефицит на начислена основа показват тревожна картина. Въпреки официалните уверения, че бюджетът е „в норма“, анализите на икономисти като Георги Вулджев, Лъчезар Богданов и Виктор Папазов сочат сериозни несъответствия между реалното състояние на финансите и официалните отчети.
Въпросът остава – дали българското правителство наистина контролира разходите си или просто „коригира“ числата в края на годината?