След последните случаи на атентати срещу политици, които оспорват глобалисткия „консенсус“, последният от които беше срещу Доналд Тръмп, все повече хора виждат намеса от т.нар. „дълбока държава“. Сиреч интересите на транснационални корпорации, които са готови да отстранят всеки, който застане на пътя им. Без значение дали се казва Тръмп, Орбан или Фицо.
Политическите им говорители винаги отговарят по един и същи начин когато ги попитат дали ще има преговори за мир в Украйна или Газа. С кого да преговаряме, с агресорите ли? А истината е, че трудно може да се намери по-голям агресор от борбата на капитала за печалба. Именно пораади тази причина и липсваха санкции за отворилите Кутията на Пандора с взривяванто на Близкия изток по време на печално известната Арабска пролет.
Същиге онези, които използват клишето как не бива да се преговаря с терористи, са реалните „носители на демокрация“ чрез масови убийства и хвърляне на бомби по цивилни. Глобалисткият модел може да има хегемониален статут само тогава, когато се развива и разпространява повсеместно.
Това е прозрял още един от неговите идеолози – Лев Троцки. С идеите за непрекъсната революция, вместо за съзнателна еволюция. Трябва вече да ни бъде достатъчно ясно, че това може да се случва единствено посредством терор и кръв.
Заровете отдавна са хвърлени и за глобалистите изборът е направен – или с нас, или срещу нас. Преговорите са невъзможни по определение. Няма как да преговаряш с някого, който не просто ти бърка в джоба, но и вади оръжие срещу теб. Можеш да живееш само тогава, когато го победиш.
Тодор Беленски
