Сигнал на наша читателка отваря въпроса за проблеми в българската нормативна уредба. По конкретно става въпрос за член 144 от Семейния кодекс. Той касае разпоредби, свързани с издръжката на децата при развод. Спорната част във въпросния член е, че има условност при изплащането на издръжката. Тя е дефинирана по следния начин: „ако родителите могат да я дават без особени затруднения”.
Уточняваме, че тук става въпрос за вече пълнолетните им деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения. За предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение. Другата условност за издръжката е, че тя се дължи само, ако вече учениците и студентите не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си.
Оказва се, че много масови са случаите, в които родители се оказват особено затруднени. Сред тези случаи има обосновани такива като инвалидност, но има и доста съмнителни. Което отваря въпросa дали тази условност на нормативната уредба не дава възможности за корупционни модели.
Заложената неяснотa може да се види ясно и в чл. 59 ал.5, В нея е записано, че “размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.”
Цялостно относно Семейния кодекс има и още спорни въпроси. Например как се разпределят разноските по делата в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в Семейния кодекс (СК). За родителските права, издръжката на детето, личните отношения с него и т.н. По този противоречиво разрешаван в практиката въпрос се очаква да се произнесе със задължителна сила Върховният касационен съд (ВКС) след като състав на Гражданската колегия предложи по него да бъде постановено тълкувателно решение).
Специализираният правен сайт Лекс съобщава, че върховните съдии Марио Първанов, Маргарита Георгиева и Николай Иванов са формулирали въпроса, по който да бъде образувано тълкувателно дело, по следния начин: „Приложими ли са разпоредбите на чл. 78 ГПК в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК?“.
Прието е, че производствата по спорна съдебна администрация на отношенията между родители и деца, в т.ч. и на лични отношения на близки с деца, не са изрично уредени в процесуалния закон. Нито има специални норми относно отговорността за разноски по тези производства, поради което и при тях намират приложение общите правила на чл. 78 от ГПК, според които отговорността за разноски почива на изискването за отговорност за вреди от неоснователни действия.
Важен въпрос е как се определя издръжката. Адвокат Юлия Николова в интервю за BurgasNews уточнява по какъв ред се случва това.
Определя се според нуждите на детето и възможностите на родителя. Но тя е задължителна. Издръжката има минимален размер. Преди минималният размер беше твърд, а сега стана процент от минималната работна заплата. В момента минималната издръжка е една четвърт от минималната работна заплата, уточнява юристката.
Затова и единият родител дава една четвърт, другият също дава толкова и става половин минимална работна заплата. Пак е невъзможно с тези пари да се гледа едно дете.
Издръжката не е наказание за родителя осъден на нея, а средства за живот на детето, посочва още тя. Отворен обаче остава въпросът дали нормативната уредба прави нужното, за да осигури бъдещето на децата, вместо вратички и прозорчета за облагодетелстване и корупционни практики.