Готвят ли се България и Европа за война? Не звучи като заглавие от теория на конспирацията, а като логично питане, след като държавата бърза с промени в закона за отбраната, допуска хора с досъдебни производства в армията, въоръжава се срещу дронове и планира удвояване на военния бюджет до 2032 г.
В рамките само на няколко дни бе публикуван проектозакон за реформа в Закона за отбраната, облекчаващ процедурите за постъпване в армията и разширяващ правомощията ѝ в борбата с новите заплахи. Докато паралелно Съветът на ЕС даде зелена светлина на България да излезе временно от строгите бюджетни ограничения с цел увеличаване на военните разходи.
Комбинацията между тези събития подхранва опасенията, че страната може да бъде въвлечена в по-дълбока конфронтация с Русия. Не само с оръжие, но и чрез финансова и политическа интеграция в нова европейска архитектура на войната и дълга.
Новите военни поправки – нормализация на извънредното
На фона на уж обикновена „реформа“, Министерството на отбраната тихомълком премахна ограничението военнослужещите да сключват договор само три пъти. Така те вече ще могат да служат до пределната възраст (46 г. и 49 г. съответно), без формална горна граница в броя договори. Това създава база за дългосрочна кадрова стабилност и по-лесна мобилизация при война.
Паралелно се допуска в армията да кандидатстват лица с висящи досъдебни производства за умишлени престъпления от общ характер, стига да не са обвиняеми. Формално това е административна мярка, но на практика отваря вратата за бързо попълване на личния състав, без досегашните пречки.
За пръв път в закона ясно се записва: армията може да сваля дронове. Ако безпилотен летателен апарат навлезе в зона за сигурност — около военен обект, кораб или подразделение — има право на насилствена неутрализация.
Това не е просто техническа мярка. Това е сигнал за промяна на цялата отбранителна стратегия. Класическата защита отстъпва пред новата реалност: хибридни атаки, евтини оръжия, асиметричен сблъсък. Войната вече не започва с танкове. Започва с дрон, който „случайно“ прелита. И тук възниква въпросът: готвим ли се за конкретен враг?
Същевременно, Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) вече е част от армейската структура във военно време. Това е нещо ново. Разузнаването се интегрира в армията. Контролът върху информация и военни ресурси се обединява. Това не е защита. Това е подготвка за активни операции.
Такива движения са типични за държави в състояние на напрежение. Или в подготовка за сблъсък. Някои анализатори в Западна Европа предупреждават: това не е просто модернизация. Това е милитаризация на вътрешната сигурност. Когато закони започнат да изглеждат като военна мобилизация — без да има обявен враг — значи нещо се случва зад завесата.
Еврозоната и дълговият капан като политическо оръжие
В същото време България получи разрешение от ЕС да надвиши фискалните правила и да вкара още дълг за отбрана – до 1,5% от БВП извън ограниченията. „Финансова гъвкавост“, наричат го в Брюксел. Но всъщност това е нова форма на зависимост, повече пари за оръжие днес – срещу още по-малко суверенитет утре.
Планираният ръст до 3,5% от БВП за армията до 2032 г. ще постави страната в тежък бюджетен натиск – особено ако междувременно приемем еврото. С това България ще се откаже от инструментите си за парична политика – и ще се превърне в лесно управляема територия чрез дълг и инфлация, при това без възможност за коригиращи действия.
Именно тази свръхзависимост от външни решения притеснява все повече икономисти и политици – и не само у нас. Страхил Ангелов алармира за „саморазпадане на суверенитета чрез институционална колонизация“. Рада Лайкова постави въпроса за реалната политическа легитимност на курса към еврозоната в пленарната зала. Румяна Ченалова говори за „пълзяща подмяна на националната идентичност чрез административно подчинение“.
Мнения на известни анализатори
Все по-често дори западни експерти повдигат червени флагове. Американският геополитически стратег Джордж Фридман отбеляза още през 2023 г., че „в Източна Европа се създават буферни държави, готови за военен конфликт, без да им се казва това пряко“.
Френският икономист Жак Сапир вижда във въвеждането на еврото не инструмент за стабилност, а за подчинение: „Чрез общата валута страните се отказват от свободата да реагират самостоятелно на криза – това е форма на икономическа капитулация“.
Британският анализатор Питър Хичънс от The Mail on Sunday нарече превъоръжаването на Източна Европа „неподготвена грешка, която може да отприщи война, за която никой няма мандат“.
Има ли спирачка пред зададения курс?
Българското общество все още има механизми за възпиране на този сценарий – макар и слабо активирани. Президентът би могъл да използва правомощията си, за да инициира национален референдум за въвеждането на еврото. С мотива, че това е промяна, засягаща дългосрочното функциониране на държавата. Такъв прецедент вече съществува в други европейски страни. Ако бъде събран обществен натиск и политическа воля, тази стъпка е възможна.
Другият път е политическият срив на управляващите – било чрез вот на недоверие, било чрез масови протести. Но за да се стигне дотам, темата трябва да бъде вкарана в дневния ред на обществото. Не като икономическа абстракция, а като екзистенциален въпрос: дали България не се подготвя да бъде пешка в чужда война?
През последните години Европа като цяло и Източна Европа в частност се движат по траектория, която много анализатори вече наричат „меко военно време“. Това не е обявена война, но е непрекъснат процес на мобилизация, подготвяне на инфраструктура, промяна на законодателство и психологическо настройване на обществото. България не прави изключение.
В глобален контекст, България не е единствената държава на кръстопът. Все повече страни усещат напрежението между нуждата от защита и заплахата от загуба на идентичност. Времето да питаме „възможно ли е?“ отмина. Въпросът вече е: ще позволим ли това да се случи без да участваме в решението?
Автор:Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
➡️ Revolut: https://revolut.me/tbelenski
➡️ Банкова сметка: BG82STSA93000014941658
