В България мълчанието вече не е страх, а навик. Скандалът около ВМЗ – Сопот показа това по най-ясния начин. След видеото на Станислав Цанов, в което се изнасят тежки твърдения за злоупотреби, фиктивни сделки и натиск над работници, институциите реагираха плахо, а медиите – почти никак. Президентът Румен Радев се опита да пробие тишината, срещна се с подателите на сигнала и дори предаде информацията на органите. Но ефектът беше нулев. Новинарските емисии замълчаха, а обществената телевизия, която би трябвало да пази обществения интерес, предпочете да не забележи.
Разследването на Цанов беше публикувано в края на септември и се превърна в една от най-гледаните теми онлайн. Видеото, дълго над час, включва свидетелства на маскиран мъж, представен като бивш служител на ВМЗ. Той твърди, че в предприятието се извършват фиктивни обществени поръчки чрез подставени фирми, контролирани от приближени на ръководството. По думите му суровини се закупуват на завишени цени, а готовата продукция се изнася чрез посредници, които получават комисиони за сметка на печалбата на завода.
Свидетелят разказва още, че служители са били принуждавани да подписват документи без обяснение, а опитите за подаване на сигнали вътре в системата са потискани. Според него в завода има вътрешна практика да се прикриват инциденти по безопасността, включително случаи на наранявания, за да не се засягат определени ръководни лица. Едно от най-шокиращите твърдения е за сексуален тормоз над жени от ниските управленски нива, за който никой не е поел отговорност.
Цанов показва и документи, според които част от сделките с посредници са свързани с офшорни фирми и компании, появили се внезапно като контрагенти на ВМЗ. Той твърди, че тези фирми имат връзки с политически среди и че в системата има „негласна договорка“ за пренасочване на печалби. Разследването поставя въпроса и за възможна злоупотреба с износ на боеприпаси, включително за военни зони, в нарушение на международни режими.
След публикуването на видеото реакцията от страна на завода бе светкавична. Ръководството определи разследването като „манипулативно“ и „изградено върху лъжи“. В официално изявление се твърди, че маскираният служител се е извинил и признал, че е бил подведен. Според ВМЗ заводът работи под постоянен контрол на държавата и няма нарушения.
Това обаче не спря общественото внимание. В социалните мрежи видеото беше споделяно хиляди пъти. В същото време традиционните медии останаха пасивни. Националните телевизии едва споменаха темата. БНТ, обществената телевизия, дори не излъчи материал за скандала, което предизвика остра реакция от страна на президента.
Причините за това мълчание изглеждат ясни. Обвиненията са тежки и юридически опасни. ВМЗ е стратегическо предприятие под контрола на държавата и свързано с международни оръжейни сделки. Много медии не желаят да поемат риска да бъдат въвлечени в конфликт между институции. Освен това случаят идва в момент, когато България води преговори с германския концерн Rheinmetall за съвместно производство на боеприпаси – сделка за стотици милиони. Всеки скандал около завода може да повлияе на тези преговори.
Въпреки това, фактът, че дори президентската институция не успя да предизвика открит дебат, е показателен. Радев се опита да даде гласност, но самият той се сблъска с медиен вакуум. Нито БНТ, нито големите частни телевизии тръгнаха да проверяват фактите. Дори след като президентът изрази критика, отговор нямаше. Мълчанието продължи.
Случаят с ВМЗ показва не само възможни злоупотреби, а и нещо по-дълбоко – системно притъпяване на обществената чувствителност. В България днес е по-лесно да се разкрие скандал в интернет, отколкото да се постави въпрос по телевизията. Президентът направи опит да раздвижи институциите, но и той бе заглушен от липсата на журналистическа реакция.
Истинският проблем не е само в твърденията, нито в реакцията на завода. Проблемът е в това, че в демократична държава дори най-високата институция не може да накара обществените медии да говорят. Скандалът във ВМЗ може и да бъде проверен, но мълчанието около него остава най-тежкото доказателство – не за вина, а за страх. И този страх, превърнал се в навик, е вече най-сериозната заплаха за българската публичност.
Автор: Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
Revolut: https://revolut.me/tbelenski
Банкова сметка: BG82STSA93000014941658
