Трябва ли България да се присъедини към еврозоната? Въпрос, който касае пряко всеки един българин, без изключение! Първосигналният отговор на средния жълтопаветен еврооптимист, тотално откъснат от българската и европейската (а и световната) действителност, би бил „твърдо да.“ Моят отговор пък е кратко, просто и ясно: „не!“. България никога и при никакви обстоятелства не бива да унищожава своя лев и да влиза в еврозоната.
Ето защо.
Докато бях студент в Абърдийнския университет, изучавах курс по международна политикономия, воден от преподавателката д-р Риту Виж. Никога няма да забравя как в разговор на четири очи с нея относно научната разработка, която трябваше да изготвя, тя ме попита за икономическото положение в България. Тогава, както и сега, беше нашумяла темата за влизането на страната ни в еврозоната.
Затова аз повдигнах въпроса, обяснявайки на д-р Виж, че в момента една от основните задачи на българското правителство е да въведе еврото в страна. Въпреки че тя не покрива Маастрихтските критерии и въпреки факта, че това е в разрез с мнението на болшинството от българите. По същото време се събираха онези над 600 хиляди подписа за провеждането на референдум по въпроса. Лицето на Д-р Виж моментално придоби учудено изражение. Същевременно тя ми отговори, възкликвайки: „Но това е лошо! Защо ще го правите? Ами Гърция?! Не видяхте ли какво я сполетя?!“
Лирическо отклонение – специално за нашите жълтопаветни еврооптимисти: Д-р Риту Виж е реален човек! Тя е дългогодишен преподавател в Абърдийнския университет в Шотландия, специализиращ по социална теория и международна политическа икономия, с голяма брой научни публикации зад гърба си. Който се интересува, може да се запознае с биографията й тук. Колкото до идеологическите й възгледи, в едно от упражненията тя дойде, носейки поредния хартиен брой на либералния британски вестник „Guardian. Тогава сподели с нас, че това е вечерното й занимание. На друго наше упражнение тя заяви, че без либерализма нямаше да имаме много от това, което имаме сега. Но добави: „Това, което либерализмът обаче е забравил, е социалната отговорност. Към него винаги трябва да бъде прикрепена социална отговорност. “ Толкова за идеологическата принадлежност на д-р Риту Виж.
Да се върнем на темата за еврозоната. Накратко в Абърдийн ми се случи следното. Британски политически икономист със, забележете, класически !либерални възгледи! ми каза, че ликвидирането на българския лев ще бъде лошо за нас и да се поучим от гръцкия опит. В това се състои есенцията на горните два параграфа.
Научни доводи
Нашият разговор ме накара да напиша научна разработка, в която обяснявам причините за дълговата криза в Гърци, както и за последиците от нея. Не съм привърженик на конвенционалните обяснения на това злощастно за южните ни съседи събитие. Затова направих опит посредством гръцката дългова катастрофа да критикувам капитализма в неговия късен неолиберален, глобализационен стадий и да обясня как членството на страната в еврозоната – по своето същество европейска структура на неолибералния капитализъм – е допринесло за финансовия колапс на южната ни съседка през 2009 г.
Приложих теоретичната рамка за натрупване на капитал чрез отчуждаване на британския икономист Дейвид Харви и на управление чрез задлъжнялост на италианския антрополог Маурициу Лазарато. Чрез тях доказах, че гръцката дългова криза е функция на все по-хегемонистичния, разрушителен и репродуктивен потенциал на глобалния неолиберален капитализъм да предизвиква кризи чрез свръхнатрупване на капитал и дълг, за да се възстановява и разширява. Tова води до изключително тежки последици за Гърция, превръщайки я по същество в ограбена страна и колония длъжник.
В разработката, оценена с отличие от д-р Виж, констатирах, че сътресенията в Гърция са индуцирали изкристализирането на фундаменталната нефелност на фискалната и паричната структура на еврозоната , както и неравномерното икономическо развитие на различните членове на империалистическата верига ЕС-Европейски монетарен съюз. Тези процеси на свой ред са консолидирали йерархичните отношения между периферните страни на зоната като Гърция и страните от ядрото като Германия.
„Като се има предвид, че сътресенията в Гърция съвпаднаха с членството на страната в еврозоната, кризата изложи на огромна опасност самото съществуване на европейската капиталистическа архитектура. Вследствие на това под диктата на Тройката (МВФ, Европейската комисия и ЕЦБ) страната беше принудена да приеме няколко последователни спасителни заема с цената на прилагането на вътрешни агресивни мерки за икономии.
Те ускориха неолибералното преструктуриране на гръцката икономика чрез програми за икономическо приспособяване (ПИК), като пренебрегнаха нейните структурни и исторически особености. Неизбежно, страната не успя да разреши проблема със задлъжнялостта си и попадна в порочен кръг oт неустойчив дълг, нарастващо обедняване, безработица, депресия и страдание, което превърна кризата в един от „най-дълбоките икономически съвременни сривове“, заключих тогава.
Толкова за примера с Гърция и за това какво можем да научим от него, за да не повторим същия сценарий с България. Естествено, България не е Гърция. Няма как да сме напълно сигурни, че ще ни сполети същият или дори подобен сценарий. Въпреки това, гръцкият опит служи за ярко предупреждение за опасностите, които дебнат от присъединяването на една периферна, неоколониална икономика от ранга на суровинен придатък като България в Европейския монетарен съюз и от крайно негативния развой на събитията, който можем да очакваме.
Все пак работата на човек, занимаващ се със социални науки, е да чертае и обяснява тенденциите и въз основа на тях да се опитва да прогнозира възможните бъдещи сценарии. Особено най-опасните и негативните от тях с цел тяхното предотвратяване.
Предупреждението на доцент Сарийски
еврозоната
В подкрепа на горните твърдения, както на тези от д-р Виж, така и на тези от разработката ми, ще цитирам безспорния български научен авторитет по темата за еврозоната, многоуважаемия доц. Григор Сарийски. В интервю за вестник „Труд“ той говори за катастрофалния сценарий, който очаква страната ни след влизането в еврозоната. Доцент Сарийски посочва някои тревожни аспекти от процеса по въвеждането на еврото.
Първо, България ще изгуби „последните си инструменти за провеждане на самостоятелно управление на паричното предлагане“. Тя ще „предоставя средство за упражняване на мощен натиск в ръцете на бюрокрацията на ЕС.“ „Бюрократичната машина на ЕС, която освен лост за натиск върху страната ни след включването на БНБ в т. нар. „евросистема“ ще получи на разположение ресурс от порядъка на 40 млрд. евро“.
Това отбелязва доцентът, допълвайки, че формално тези пари ще продължат да се водят като валутен резерв в баланса на БНБ. Но правото на последна дума вече ще й бъде отнето при разпореждане с тези активи, понеже управлението им ще бъде подчинено на общите правила и координация в рамките на Евросистемата, ръководена от ЕЦБ. С две думи, присъединявайки се към еврозоната, България ще се прости с финансовия суверенитет, колкото и ограничен да е той.
На второ място, доц. Сарийски посочва като непосредствен повод за тревога начините, по които се отчита „покриването на критериите“ за България за присъединяването към еврозоната. Както ни намеква нашият „скъп британски приятел“ Уинстън Чърчил: „Единствената статистика, на която можете да се доверите, е тази, която сами сте фалшифицирали.“ Следователно, доц. Сарийски ни предупреждава:
„Съдейки по обстоятелството, че изкривеното отчитане на критериите силно наподобява начина, по който беше присъединена Гърция, бих допуснал, че ако сега влезе в еврозоната, България ще има една доста сходна съдба и цената за тази грешка ще плащат поколения наред. Също като в южната ни съседка.“
Брюксел се готви за война
От първостепенна важност е и моментът, в който българската олигархична, политическа класа иска да въведе еврото у нас. Светът претърпява амалгама от геополитически сътресения и пренареждане на световните пластове, в резултат на което ЕС се редуцира до един агнлосаксонски геополитически придатък.
Паралелно с това ЕС се деиндустриализира. В резултат от войната в Украйна, лишаването от евтина руска енергия и „зелената истерия“ моторът на европейската икономика в лицето на Германия губи индустриалната си база и вече се намира в рецесия.
Също така, единствената пълноправна ядрена сила в рамките на еврозоната Франция страда от хронични фискални дефицити. Съчетани с високо ниво на безработица сред младите и задлъжнялост, надхвърляща 110% от БВП. А еврозоната като стурктура с ядро, което изсмуква периферията (част от която ще бъде България), се намира в незавидно финансово състояние.
В същото време Брюксел, следвайки либерал-глобалистката линия на Лондон, се подготвя да похарчи 800 млрд. евро за война срещу Русия. Това ли е войнолюбивият, изпаднал във финансово-икономическа изнемощялост „клуб на богатите“, в който искаме да влезем (или по-скоро да ни набутат насилствено)? И то при положение, че всяка една от останалите страни членки на Съюза, които са запазили своите валути – Дания, Швеция, Чехия, Полша, Унгария и Румъния – имат по-висок стандарт на живот от България?
Редно е да се запитаме и кой би бил главният бенефициент от подобен съкрушителен за България развой на събитията. Това е българската компрадорска, олигархична, евроатлантическа, управленска клика, която в своята същност е антибългарска.
А кой ще плати цената за членството в еврозоната?
Както винаги това ще бъдат обикновените български мъже, жени и деца. Така, отчитайки растящата световна геополитическа несигурност, както и непоносимата социална щета, която ликвидацията на българския лев може донесе на страната ни паралелно с тежките финансово-икономически болка и страдание, които тя ще изпита, повече от красноречиво може да заключим, че мястото на България не е в еврозоната. Защото еврозоната ще облагодетелства олигархичното малцинство – за мнозинството българи последствията ще са катастрофални!
Стив Ханке
Редно да се кажат няколко думи и за референдума за запазване на българския лев. Преди повече от 3 години бащата на валутния борд проф. Стив Ханке дава интервю за едно от „големите имена на българската журналистика“, познато като „Светльо от 120 минути“. Тогава американският икономист е повече от категоричен:
„Какво ще ви донесе еврото?
Повече корупция, по-малко контрол върху бюджета и повече инфлация. „
Според бившия съветник на президента Роналд Рейгън в българското публично пространство трябва да се проведе оживен дебат върху ползите и негативите от влизането ни в еврозоната. След това, трябва да бъде организиран и проведен референдум, който дава на българския народ възможността да се изкаже по въпроса. Според Ханке резултат от допитването ще е, че мнозинството от българи ще поискат отлагане на въвеждането на еврото. Това предположение остава валидно и до днес.
В тази връзка, по данни на доклад, изготвен по поръчка на Европейския парламент, включващ общо 58 референдума между 1972 г. и 2016 г. по теми свързани с европейската интеграция/ЕС, България и Кипър са единствените две страни членки, които не са питани за въвеждането на еврото. Нещо повече, според данните референдуми за членство в ЕС са организирани в 11 от 13-те страни, които се присъединяват към Съюза след 2004 г., с изключение на Кипър и България.Тоест, не стига, че българският народ изначално не е бил питан от политическата класа дали иска да членува в ЕС, а сега наблюдаваме как същата тази компрадорска антибългарска олигархия погазва референдума за еврото, въпреки че самият президент Румен Радев се обяви за неговото провеждане.
Все пак в същината на демокрацията още от времето на Древна Елада е реализиране интересите на мнозинството. В този случай обаче великите „апологети за българска демокрация“, които отказват провеждането на референдума, активно погазват „демократичното“ право на българския народ да се произнесе за еврото.
Това прави тази тясна политико-икономическа прослойка заедно с обслужващото я медийно и експертно лакейство нищо повече от шайка олигархични евротирани. Едни същински „крадци на демокрация“ по думите на българския журналист и евродепутат Петър Волгин.
В заключение, финансовите и икономическите доводи за премахването на българския лев не издържат. Опасностите от подобен ход са повече от сериозни, а случаят с Гърция е достатъчно показателен. Очакваните негативни последици са твърде тежки, което води до преобладаваща нагласа сред българите срещу присъединяването към еврозоната.
А резултатът от едно допитване по въпроса би бил категорично в полза на запазването на българския лев. Всички тези фактори всяват неистов страх у политико-икономическата ни олигархия, която с нетърпение очаква чрез унищожаването на българския лев да се облагодетелства финансово за сметка на българския народ.
В резултат на това тя е впрегнала целия си политически, финансов, експертен, медиен и правен ресурс, за да наложи политическото решения за присъединяването на България към еврозоната. По всяка вероятност този процес тече и под тежестта на геополитическия натиск, който либерал-глобалистката урсулоидна евробюрокрация упражнява върху продажната ни управленска клика.
От жизнена важност обаче е да не забравяме твърдението на руския историк и социолог проф. Андрей Фурсов, че една от най-големите заблуди на този свят е, че нищо не зависи от нас. Дошъл е моментът за активизирането на критична маса от българи, които, в същински израз на демокрацията, да произнесат оглушително „НЕ“ на влизането на България в еврозоната. Гърците го заявиха ясно през 2015 г. на своя референдум за еврозаемите, но волята им беше потъпкана от същата онази евротиранична, бюрюкратична машина в Брюксел, която сега иска да отнеме бъдещето на България. Ако за гърците беше късно, то за нас все още не е. Да не допускаме да се озовем в тяхното положение! От нас зависи!
Накрая ще завърша с диалога между носителя на пръстена, хобита Фродо Бегинс, и неговия главен помощник, вълшебника Гандалф, от една от любимите ми сцени от „Властелина на пръстените“:
„Бих искал това да не се случваше по мое време“ – казва Фродо. „Аз също – отговаря мъдро Гандалф, – както и всички, които доживяват такива времена. Но не те решават това. Всичко, което трябва да решим, е какво да правим с времето, което ни е дадено. Освен волята на злото на този свят действат и други сили, Фродо.“
Аз решавам да прекарам отреденото ми време в борба за доброто, за българския лев – по същество за бъдещето на България! На нашите деца! А Вие?!
За автора: Лазар Лазаров е завършил магистър по политология и международни отношения в Абърдийнския университет, Шотландия, Обединеното кралство. Той е автор на научни публикации и публицистични статии, както и водещ в ютуб канала „Хляб или свинец“.
Снимка: Фактор.бг