Френският актьор Ален Делон почина на 18 август на 88-годишна възраст, съобщи Le Figaro.
„Мразя сегашната епоха, ще си отида от този свят без съжаление“, казва в интервю той. Един от най-известните френски актьори – Ален Делон е изживял живота си пълноценно и е сигурен, че ще напусне този свят без съжаление. Признава той в откровено интервю по повод 60-ата годишнина от началото на кариера му пред списание „Пари мач“.
„Животът не ми носи кой знае какво. Всичко съм видял, всичко съм изпитал, но най вече мразя сегашната епоха. Повръща ми се от нея!“, обяснява 85-годишния екранен идол.
„Има създания, които наистина мразя. Всичко е фалш, всичко е подменено. Няма уважение към дадената дума. Важни са само парите. По цял ден чуваме за престъпления. Знам, че ще напусна този свят, без да ми е мъчно за него!“, каза още той.
В интервюто, озаглавено: „Аз, Делон: интервюто на живота му“ актьорът разказва за кариерата си, за трудните отношения със семейството му, за жените, които е обичал и за приятелите, които е изгубил.
„Почти всички починаха!“, тъгува Делон, който особено тежко понесе загубата на Мирей Дарк, с която споделяше живота си през 70-те години на миналия век. Запитан за мястото на жените в сегашния му живот, актьорът сподели, че още не е открил партньорка.
„Не казвам, че нямам кандидатки. Те са десетина, но нито една от тях не ми допада, за да приключа с нея живота си. Бих могъл да се оженя за жена, която е готова да ме придружи до края на дните ми!“, обобщава актьорът.
На въпрос дали отговаря образът му на това, което всъщност е, той отговаря:
„Да, напълно. Той отговаря на това, което съм, и винаги съм верен на себе си. Никога не съм опитвал да се променям – да бъда един или друг. В пълно разбирателство със себе си съм. Никога не съм играл някой друг. Не съм се преструвал за нищо, казвам това, което искам да кажа независимо, че може да не се хареса. Никога не съм си представял, че ще имам такава съдба, че ще стана това, което съм. Връщах се от война, киното дойде при мен чрез жените, но аз вече бях такъв, какъвто си останах. А образът, той изведнъж остаря, нали?“.