„Всички партии на истаблишмънта в Обединеното кралство ще бъдат смазани на следващите избори.“ Това пише в публикация в социалната платформа „X“ Илон Мъск на 21 ноември 2024 г. По-малко от 6 месеца по-късно прогнозата на Мъск се оказва вярна.
Партията на Найджъл Фараж Reform UK (Реформирай Обединеното Кралство – Реформаторите) постигна голям успех на частичните местни избори, които се проведоха миналата седмица в Англия, разгромявайки и Лейбъристите, и Торите. Това събитие може да вещае мащабни промени, както за вътрешната социално-политическа обстановка в Обединеното кралство, така и за неговата външнополитическа линия на основен защитник на либералната глобалистиска адженда. Каква е следизборната политическа равносметка на Острова и какви изменения могат да настъпят в политическата картина на страната? Повдигат се редица съществени въпроси, чиито отговори, имайки предвид пренареждането на световния геополитически пейзаж с втория мандат на Доналд Тръмп в САЩ, са важни не само за бъдещето на Великобритания, а и за това на Европа и може би на целия свят.
В събота Фараж приветства успеха на своята национал-консервативна партия Reform UK на частичните местни избори в Англия, които се проведоха в четвъртък. Той определи победата като „безпрецедентна“ и като „край на двупартийната политически модел“, съобщавa BBC.
„В следвоенна Великобритания никой досега не е побеждавал и Лейбъристите, и Торите на местни избори“, заяви лидерът на Реформаторите в събота.
Партията пое контрола над 10 местни съвета, спечели две кметски надпревари и добави пети депутат към редиците си на частичните избори в Рънкорн и Хелсби. Много от тези победи бяха постигнати за сметка на Лейбъристите и Консерваторите, които се опитаха да обяснят резултатите.
Министър-председателят и лидер на Лейбъристите сър Киър Стармър призна, че хората все още не са усетили ползите от Лейбъристкото правителство, докато лидерът на Консерваторите Кеми Баденоч обеща да превърне партията си отново в „надеждна“ алтернатива.
Киър Стармър, министър-председател на Великобритания и лидер на Лейбърстите
В статия за „Times“ сър Киър пише, че поуката от изборите е, че страната не се нуждае от „идеологически фанатизъм.“ Сиреч, според Стармър идеологията на Фараж е „фанатична“, поради простата причина, че е коренно отрицание на левия либерализъм, който изповядва партията на британския премиер.
Някои от Лейбъристите обаче призоваха министър-председателя да промени посоката, като заявиха, че решението за намаляване на зимните плащания за гориво на всички, освен на най-бедните пенсионери, е отблъснало избирателите, съобщава британската обществена медия. Това е признание за катастрофалното направление, към което правителството на Стармър тласка страната, със своите ляволиберални анти-социални политики.
Либералдемократите са другите големи победители, които печелят 163 места и контрол над три съвета. Лидерът на либералите сър Ед Дейви заяви, че те са изместили Консерваторите като „партията на Средна Англия“. Зелената партия на свой ред са постигнала известни успехи, като са спечелила общо 44 места в местните управи.
„Изглежда, че настъпва ерата на политиката на петте партии и това е много добре за нас, защото веднага щом хората видят, че не могат да избират между Лейбъристите и Консерваторите, те започват да се оглеждат за политики, които ги устройват“, заявява Баронеса Джени Джоунс, представител на Зелените, пред радио 5Live.
При тези обстоятелства, след като Reform UK се превръща в главния претендент за разбиването на двупартийния политически модел в страната, е редно да се запитаме чии интереси реално защитава Найджъл Фараж? В тази връзка британският консервативен бюлетин Daily Mail пише, че Найджъл Фараж е обещал да отхвърли мигрантите от съветите, ръководени от Реформаторите, както и да направи съкращения в стила на Тръмп в местните власти, да съкрати работните места за работа от вкъщи и длъжностите в областта на изменението на климата и многообразието.
В речта си в графство Дърам лидерът на Реформаторите заявява, че партията му ще се „противопостави“ на настаняването на търсещите убежище в техните местни власти. Той отбелязва, че мигрантите са „изхвърлени в Северна Англия и получават всичко безплатно“, след което добавя: „Това е несправедливо, безотговорно, погрешно във всяко отношение и не вярвам, че Стармър има смелостта да се справи с това“ – потвърждение на „идеологическия фанатизъм“, от който Стармър се чувства пряко застрашен.
Илон Мъск и Найджъл Фараж
Лидерът на Реформаторите също така обещава да подражава на стремежа на Илон Мъск в САЩ за намаляване на федералните разходи, след като Тръмп го назначи за ръководител на така наречения Департамент за правителствена ефективност (DOGE).
Според Daily Mail eксцентричният британски политик e заявил на работниците, сред които Лейбъристите бяха най-голямата партия, че трябва да търсят „много, много бързо алтернативни кариери“, ако заемат длъжности, свързани с изменението на климата, многообразието или ако работят от вкъщи.
Тези ясно огласени намерения на Фараж ни връщат обратно в края на миналата година, когато британският политически истаблишмънт изпадна в ужас, след като бе оповестенo, че Илон Мъск ще дари 100 милиона долара на Найджъл Фараж.
„През уикенда се появиха съобщения, че Мъск се готви да дари 100 млн. долара (78 млн. паунда) на лидера на Реформаторската партия Найджъл Фараж с подтекст “е** се, Стармър“.
Вътрешни лица се опасяват, че подобен ход може да унищожи Консервативната партия и да отвори пътя за почти неограничена антиправителствена реклама от страна на партията на Реформаторите“, съобщава тогава Daily Mail.
Показателно е, че американският милиардер неведнъж е споделял графика, показваща как рейтингът на популярност на британския министър-председател Киър Стармър рязко спада. Освен това решението на Лейбъристката партия да помогне на Камала Харис миналата година с изпращането на стотина политически технолози в нейната кампания бе ярко потвърждение на лошите отношения между британските леви либерали и екипа на Тръмп. Ясно можем да начертаем паралела между политическата и идеологическа ориентация на Фараж с настоящата линия на Доналд Тръмп и неговите поддръжници в лицето на милиардера Илон Мъск, както и на неговия вицепрезидент Джей Ди Ванс.
Същевременно, колумнистът на либералния вестник Guardian Джон Мактернън, бивш политически секретар на премиера Тони Блеър и настоящ политически стратег в BCW, признава, че резултатите от частичните избори за местната власт във Великобритания показват, че „двупартийната политика се завръща“ в страната.
„Резултатите от изборите, обявени до момента тази сутрин, показват, че бъдещето на британската политика е борба между две основни партии – Лейбъристите и Реформаторите. Проучванията на общественото мнение се оказаха верни: Найджъл Фараж е лидерът на десницата във Великобритания. Унизителният срив в подкрепата за Консервативната партия поставя лидерството на Кеми Баденоч на животоподдържащ режим и означава, че Реформаторите ще диктуват условията на всяка сделка между двете десни партии. В политиката никога не можеш да спориш с инерцията – а Фараж със сигурност я има“, подчертава анализаторът.
Следователно, новият голям противник на ляволибералното правителство на Стармър не са Торите, а Reform UK. Следвайки тази линия, за Реформаторите на Фараж лозунгът „да направим Британия отново велика“, едва ли би бил чужд. По всичко личи, те ще се стремят, поне на думи, към същото, към което се стреми Тръмп в Америка – победа над ултраглобалистката (проф. Фурсов) част на дълбоката държава във Вашингтон. Това обаче изисква пробиване на установения двупартиен политически модел в страната, тъй като на надпартийно равнище той е изцяло либерално-глобалистки – в това отношение няма особена разлика между левите либерали на Стармър и десните либерали на Баденоч. Точно както Републиканците и Демократите в САЩ, Лейбъристите и Торите са двете страни на една и съща монета – глобалната „дълбока държава“ и по-точно нейният британски клон – Лондонското сити. Политиките, които провеждаха и двете партии, докато бяха на власт в последните десетилетия, бяха изцяло в полза на наднационалните либерал-глобалистки Швабоиди и в ущърб на средния британец, било то англичанин, шотландец, уелсец или ирландец.
Какви са шансовете на Реформаторите да пробият либерал-глобалисткия санитарен кордон, обкръжил британската власт? В обширен анализ за BBC професорът по политология в Университета Стратклайд сър Джон Къртис уверява, че без съмнение Реформаторите са се представили добре на изборите за местни съвети в четвъртък. Партията на Фараж е спечелила най-много гласове, най-много места и цялостен контрол над повечето съвети.
Въпреки това, делът на партията от подадените гласове във всички 23 съвета, в които са се провели избори, е не повече от 31%. Така че, въпреки че се е представила добре, Reform UK далеч не си е осигурила мнозинство сред избирателите, отбелязва политологът.
Прогнозен национален вот във Великобритания, BBC
Въпреки това, според него, резултатите й са достатъчни, за да изпревари Консерваторите, които традиционно доминират в областните съвети, с 23%, Либералните демократи със 17% и Лейбъристите с 14%.
На парламентарните избори през 2024 г. Реформаторите получават 14% от гласовете, но само едва 5 от 650-те места в Уестминстър. От решаващо значение обаче е, че изпреварването на всички останали през 2025 г. гарантира, че британската избирателна система на относително мнозинство с един победител ще помогне на Реформаторите, пояснява Къртис.
Излиза, че вместо да предпази Консерваторите и Лейбъристите от въздействието на предизвикателството на трети партии, както често се е случвало преди, избирателната система на относително мнозинство с един победител задълбочи загубите им. И в двата случая Реформаторите вземат почти половината от всички места, които тези партии защитават. По този начин старата британска избирателна система може да изиграе положителна роля във възхода на Reform UK.
Още един въпрос обаче има решаващо значение за успеха на Фараж и за неговите шансове срещу левите и десните либерали – Брекзит. Според професор Къртис Брекзит все още остава разломна линия в британските обществено-политически нагласи.
В отражение на анти-европейската позиция на партията, Реформаторите се представят много по-добре в окръзите, които гласуват с голяма подкрепа за напускане на референдума за ЕС през 2016 г., отколкото в окръзите, които подкрепят оставането.
„Въпреки че в днешно време политиците говорят много по-малко за Брекзит, той все още е важна разломна линия в нашата политика. Притегателната сила на Реформаторите е значително концентрирана сред тези, които смятат, че решението за Брекзит е било правилно“, отбелязва проф. Къртис.
Въпреки това, фактът, че дори в избирателните райони, подкрепящи оставането в ЕС, партията успява да спечели до една пета от гласовете, сочи, че и без разломната линия „Брекзит“ партията набира преднина.
Разделението на Брекзит се проявява и в демографския характер на местата, където Rеform се е справила най-добре, и тези, където се е справила по-слабо. Завършилите висше образование и работещите на професионални и управленски длъжности са били най-малко склонни да гласуват за Брекзит през 2016 г. За Реформаторите се оказва по-трудно да се справят добре на местата, където представителите на тази част от социалната пирамида са най-многобройни, уточнява професорът от Стратклайд.
Важно е да се отбележи, че Реформаторите печелят 39% от гласовете в районите със силно изразена работническа класа, но само 19% в районите с най-много представители на средната класа. В същото време, пише политологът, подкрепата за партията е средно 43% в окръзите, където повече от половината от възрастните са с ниско или никакво образование. За разлика от тях, в районите, в които повече от двама на всеки петима имат висше образование, тя получава едва 19%, посочва Къртис.
Имиграцията също се оказва ключов фактор за победата на Реформаторите:
„Разбира се, средно партията е събрала само 22% в окръзите, където повече от един на всеки пет се определя като различен от „бял“, в сравнение с 33% в местата, където повече от 95% са заявили при преброяването през 2021 г., че са „бели“, уточнява Къртис.
Реформаторите на Фараж, обобщава политологът, се справят най-добре в това, което понякога се характеризира след референдума за Брекзит като “изоставената Великобритания“ – места, които са се възползвали по-малко от глобализацията и университетската експанзия и където по-често се среща по-консервативен поглед върху имиграцията. Това, по всичко личи, е още един паралел между профила на избирателите на Фараж и Тръмп, последният от които концентрира в себе си подкрепата на WASP – белите англосаксонски протестанти на Америка.
Британският политолог допълва, че възходът на Reform UK представлява проблем за двете основни партии в страната – Торите и Лейбърстите. Въпреки че проучванията показват, че Реформаторите по-лесно печелят бивши избиратели на Консервативната партия, отколкото на техните конкуренти от Лейбъристката партия, средният дял на гласовете на Реформаторите е поразително висок както в окръзите, които Лейбъристите защитават, така и в местата, които Консерваторите се опитват да запазят. Партията печели средно 32% от гласовете в предишни Лейбъристки райони и 32% в Консервативните.
„Успехът на партията Reform в четвъртък несъмнено отразява настроенията на електората, който все още не вярва на Консерваторите и който сега е разочарован от представянето на Лейбъристите на власт.
Въпреки това, тя очевидно се оказва най-популярна в една много специфична част на Великобритания, която преди десет години преобърна политическата картина, гласувайки за Брекзит – а сега го направи отново“, завършва Къртис.
Победата на Фараж на частичните местни избори в Англия и ударът, който той нанесе на „дълбоката държава“ в Лондон, никак не изглеждат случайност. За това загатва в анализ за BBC журналистът и политически редактор Лаура Кунсбърг. „През първата седмица на 2025 г. Найджъл Фараж ми каза, че крайната му цел е да стане министър-председател. В съзнанието ми се запечата това, че той реши да добави: „Не се шегувам“, пише тя.
„Никой от двете традиционни основни партии не намира за забавен зашеметяващия му успех тази седмица. „Фараж вече не е човек, на когото можем да се присмиваме“, каза ми бивш министър от консервативния кабинет. Ако през януари идеята Фарадж да е в № 10 изглеждаше необичайна, подкрепата на милиони избиратели тази седмица показва, че това не е никак безумна идея“, отбелязва Кунсбърг.
По този начин се прокарва в общественото мнение идеята, че има вероятност след следващите парламентарни избори във Великобритания Фараж да се окаже новият стопанин на Даунинг Стрийт 10. Особено след оглушителния шамар, който партията му нанесе на Лейбърситите, чието правителство продължава да закопава страната с анти-социалните ляволиберални политики, докато рейтингът на Стармър продължава да се срива главоломно.
„Следващите парламентарни избори, разбира се, са далеч. Партиите могат да се издигат и да потъват. Но резултатите от тази седмица показват, че Фараж е променил ситуацията в надпреварата“, подчертава Кунсбърг.
Така, малко преди излизането на окончателните резултатите от частичния местен вот в Англия проф. Къртис прави следния коментар: „Преди четвъртък коментаторите се питаха дали местните избори ще предвещаят края на съвместното господство на Консерваторите и Лейбъристите в британската политика. Със сигурност не можем да изключим възможността това да се окаже така.“
В заключение, може да се окаже, че големият успех на Reform UK е наистина повратната точка в британската политика и, по всичко личи, Фараж е хвърлил ръкавицата на лондонските Швабоиди. Дали обаче ще успее да се изправи в равностоен двубой срещу двупартийния либерален глобализъм в лицето на Лейбъристите и Торите, който унищожава британските култура, общество и икономика от години, е големият въпрос, който тепърва ще се изяснява. Изглежда Фараж не е привърженик на либерално-глобалистката линия на Швабоидите и се оказва много по-близо да линията на елитите, които стоят зад победата на Доналд Тръмп през ноември миналата година. В случая, точно както Тръмп се бори с ултраглобалистката (проф. Фурсов) част на дълбоката държава в САЩ , така и основният враг на Фараж е дълбоката държава в Обединеното кралство, която познаваме като Лондонското сити (отново ултраглобалисти по Фурсов). Следователно, Фараж и Тръмп изглежда се явяват естествени съюзници срещу Швабоидите в битката за новия световен ред.
Още повече, че външнополитическата линия на Фараж много повече се доближава до тази на Тръмп, отколкото на настоящите войнолюбци в Лондон. От съществена важност е, че самият Фараж миналата година в интервю за BBC бе категоричен, че Западът е провокирал нахлуването на руската армия в Украйна чрез разширяването на Европейския съюз и НАТО на изток. Това автоматично го превърна във враг номер едно на русофобската британска дълбока държава. „Казах, че не го харесвам като човек, но му се възхищавам като политически лидер, защото е успял да поеме контрола върху управлението на Русия“, коментира тогава Фараж относно руския президент Владимир Путин.
Оттук нататък предстои да разберем дали Найджъл Фараж е наистина опасен за либералния глобализъм. Ако го сполети съдба като тази на Марин Льо Пен във Франция, Калин Джорджеску в Румъния или пък партията му бъде класифицирана като „екстремистка организация“ като Алтернатива за Германия, то това ще бъде повече от показателно за реалната заплаха, която Фараж представлява за „британската демокрация“ на Швабоидите. При това положение, ако елитите, които стоят зад Тръмп, подкрепят Фараж, шансовете му за победа на следващите парламентарни британски избори драстично се увеличават – точно толкова, колкото и възможността да го сполети съдбата на Марин Льо Пен или Калин Джорджеску.
Едно обаче е ясно. Както казва вещерът Гандалф от Властелина на пръстените: „Разберете това: в ход са процеси, които не могат да бъдат спрени!“
За автора: Лазар Лазаров е завършил магистър по политология и международни отношения в Абърдийнския университет в Шотландия, Обединеното кралство. Той е автор на научни публикации и публицистични статии, както и водещ и коментатор в ютуб канала „Хляб или свинец“.