През 2024 година България и светът преживяха редица значими събития, които оказаха влияние върху политическата, икономическата и социалната сфера. В тази статия ще разгледаме най-важните от тях.
Влизането на България в Шенген
Членството в Шенген се превърна в основен фокус на медиите в страната ни. Широко бяха обсъждани предимствата, които касаят улеснен търговски обмен и придвижване. Липсваше обаче задълбочено обсъждане на нещо още по-значимо. Една от основните опасности, които възникват с влизането на България в Шенген, е свързана с потенциалния наплив на мигранти през страната. България има обща граница с Турция, която е един от основните източници на миграция към Европа. Рядко се обсъжда принципа на Дъблинската регулация. Според него когато мигрант или бежанец премине през територията на ЕС, той трябва да бъде регистриран в първата страна, през която преминава или на която стъпва. Това означава, че когато мигрантът преминава през следващата страна, ако вече е подал заявление за убежище в България, той може да бъде върнат тук, където е регистриран.Ако пък мигрантът бъде задържан в страна, в която не е бил първоначално регистриран, страната може да започне процедура по връщането му в държавата, отговорна за неговото приемане. Във всички случаи тук става въпрос за част от националната сигурност на България и това прави темата изключително важна.за страната.
Политическа криза и икономическа нестабилност
През 2024 година основните политически сили в България продължават да бъдат непредставителни и не получаат доверие от българските граждани. Това се потвърждава от ниската изборна активност и невъзможността за съставяне на стабилно правителство. Сериозна изненада за голяма част от анализаторите се оказа разцеплението в ДПС. Наблюдава се постепенното отслабване на политическите структури, които бяха основани на етническата и религиозната идентичност, но сега се изправят пред вътрешни конфликти. Разцепването на ДПС през последните години е резултат от дълбоки вътрешни конфликти, стратегически различия и натиск от външни фактори.Прословутата съдебна реформа в България продължава да бъде само дъвка за наивници. Тя остава бавна и неефективна, което води до ниско доверие в институциите и възможности за манипулиране на политическите процеси от влиятелни фигури. България остава една от страните с най-високи икономически неравенства в ЕС. През 2024 година различията в доходите между различни социални групи и регионите на страната се задълбочават, като тези, които живеят в големите градове, като София и Пловдив, имат значително по-висок жизнен стандарт в сравнение с жителите на селата и по-малките населени места. Тези неравенства водят до социална поляризация.
През 2024 година индустриалният сектор на България, включително производството на метали, химикали и машиностроене, остава сравнително неефективен. Българските индустриални предприятия не успяха да внедрят съвременни технологии, които да повишат стойността на произведените стоки и услуги. Това ограничава възможността за конкурентоспособност спрямо други икономики от ЕС..Много предприятия в България продължават да работят с обезценени активи и недостатъчно модерни технологии, което намалява тяхната производителност. Икономиката на България все още разчита на сравнително евтина работна ръка в индустриалните сектори, но това не гарантира дългосрочен успех на пазара, тъй като цените на труда нарастват, а инвестициите в технологични иновации остават малко.
Изборът на нов патриарх
На 30 юни 2024 г. Българската православна църква избра новия си патриарх. Видинският митрополит Даниил бе избран за духовен глава на Българската православна църква, наследявайки патриарх Неофит. Либералите в публичната среда реагираха остро на избора. Според българоезичната версия на DW, изборът на патриарх Даниил се разглежда като успех за Москва, тъй като той е известен със своите проруско настроени изказвания и действия.Същевременно изборът му беше посрещнат с изключително одобрение от консервативните среди у нас. Веднага след интронизацията си, патриарх Даниил изрази своето посвещение към православната вяра, заявявайки: „Да пазим православната вяра, тя ни води при Бога.“ Патриарх Даниил подчерта, че Българската православна църква трябва да се противопостави на „либералните евроатлантически посегателства.
Населението в България продължава да намалява и застарява
През първите девет месеца на 2024 година в България са регистрирани 36 713 живородени деца и 69 250 починали лица, което води до естествено намаление на населението с 32 537 души..Делът на лицата на възраст 65 и повече години е 21.8%, като се очаква този процент да нараства през следващите години. Според демографските прогнози на НСИ, населението на България ще продължи да намалява през следващите години. Тази тенденция се очаква да продължи, ако не се предприемат ефективни мерки за стимулиране на раждаемостта и подобряване на условията за живот.
Изкуственият интелект в България
От началото на март 2024 г. българското чат приложение BgGPT, което е първият езиков модел от последно поколение на български език, вече може да се ползва от всеки безплатно. През януари тази година институтът INSAIT към Софийския университет “Св. Климент Охридски“ обяви създаването на първия езиков модел на български език. Проучване показва, че около 40% от учениците използват изкуствен интелект за творчески дейности. Това включва използване на ИИ за създаване на текстове, изображения и други форми на съдържание.България става първата държава в Европейския съюз, която разполага с изкуствен интелект на толкова високо технологично ниво на собствения ѝ език, създаден от научна организация с държавно финансиране. Доста интересен факт обаче е, че чатботът търси информация само в определени източници. Направете си сами експеримент и проверете.
Битката за Близкия изток
Падането на Сирия е едно от най-важните събития в годината. Това отваря много важни геополитически възможности за страни като Турция и Израел. По отношение на Турция това касае идеята за т.нар. „Велик Туран” — хипотетичен политически и икономически блок, обединяващ тюркските народи. Това сътрудничество обаче е подложено на много предизвикателства, като стремежа на Русия и Китай да засилват влиянието си в Централна Азия. Същевременно Израел е установил редица дипломатически отношения с арабски държави през последните години, като част от „Авраамическите споразумения“. Израел се стреми да укрепи съюзите си с арабските държави, особено с Обединените арабски емирства и Бахрейн, както и да разшири сътрудничеството с Египет и Саудитска Арабия. Израелският стратегически интерес е да изолира Иран в региона и да укрепи икономическите си позиции чрез съвместни проекти. През 2024 година Израел проведе редица военни операции в ивицата Газа и Ливан като част от военната си експанзия. Сериозно впечатление направи когато израелската армия започна операции около болница „Камал Адуан“ в Северна Газа, твърдейки, че „Хамас“ използва съоръжението за военни цели.алестинските източници съобщават, че израелските войници са принудили медицинския персонал и пациентите да напуснат болницата, като са арестували десетки души. Освен това, се твърди, че израелските войници са подпалили части от болницата, включително операционни зали и лаборатории. През октомври 2024 г. израелската армия започна сухопътни операции в Южен Ливан срещу цели на „Хизбула“. Официално обявената цел беше да се осигури безопасността на северните израелски селища, които бяха подложени на обстрел от „Хизбула“. Израелските военни твърдят, че операцията е ограничена и насочена срещу конкретни цели, разположени в села близо до границата. Въпреки това, съобщенията за разрушения в южните предградия на Бейрут и евакуация на цивилни лица показват сериозни хуманитарни последици.Тези събития обаче могат да се станат и гориво в геополитическото пренареждане. Става въпрос по-широк процес на разпад на глобалната доларова система и Pax Americana. През годината Иран демонстрира способността си да нанася точни удари по цели в Израел, което поставя под въпрос ефективността на израелските противоракетни системи като „Железния купол“ и „Прашката на Давид“.. Сигурното е, че конфликтите в Близкия изток през 2024 г. са част от по-голям процес на геополитически промени, които водят до разпад на съществуващия световен ред и формиране на нови глобални и регионални структури.
Доналд Тръмп отново спечели изборите в САЩ
Това е едно от събитията не само на годината, но и което определя посоката за развитие на света. Още преди избора му обаче се случиха още по-изумителни неща. А именно цели две покушения срещу живота му в рамките на само една година. Първо – на 13 юли 2024 г. по време на митинг в Пенсилвания, Тръмп беше ранен при стрелба. Нападателят, 20-годишен мъж от Пенсилвания, беше неутрализиран от охраната на място. ФБР определи инцидента като опит за убийство. На 15 септември 2024 г. докато играеше голф в Trump National Golf Club в Уест Палм Бийч, Флорида, Тръмп отново стана мишена на нападение. Агент на „Сикрет сървис“ забеляза въоръжен заподозрян в близост до игрището и откри огън по него. Заподозреният се опита да избяга с автомобил, но беше задържан по-късно. Около самите избори за отбелязване са някои много интересни цифри и куриози. Изборите през 2024 г. отбелязаха най-високата избирателна активност в последните десетилетия, с участие на над 70% от имащите право на глас.Доналд Тръмп, вече на 78 години, се превръща в най-възрастният президент в историята на САЩ. Общите разходи за предизборните кампании през 2024 г. пък надхвърлиха 16 милиарда долара, поставяйки нов рекорд в историята на американските избори. За първи път в някои щати беше въведено експериментално онлайн гласуване, което предизвика както похвали, така и критики относно сигурността на вота. Участието на избиратели на възраст между 18 и 29 години достигна нов връх, като тази демографска група изигра ключова роля в определянето на резултатите. Струва си да погледнем и някои интересни данни за колебаещи се щати и тенденциите там. Пенсилвания, с нейните 19 електорални гласа, беше от съществено значение за победата на Тръмп. След опит за атентат срещу него в щата, подкрепата за Тръмп се засили, което доведе до увеличена избирателна активност в негова полза. В Мичиган, който предоставя 15 електорални гласа, Тръмп успя да спечели благодарение на намалената избирателна активност сред демократите, особено сред арабско-мюсюлманските общности, недоволни от външната политика на демократите. Уисконсин, с 10 електорални гласа, също допринесе за победата на Тръмп. Въпреки че разликата беше малка, щатът се наклони в полза на републиканците, което беше от решаващо значение за общия резултат.Тези щати, известни като част от „синята стена“, традиционно подкрепяха демократите, но през 2024 г. се преориентираха към Тръмп, осигурявайки му необходимите електорални гласове за победа.
Европейските избори – увеличаване на суверенистите
Европейските избори през 2024 г. представиха някои интересни тенденции, като направи впечатление увеличението на консервативните сили. Алтернатива за Германия“ (AfD) отбеляза значителен ръст в подкрепата, особено в източните провинции, което доведе до увеличаване на представителството ѝ в местните парламенти. Партията на Марин Льо Пен, „Национален сбор“ (Rassemblement National), продължи да укрепва позициите си, като спечели значителен брой места в Европейския парламент. Беше формирана и нова европейска група наречена „Европа на суверенните нации“. Най-много в нея са депутатите от Алтернатива за Германия“ (AfD) – 14 евродепутати. Следват българската партия „Възраждане“ с 3 евродепутати и ‘Нова надежда“ от Полша с 3 евродепутати. Според анализ на „The Washington Post“, изборите през 2024 г. показват значителен ръст на подкрепата за консервагивни партии в Европа, като центристките партии изпитват сериозни трудности.
Залезът на Европа
Преди около 100 години се появява книгата „Залезът на Европа“ (Der Untergang des Abendlandes) на Освалд Шпенглер. Книгата се ражда по времето, когато Европа гори в пламъците на Първата световна война и думите „упадък“, „колапс“, „смърт“ на Европа през 1918 г. не се възприемат като шокиращи..В точен превод заглавието на книгата на Шпенглер звучи като „Залезът на Запада“, а акцентът върху Европа в преведеното издание е направен през 20-те години на миналия век. Как това се съотнася към отиващата си 2024 година? Ами нека погледнем случващото се в двигателите на ЕС Германия и Франция и ще разберем. Основните икономики на еврозоната, като Германия и Франция, произвеждат все по-малко, което води до намаляване на тяхната икономическа мощ. За месец юли германските промишлени предприятия изкараха катастрофални данни. Само през юли има 1500 фалирали предприятия, което е ръст спрямо предходния месец с 20%, а на годишна база – с 37%.Аналогична е ситуацията и във Франция. През май месец беше намален кредитния рейтинг във Франция заради свръхдефицит – 5,5%, което е рекорд. От 2023 г. насам делът на еврото в международните разплащания и в международните резерви постепенно намалява. Според информация на Reuters, някои държави-членки на еврозоната, като Италия и Франция, имат високи нива на държавен дълг, които надвишават 100% от БВП. Това ограничава фискалната им гъвкавост и поставя под въпрос устойчивостта на публичните финанси в региона. Анализ на Bloomberg,пък показва, че застаряването на населението в много европейски държави води до намаляване на работната сила и увеличаване на разходите за социални услуги. Това поставя под натиск социалните системи и изисква структурни реформи. Доклад на The Financial Times,отчита зависимостта на еврозоната от внос на енергийни ресурси, особено от Русия, поставя региона в уязвима позиция. Прекъсвания в доставките или увеличаване на цените на енергията могат да имат сериозно въздействие върху икономиката.
С този анализ се опитвам да очертая някои тенденции, които са важни за разбирането на процесите по света и у нас. С надежда за по-добри новини и положителни процеси в България и света, екипът на Mnenia.info ви пожелава весело посрещане и щастлива нова 2025 година!
