На 3 март 2025 г. министър-председателят на Република Северна Македония (РСМ) Християн Мицкоски се срещна с унгарския премиер Виктор Орбан в Будапеща. Мицкоски изрази надежда, че Унгария ще продължи да бъде ключов поддръжник на Скопие в усилията му да стане член на Европейския съюз (ЕС). В същото време срещата повдигна важни въпроси за истинските намерения на северномакедонския премиер, предвид неговите скорошни антибългарски изказвания.
По време на пресконференцията след срещата, Виктор Орбан критикува отношението на Брюксел към Северна Македония, като заяви, че „забавянето на интеграцията не е по вина на Скопие, а на самия ЕС“. Той подчерта, че Унгария ще продължи да защитава членството на РСМ, както и че всяко разширяване на ЕС е било от полза за всички страни членки. Орбан добави, че в момента се водят разговори за подписването на ново икономическо споразумение между двете държави.
Въпреки заявеното желание за евроинтеграция, само няколко дни преди срещата с Орбан, Християн Мицкоски за пореден път отправи враждебни коментари срещу България. Той категорично отказа да допусне включването на българите в конституцията на Северна Македония. Основно условие за продължаване на преговорите с ЕС според „френското предложение“.
„По този начин той потвърди твърдото си нежелание да се съобразява с основата за преговорната рамка на неговата държава с ЕС“, коментира анализаторът Любомир Гутев от сдружението Аспаруховъ Мечъ.
Според него, Мицкоски не само че блокира евроинтеграцията, но и умишлено изопачава историческите и политическите реалности.
„Изказването му по темата съдържаше и циничната лъжа, че в Македония живеят около „700-800 българи“, както и смехотворните обвинения, че страната ни води някаква асимилаторска политика спрямо „македонците“ в Албания след признаването на българското малцинство там през 2017 г.“, подчертава Гутев.
По думите на Любомир Гутев, антибългарската риторика на Мицкоски и неговата партия ВМРО-ДПМНЕ не е нещо ново, а напротив – тя се засилва с годините.
„Нека напомним, че антибългарската реторика е дългогодишен похват на Мицкоски и неговата партия ВМРО-ДПМНЕ. Тази тенденция се задълбочи след подписването на Договора за приятелство и добросъседство с България от неговите предшественици през лятото на 2017 г.
От този момент всички плахи и непоследователни опити на официално Скопие да подобри двустранните отношения със София бяха определяни като „предателства“ или действия под „български диктат“ от опозиционната тогава ВМРО-ДПМНЕ.“, обяснява Гутев.
След като ВМРО-ДПМНЕ спечели парламентарните избори през 2024 г., вместо да търси път към ЕС, новото правителство изглежда е решено да задълбочи напрежението.
„Това, което без преувеличение можем да наречем „антибългарска истерия“ от тяхна страна, не престана. Напротив, новият премиер Мицкоски сякаш е приел, че има мандат да се бори с имагинерната българска заплаха, прикривайки неумението си да води съдържателна външна политика и да постави ясни стратегически цели пред Република Северна Македония“, допълва Гутев.
Реакции от България и Гърция
Българското Министерство на външните работи излезе с остра позиция срещу изказванията на Мицкоски, като ги нарече „неприемливи и изопачаващи реалността“. София подчерта, че отказът на Скопие да включи българите в конституцията е директно препятствие пред европейското бъдеще на страната.
По време на Делфийския форум във Вашингтон, министърът на отбраната на Гърция Никос Дендиас също не спести критики към правителството на Мицкоски: „Настоящото правителство в Северна Македония няма връзка с реалността.“
Въпреки че България не може да си позволи да игнорира случващото се в Северна Македония, реакциите ѝ досега остават в рамките на стандартната дипломатическа практика. Според Любомир Гутев това не е достатъчно:
„Трябва да сме наясно, че България си има работа с един съсед, който държи дълбоко ирационално поведение. Ала поради множество причини, свързани с миналото и настоящето, неговата съдба не ни е безразлична. В този смисъл не можем да си позволим просто да реагираме на неговите ходове, като следваме традиционния дипломатически протокол.
Необходимо е България да формира ясна и задълбочена външнополитическа линия по отношение на Република Северна Македония, която да се базира на националните ни интереси и да бъде отстоявана последователно.“
Срещата между Мицкоски и Орбан потвърждава, че Северна Македония търси подкрепа в ЕС, но отказва да изпълнява основните условия за евроинтеграция. В този контекст България трябва да бъде по-активна в защитата на своите национални интереси и правата на българите в Северна Македония.