В Сирия отново беше проведен държавен преврат, който този път изглежда успя да сложи край на управлението на Башар Асад. Ще започна тази статия с описание на ситуацията към настоящия момент, но за да се изясни как се стигна до това ще направя и ретроспекция с предисторията. В момента в Сирия се водят интензивни военни действия в няколко стратегически района:
Сраженията
Провинция Хама: Това е ключов район, където се водят тежки сблъсъци между сирийската армия, подкрепена от руска авиация, и ислямистки бунтовници, включително „Хаят Тахрир аш Шам“. Бунтовниците предприеха офанзива, превземайки няколко стратегически точки, включително градове в района. Сирийската армия изпрати подкрепления, за да забави напредъка на бунтовниците, които са подпомагани от Турция. Тези битки са особено важни за контрола над северната част на страната и връзките между ключови градове като Алепо и столицата Дамаск.
Североизточна Сирия: Протурските сили, включително Сирийската национална армия, провеждат операции срещу кюрдските Сирийски демократични сили (СДС). Турция разглежда СДС като терористична организация и се опитва да разшири контрола си в граничните райони. Тези действия също целят създаване на буферна зона, в която Турция възнамерява да връща сирийски бежанци.
Алепо: След години на относителна стабилност, бунтовниците успяха да завземат важни позиции в Алепо. Това е първият път от началото на конфликта, когато правителствените сили губят този стратегически район.
Идлеб пък остава основна крепост на опозиционните сили, където също се водят интензивни въздушни удари и наземни сражения.Те са под турски контрол. Районът е от стратегическо значение, защото се намира на пътя към Средиземноморието и дава достъп до важни търговски коридори.
Сирийските медии, лоялни към правителството на Башар Асад, описват настоящата ситуация в страната като резултат от заговор.Според държавната агенция (SANA) и Al-Watan той е ръководен от чужди сили. Те посочват Турция и Израел, както и САЩ като ключов фактор за ескалацията. Те подчертават, че президентът Асад остава твърд в позицията си срещу чуждестранната намеса и продължава да разчита на подкрепата на съюзници като Русия и Иран. Същевременно обаче руските източници дават разнопочни позиции.
Ролята на Русия
Външният министър Сергей Лавров посочи, че абдикацията на Башар Асад е било лично решение от негова страна. Лавров изрази „сериозна тревога“ от ескалацията, като посочи, че текущите събития изискват координирани усилия между всички участващи страни, цитиран от 24 канал.Въпреки това, редица анализатори отбелязват, че Русия е изправена пред сериозни ограничения в Сирия, свързани с отклоняването на ресурси към войната в Украйна. Например, преместването на зенитни системи С-300 от Сирия към Русия и намаляването на руските военни контингенти в региона променят драстично ситуацията. Михаил Богданов, специален представител на Русия за Близкия изток, подчертава важността на сирийската стабилност за руските интереси.Алексей Хлопотов, руски военен анализатор, отбелязва, че прехвърлянето на ресурси към Украйна и ограниченият капацитет на руските военни в Сирия подкопават възможностите за подкрепа на Асад и създават вакуум, който e запълнен от други сили като Турция или Израел.
Позицията на САЩ – индиректна, но важна
Американските представители не са потвърдили директно участие в организиране на преврата срещу Асад, но техните действия и предишни политики в региона говорят за индиректна намеса. САЩ поддържат кюрдите в региона, като имат контрол върху големите петролни находища. САЩ категорично отричат участие в офанзивите на „Хаят Тахрир аш-Шам“ (HTS), която е обявена за терористична организация. Политическите коментатори в страната обаче посочват, че отслабването на Асад може да бъде стратегически изгодно за американската политика в региона. Около това мнение се обединяват Андрю Таблер – старши изследовател в Института за Вашингтон по Близкия изток и Аарон Зелин, който често анализира джихадистките групи.
Турция – основният двигател на преврата
Турция играе централна роля в настоящите събития в Сирия, Режимът на Ердоган беше яростен противник на правителството на Асад още след началото на гражданската война през 2011 г., подкрепяйки различни опозиционни групи и призовавайки за смяна на режима. Ролята му обаче се разви значително с течение на времето поради стратегически промени, особено по отношение на кюрдските сили в Сирия и регионалната геополитика. Именно Турция предоставя логистична, военна и стратегическа подкрепа, включително оръжия на бунтовническите групи от „Хаят Тахрир аш-Шам“ и Сирийската национална армия.Една от основните стратегически цели на Турция е да предотврати кюрдската автономия по южната й граница.
Израел – с все по-активни въздушни удари над Сирия
Израел като цяло е благосклонен към всяко развитие, което отслабва режима на Асад, тъй като може да намали влиянието на Иран. Все по-усилените въздушни удари обаче подсказват и опит за отслабване на влиянието на Турция. Израел има опасения относно нарастващото влияние на Турция в региона, особено като се има предвид все по-враждебната позиция на Турция спрямо Израел. Успехът на сунитските ислямистки групи като Хаят Тахрир ал-Шам (HTS), косвено облагодетелства интересите на Израел. Причината е, че принуди иранските сили и силите на Хизбула да изместят фокуса и ресурсите си далеч от границата на Израел. От друга страна обаче, възраждането на радикални сунитски бойци, усложнява позицията на Израел. Рискът е, че нестабилността в Сирия може да доведе до по-радикални, непредсказуеми елементи да получат контрол, което може да бъде също толкова заплашително за Израел. Симон Ледийн (бивш заместник-помощник-министър на отбраната за Близкия изток) подчертава, че участието на Турция запълва вакуума, оставен от намаляващото влияние на Иран в Сирия. Дженан Муса, ветеран репортер от Близкия изток, предупреждава за възхода на радикални ислямистки групи и за сериозната опасност за Израел от тях.
Отговорът на Иран – борба чрез проксита
Иран не е готов да се оттегли изцяло от региона на Сирия, но и не предвижда по-сериозна военна намеса. Вместо това разчита на прокси групи, като иракските милиции и други формирования, за да компенсира военните си затруднения. Подкрепата на Хизбула, която традиционно е била един от основните съюзници на Сирия, е намаляла, тъй като групата се възстановява след конфликтите с Израел .Основните военни анализатори подчертаха стратегическото значение на поддържането на присъствието на Иран в Сирия, особено чрез разполагането на военни съветници, което беше повторено от високопоставени ирански фигури.
Предисторията
Дахер Дахер, който от години е ангажиран с отразяването на събитията в Сирия описва предисторията на случващото се днес.
САЩ бяха окупирали в Дейр Еззор най-богатите петролни и газови находища, приблизително 90% от работещите. Наред с това те окупираха 1/3 от питейната вода (Табка), а заедно с Турция окупираха и житницата на Сирия (провинция Хасаки). Наложиха се жестоки санкции и наказания за всяка страна или компания дръзнала да вкара какъвто и да е продукт в Сирия.
Така на сирийците бе наложена жестока репресия, осакатени от собствените им ресурси, незаконно ограбвани от чужди сили. Хората имаха ток по 2 часа на ден максимум, имаше недостиг на вода, основни хранителни продукти, лекарства и медикаменти, битови и детски стоки. Хората бяха готови да посрещнат до някаква степен всички лишения, но много други вече не траеха. След повече от декада военни действия, убийствени лишения, загуби на близки и приятели, терор и жестокост, джихадизъм и екстремизъм, хората стоически издържаха на това безумие – но накрая се предадоха.
В Сирия се преплитаха интересите на всички големи регионални и световни сили: Русия, Китай, Иран, САЩ, Европа, Израел, С.Арабия и Катар. Всичките се бяха вкопчили в Сирия и там се разиграваше необявена трета световна война.
Сирия е страна с множество малцинства. Тя е люлката на християнството. В Дура Европос се намират най-старата църква, открита в света, както и най-старото изображение на Исус Христос. В Маалюла се говори още западно-арамейски диалект, най-близкият до езика на Исус Христос, там се намира и най-старият християнски олтар. Дамаск е бил първият покръстен град – в онези библейски времена там е имало повече християни от целият свят взет заедно.
В Сирия живеят уникални етно-религиозни общности като язиди и друзи, които се появяват като течения именно в Сирия. Алауитите са също уникална религиозна общност, която макар и мюсюлманска, те не си забраждат жените, празнуват Коледа и Великден. Дори някои мюсюлмански радикали ги обвиняват, че са криптохристияни. В Сирия бяха спасени стотици хиляди арменци от геноцид, както и палестинци, черкези, кюрди. Бяха приети и бедуини от С.Арабия и Йемен. Преди 1946 г. всеки голям град имаше еврейски квартал, които и до днес така са назовани.
В Сирия християните бяха под протекция, имаха собствени християнски съдилища, празниците им бяха официални държавни такива, а всеки християнин имаше право в неделя (който е работен ден) да вземе два часа от работно време, за да иде на църква.
Територии на Сирия бяха окупирани от Израел (Голанските възвишения), а Франция подари на Турция Антакия. Подкрепата на САЩ за Израел и гаранцията на Русия за налагане на вето в съвета на ООН за Голанските възвишения изтегли Сирия в сферата на влияние на Русия. Желанието на Израел да има слаби страни около нея и използването на ислямисти и радикален ислям от Запад и С.Арабия ( както това стана в Афганистан), съвсем циментира светска Сирия на другата ос.
Оттам започна трагедията на Сирия, която отказа катарските тръби да преминат през територията й, докато не се реши проблема с Голанските възвишения. Тази тръба, чийто разпределител щеше да е Турция, щеше да направи Европа независима от руския газ. След като това не стана, САЩ взриви т.нар. газопровод Северен поток.
Така Сирия се превърна в арена на много интереси. Великите сили, особено Големият хегемон, никак не се интересуваше от средствата за да съсипе Сирия, стига да получи своето – бяха обучени ислямисти, въоръжени убийци и групировки, които самите те си ги обявиха за терористични. И ето, днес, лидер на терористична групировка е в основното лице в Сирия. Изпран, изкъпан, промотиран и възхваляван от западната преса.
След като видя, че няма друг изход, Асад доброволно слезе от сцената. Сирия сега ще бъде разрязана като пица, а всеки ще спечели по парче. Сирия вече е на другата ос. Няма вече Асад, да видим какви ще са оправданията.
Ще видим колко по-добре ще е в сферата на САЩ, Турция, Израел и С.Арабия. Дали няма да я оставят в перманентен конфликт. Хората гледат с опасение и искат целият кошмар да приключи. Целият този сблъсък, който сирийският народ плащаше с кръвта си. Влачеше се като чуждоземен просяк-натрапник по света. Дали онези, които спретнаха целият този ужас ще омекнат поне малко и ще оставят сирийския народ да диша, след като получиха своето? Дали ще е светска и цяла хомогенна Сирия? Дали ще останат християните там, примерно?
Никой не знае. Дори кукловодите не знаят.
