Откровение на градски либерал в столично кафене на жълтите павета, в което едно соево лате и минерална вода струват 19,50 :

„Ами вижте сега, това е доста сложен въпрос, всичко е толкова относително, човек трябва да е противопостави на закостенелите норми и правила, да открие вътрешната си същност. Аз напоследък много чета философия и най-новите изследвания в психологията. Подбирам само публикации на изявени изследователи от Харвард, Кеймбридж, Сорбоната.

В днешната психологическа наука много се говори за жизнения цикъл, за относителността на това кое е правилно и кое не.

Сложен е този въпрос, но е сигурно, че ние трябва да избираме и да не ни интересуват глупости от отминали времена.

Науката доказа, че можеш да избираш какъв пол си например, кой може да каже как е правилно да се живее?

Аз вярвам в науката, а тя казва, че планетата е застрашена и затова събирам капачки, къпя се бързо и през ден, изключих месото от менюто си, защото така се убиват животни, а и с тяхното отглеждане се увеличава въглеродния диоксид в атмосферата. Ние сме отговорни и към децата и затова трябва да ги възпитаваме да бъдат като нас, да ядат здравословно.“

Говорещият и слушателите му са бледи, слаби, с шарещи неспокойни погледи, някои от тях с трудно установим пол. С излъчване, в което няма пламък и живот, дори в момента на разговора личи как всички слушат без удоволствие, някак по заучена схема. А са образовани, четящи, могат да цитират редица автори.

Дори шегите им са стерилни и лишени от творчество, прочели са ги в наръчника по пи ар на активист от неправителствения сектор, който се опитва да просветлява простите ганьовци.

2. Селският площад в северозападно село. Хората са се събрали около залез слънце на двете маси и няколкото пейки. Върви оживен разговор един през друг, тук хората рядко се изслушват. Приказват си за живота, за възпитанието на децата. Хора със здраво, простодушно излъчване, но и с много жизнена енергия.

Не са чели психологически и философски трудове, но нямат съмнения за себе си и живота. Как трябва да се живее е ясно, възрастните насочват и съветват младите. Разговарят за едно русичко момиченце на пет, което е с тях. Голям възрастен мъж, едър и достолепен, казва, че да откажеш сладолед на дете е кощунство. Не разсъждава за вредите от захарта например.

Казва, че е доволен, че в селото все още има млади хора, а негова позната девойка си е намерила мъж и двамата са вече семейство. Усещането е как в този разговор може да се отпуснеш и да се довериш на хората. Те не са глупаво наивни, а просто живеят живота без да си задават тъпи въпроси.

Не защото са неосъзнати, а защото са част от самия него. Излъчват много първична енергия, не се борят с живота като в луксозното кафене, а просто го усещат и живеят. Като Алексис Зорбас на Казандзакис, може би??!!

3. Как трябва да се живее? Може би най-сложният и труден въпрос още от началото на човешката история. Тази тема е обсъждана от времето на Шумер и Ефрат до днешната 2024 година.

4. И може би най-точният отговор е като човек погледне имат ли жизненост и енергия събеседниците му или предпочитат стерилното и кастрирано интелектуалоидно (а не интелигентно) съществуване!?

Автор: Иван Иванов, психолог