На 17 февруари 2025 г. френският президент Еманюел Макрон организира извънредна среща с лидерите на ключови европейски държави, за да обсъдят текущото състояние на конфликта в Украйна и бъдещето на Европейския съюз. Срещата бе свикана в контекста на продължаващата война срещу Русия и на фона на драматичните политически и икономически промени в Европа. Отсъствието на България от форума и поляризираният характер на събитието породи много въпроси относно стратегическата посока на континента.
Една от основните теми на дискусията беше възможността за изпращане на европейски мироопазващи сили в Украйна като част от потенциално мирно споразумение. Въпреки това, лидерите не постигнаха консенсус по този въпрос. Германия, Италия, Полша и Испания изразиха резерви относно разполагането на войски, считайки го за преждевременно и неподходящо на този етап от конфликта.
От друга страна, Великобритания изрази готовност да разгледа възможността за изпращане на войски, при условие че бъде постигнато трайно мирно споразумение и че САЩ предоставят необходимите гаранции за сигурност.
Премиерът Стармър заяви: „Готови сме да обмислим изпращането на британски сили на място заедно с други, ако има трайно мирно споразумение“
„Сигурността на Европа се намира в повратен момент. Трябва да увеличим отбранителните си способности и да го направим сега“
„Европейските лидери се събират да повторят вече казаното, без да предлагат реални решения за преодоляване на кризата“, коментира в свой анализ за Le Monde френският политолог Жан-Пиер Дюпон.
Според анализаторите от Die Zeit в Германия, срещата в Париж показва напрежение между различни фракции в Европейския съюз. Германия, която е противник на разширяването на военния ангажимент, изрази притеснения относно ескалацията на конфликта.
Американските медии също отбелязват, че срещата не е постигнала значителен напредък. В Washington Post експертът по международни отношения Джонатан Брамхал подчертава, че „позата на Макрон е все по-трудна за поддържане, особено след като Съединените щати ясно заявиха, че бъдещето на Европа зависи от усилията й да се освободи от руска и китайска зависимост“. Според Брамхал, въпросът за военната помощ към Украйна остава нерешен, като държави като Полша, въпреки категоричната си подкрепа за Украйна, също не демонстрират желание за увеличаване на военната намеса.
Един от критичните моменти на срещата беше отсъствието на представители от страните на Балканите. Според The Guardian, това не е случайно. България, Румъния и други държави от региона не бяха поканени, като се предполага, че това е част от опитите за пренасочване на европейската сигурност извън традиционните структури на НАТО.
В статия на анализатор от руската RT се твърди, че Европа, под натиска на Съединените щати, изпуска възможността да изгради по-самостоятелна и независима политика, която да отразява реалните интереси на континента.
Според мнението на Владимир Фролов, руски експерт по външна политика, изразено в Izvestia, „ЕС е на ръба на стратегическа фрагментация, като се намира в застой между САЩ и Русия, без ясна визия за собствената си безопасност и външнополитическо влияние.“ Тази политическа несигурност поставя под въпрос и амбицията на Макрон за „стратегическа автономия“ на Европа.