Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в град Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Образованието си започва в Карлово, но по-късно се завръща в Калофер и продължава да учи под ръководството на баща си.
Заминава за Русия през октомври 1863 г., където става частен ученик във Втора одеска гимназия. Изключен е обаче две години по-късно. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер и започва да подканва към бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
По това време е публикувано първото стихотворение на Христо Ботев – “Майце си” във в. “Гайда”, редактиран от П. Р. Славейков. През октомври 1867 г. Ботев заминава за Румъния, където работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност по донос на руския консул в Галац, арестуван е и е изпратен във Фокшанския затвор. По-късно е освободен, благодарение на застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов.
Заживява в Букурещ в стая на тавана на печатницата на Каравелов и започва работа като печатар, а след това става сътрудник и съредактор на българския революционен печатен орган. Започва активно да се занимава с публицистика. Става коректор на издавания от Каравелов вестник “Свобода“, преименуван малко по-късно на “Независимост“, а през пролетта на 1873 година ръководи издаването на замисления от Каравелов сатиричен вестник “Будилник“.
Именно в него са поместени някои от най-известните му фейлетони – ато “О, tempora! O, mores!“ и “Това ви чака!“, както и стихотворенията “Защо не съм…?“, “Гергьовден“ и “Патриот“. През втората половина на 1873 година Христо Ботев публикува в “Независимост“ някои от най-известните си стихотворения: „Хаджи Димитър“, “В механата“, “Моята молитва“ и “Зададе се облак тъмен“. През пролетта на 1874 година Ботев получава работа като учител в българското училище в Букурещ. Там той се запознава с бъдещата си съпруга Венета Везирева.
Продължава да сътрудничи активно на в. “Независимост”, където публикува известни свои статии и фейлетони. Няколко месеца по-късно – през лятото на 1874 г. Ботев се включва активно в работата на Българския революционен централен комитет. През октомври Любен Каравелов се отказва от издаването на вестник “Независимост“, но оставя на Ботев издаването на нов вестник на БРЦК – така през декември започва да излиза вестник “Знаме“. Тогава Ботев напуска работата си като учител.
През Априлското въстание сформира чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на австро-унгарския кораб „Радецки“ и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг при Козлодуй.
На 20 май 1876 г. е последният тежък бой. Привечер, след като сражението затихва, куршум пронизва фатално знаменития български революционер и гениален поет. Ботев загива на място.
В Столичната библиотека празникът ще бъде отбелязан с изложба и музикално-поетичен рецитал. Фотодокументалната изложба е със заглавие “Жив е той, жив е!” и ще бъде подредена в мраморното фоайе.
Снимки: Българска история
