Сградата на „Балкантон“ в столичния квартал „Лагера“ се превърна в епицентър на обществено недоволство, след като временният главен архитект на София одобри планове за нейното събаряне и изграждане на нов жилищен комплекс на нейно място. Това решение предизвика протести сред местните жители и културната общност, които виждат в сградата не само архитектурна, но и културно-историческа стойност.
Сдружение „Лагера и приятели“, известно с инициативите си за облагородяване на квартала, организира протест срещу решението. Жителите изразиха опасения от презастрояването на района, което води до недостиг на инфраструктура като детски градини, паркоместа и проблеми с електроснабдяването и канализацията.
Кметът на София, Васил Терзиев, който по време на кампанията си обеща да ограничи презастрояването в установените квартали и да насърчава развитието в северните части на града, сега е изправен пред критики заради одобрението на този проект. Въпреки че в миналото е изразявал желание да опази стари сгради с културна стойност, като тези на ул. „Любен Каравелов“ 34 и ул. „Мизия“ 9, случаят с „Балкантон“ поставя под въпрос последователността на неговата политика.
Решението за съдбата на сградата на „Балкантон“ ще бъде тест за ангажимента на столичната управа към прозрачност и участие на гражданите в процеса на вземане на решения. Общественият натиск и активността на местните организации могат да изиграят ключова роля в оформянето на бъдещето на този и подобни проекти в града.
Разказ по темата направи Владимир Тодоров, който се е превърнал в участник в протеста. Публикуваме го без редакторска намеса.
Ето и разказа:
В сряда вечерта, докато разговарях в кухнята се чу шумотевица отвън. Поглеждам през прозореца. Поне 200 човека са се подредили пред блока. Аз живея срещу сградата на някогашния „Балкантон”. Това ме направи неволен свидетел, а малко по-късно и участник в протест. Старая се да бъда гражданин с активна позиция по обществените въпроси. Последните няколко дни поради лични ангажименти се оказа, че една новина е минала под радара ми:„Терзиев събаря сградата на „Балкантон“ и дава разрешение за строеж на нови седем”.
Новината обаче, научих впоследствие. Щом видях насъбралите се хора, реших да сляза и видя лично за какво иде реч. Научавам, че протестът е организирам от Сдружение „Лагера и приятели” – организация, която аз знам, живеейки в квартала, като хора, които изцяло самоинициативно финансират и боядисват пейки, чистят градинки и подобни дейности облагородяващи квартал Лагера. Хареса ми това, че сегашната си инициатива има също положителен за квартала, макар и по политически уклон.
Нека разкажа и какво научих от срещата ми с хората в сряда вечер: Господин Васил Терзиев, като кмет, е дал съгласие за смяна статута на сградата на „Балкантон” и превръщането ѝ в многофамилен жилищен имот. Естествено частен изпълнител ще се ангажира да обнови и подготви сградата. За да се случи последното в нормите на това да могат да се вземат подходящи пари за наеми или продажба, сегашната сграда ще бъде съборена и построено на нейно място жилищен комплкст от затворен тип. Какъвто между впрочем има буквално до нея.
А сега и малко допълнение от мен: Замисълът не е лош, когато става дума за стар индустриален имот, които по никакъв начин не добавя стойност на града и обществото. Тук обаче, става дума за сграда с културна стойност. „Балкантон” дори само останало като име притежава културното наследство на творците, които е издавало като институция. Това, че духовния и традиционния български културен елемент нямат никаква стойност заг-н Васил Терзиев и издигналата го за кандидат формация на Промяната, това го знаем. То е видно не са от думите, но и от действията им. Абсурдните обяснения на Атанас Славов срещу промяната на закона за вероизповеданията и спирането на строежа на църква в кв. Младост миналата седмица, са просто поредни доказателства, че тези хора са безродници, които не само че биха, но и продават наследството си за едно погалване по главата. И тези неща не бива да ни изненадват, но не бива и да сме примирени с тях.
Ако стъпим на основата на реторика защитавана от самия Терзиев през кандидат-кметската му кампания, той обясни ясно, че ще се стреми да се спре презастрояването на столицата в изградените квартали и места за нови строежи, ще се търсят в северните части на града. Удачна реторика, кошмарно изпълнение. Тук искам да отбележа, че същата реторика за градоустройствения план държеше и г-жа Ваня Григорова, която сега дълбокомислено заяви, че при липса на нощен градски транспорт могат да се карат тротинетки. И естествено меметата заваляха оправдано.
Но да се върнем на Терзиев и „Балкантон”. Не е трудно да се направи връзка, че изречението „Ще се работи в името на хората.”, добива ясен смисъл вече в контекста на „Ще се работи в името на хората от строителния и имотния бизнес за сметка на каквото е нужно.” Това не е антиполитическа реторика от моя страна, а елементарен коментар на база действията на хората, от които зависят нещата.
И логичното, което да се питаме е какво може да се направи? Живеейки в квартала, никъде не съм видял разлепена обява, че се води обсъждане за подобно нещо – промяна статута на сградата на „Балкантон”. Спазвайки закона следва да има удачно информиране на живущите в квартала за подобни действия, което обикновено се прави в разлепване на съобщение по входовете на блоковете. Такова не съм видял да е залепено никъде. Което ми говори, че са се случвали разговорите под сурдинка и единствено се доказва догадката ми, за кои хора работи г-н Терзиев …ако не броим чуждестранните ютюбъри с тъмен тен, към които видяхме, че има сериозни симпатии преди година.
В сряда вечер, по време на протеста научих, че Сдружение „Лагера и приятели” в последния възможен момент са внесли обжалване в края на двуседмичния срок. С това е спечелено време, както и обещание от Васил Терзиев отново да разгледа първоначалното си решение. Дали ще следва продължение…и какво ще е то? Това зависи сега от всички нас.