Изключително исторически успех постигна 16‑годишният български тенисист Иван Иванов, спечелвайки титлата на юношите на Уимбълдън без да загуби сет – с 6:2, 6:3 срещу американеца Ронит Карки. Това направи Иванов едва вторият българин след Григор Димитров (2008), който вдига юношеския Уимбълдън. Когато в неделя следобед Иван Иванов вдигна ръце към небето на Лондон, някои го нарекоха „новия Григор Димитров“.Коментаторите на BBC го нарекоха „студен като лед и бърз като мисъл“. Но зад този успех стои история и личност, която рядко е тотално различна и тепърва предстои да се разгърне. Затова забравете за сразвненията.
Иван е роден във Варна на 30 октомври 2008 г. Баща му е инженер, майка му – учителка по математика. На 5 години хваща за пръв път ракета, по случайност. Баща му го завежда на тенис корт „за да си поиграе с братовчедите си“.
„Не ми хареса особено в началото. Бях по-бавен от другите. Но после започнах да се ядосвам, че не мога да ги бия“, признава днес Иванов.
Ядът му към собствените му неуспехи сава двигател за прогреса. Започва да тренира по 5-6 часа дневно от 8-годишен. След като печели няколко национални турнира при 12-годишните, семейството му взема рисковано решение – да замине за академията на Рафаел Надал в Манакор, Майорка. Там Иван попада в друга реалност – тренировки от 7 сутринта, училище следобед, психолози, спортни диетолози, безкрайни повторения на бекхенд по диагонал.
„Имаше моменти, в които си мислех, че ще се откажа. Чувствах се никой. Имаше по-добри от мен“, споделя Иванов.
Загубите, които градят шампиони
Преди да стане шампион на Уимбълдън, Иванов поняся болезнени загуби. През 2023 г. отпада още в квалификациите на юношеския турнир Rafa Nadal Open. Там губи от испанец, с когото тренират заедно.
„Беше унизително. Рафа стоеше на корта до мен и гледаше как падам. После в съблекалнята ми каза: ‘Ако искаш да си тенисист, ще трябва да умираш по малко след всяка загуба, но да се връщаш’. Запомних го“, разказва Иванов.
В началото на 2024 г. губи в първия кръг на Australian Open. На Ролан Гарос 2025 стига полуфинал, но там го бие германецът Макс Шьонхаус в два сета. Същият Макс, когото Иванов елиминира в полуфинала на Уимбълдън месец по-късно. Реванш, за който Иван казва само едно изречение:
„Понякога тишината е най-добрият отговор.“
Тенисът като житейска философия
Иван Иванов не е типичният юноша-чудо. Той не се стреми да бъде в центъра на социалните мрежи, няма тикток акаунт и рядко качва снимки в Instagram. В академията на Надал го наричат „студеният българин“.
Преди всеки мач медитира по 10 минути. Чете книги – последната, която е носил в багажа си за Уимбълдън, е „Изкуството на войната“ на Сун Дзъ. На въпрос защо – отговаря:
„На корта не е само битка за точки, а битка на ума. Понякога побеждаваш, когато не се биеш, а чакаш другият да се счупи.“
Треньорът му Кристин Грозданов казва:
„Иван е от малкото деца, които не само гледат как да удрят по-силно. Той гледа как да удря по-умно.“
Нощта преди финала на Уимбълдън Иван спи само час и половина. Няма проблем със здравето – просто е прекалено развълнуван. Вместо да се мъчи да заспи, сяда в 3 през нощта в стаята си в „The Queen’s Club“ и гледа стари мачове на Роджър Федерер. Слуша тиха класическа музика – любимият му е Шопен.
„Тревожех се, но когато стъпих на корта, всичко изчезна. Това е силата на подготовката. Когато си готов, няма значение дали си спал.“
лед победата си на Уимбълдън, Иванов ще стане №1 в света при юношите. Това е само началото. Плановете му са да се пробва в мъжките турнири още през есента на 2025 г., вероятно с участие в няколко Challenger турнира в Европа.
„Искам да играя срещу мъже, които ще ме натиснат до стената. Само така ще разбера колко струвам“, казва самият Иванов.
Историята на Иван Иванов не е просто история за шампионски титли. Тя е разказ за онези моменти, когато си сам на тренировъчния корт, когато губиш финал, когато си мислиш да се откажеш, но решаваш да останеш.
„Искам хората да знаят, че не съм от онези, които печелят само защото имат талант. Имам талант, но имам и провали. Понякога дори повече от успехите. И това ме е направило по-добър.“
Иван Иванов е момче, което все още е в началото на пътя си. Но той вече има тежест, защото е минал през загуби, тишина, преодоляване и растеж. Дали ще стане следващата голяма звезда в мъжкия тенис? Никой не знае. Но той вече е нещо по-ценно – шампион, който не забравя откъде е тръгнал. И може би точно затова тази история едва сега започва.
Автор:Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
➡️ Revolut: https://revolut.me/tbelenski
➡️ Банкова сметка: BG82STSA93000014941658
