Годината е 1878. Студената зима е сковала Балканите, а Руско-турската война е на своя връх. София, тогава малък град, се готви за съдбовен момент. В нощта на 3 срещу 4 януари далечният екот на топовните гърмежи приближава града. Населението – предимно българи – е изпълнено със страх и надежда, защото знае, че руските войски под командването на генерал Йосиф Гурко настъпват. Но преди да дойде освобождението, над София надвисва ужасяваща заплаха.
Планът на Осман Нури паша
Турският комендант на София, Осман Нури паша, разбира, че времето му изтича. Руснаците напредват, а османските сили са изтощени и не могат да се противопоставят. Пашата взема решение да изтегли войските си към Перник, но не преди да изпълни ужасяващ план – София трябва да бъде опожарена до основи, а българското население – избито. По улиците на града вече са разположени турски войници, натоварени със задачата да подпалят сградите и да избият местните жители. Януарският вятър зловещо люлее бесилките, поставени от турците в опит да всяват страх сред българите.
Неочакваната намеса
Тогава се случва нещо неочаквано, което обръща хода на историята. В София е разположен католическият орден на капуцините, воден от италианеца отец Тимотей. Той заедно с други свещеници осъзнава, че планът за унищожение на града може да бъде предотвратен. С риск за живота си, отец Тимотей се свързва с Осман Нури паша и апелира към него да не разрушава града. Аргументите на свещеника са насочени към дипломатическите последствия – ако София бъде опожарена, западните сили ще осъдят жестокостта на Османската империя.
Отец Тимотей не действа сам. Група влиятелни българи, сред които и местни първенци, също се обръщат към пашата. Те използват цялата си дипломация, за да го убедят, че такъв акт на насилие ще бъде безсмислен и ще навреди на репутацията му. Подобни преговори по време на война са рядкост, но този път успяват.
Решението
Под натиск и осъзнавайки, че времето му изтича, Осман Нури паша отменя заповедта за унищожение на София. Турските войски се изтеглят към Перник в ранните часове на 4 януари, оставяйки града непокътнат.
Освобождението
На 4 януари 1878 г. руските войски, предвождани от генерал Гурко, влизат триумфално в София. Българското население посреща освободителите с радостни възгласи, цветя и сълзи на облекчение. Градът е спасен, а планът за унищожение – провален.
Тази съдбовна нощ остава в историята като момент на храброст и дипломатическа находчивост. София, която е била на ръба на гибелта, оцелява, за да се превърне в сърцето на възраждащата се България.
