На 12 май 2025 г., в Световния ден на сестринството, медицински сестри от цялата страна излязоха на протест пред Министерството на здравеопазването. Организатор на протеста беше Синдикатът на българските медицински сестри (СБМС), заедно с Националната конфедерация на труда и Автономната работническа конфедерация.
Този път денят не беше повод за празник, а за решително изразяване на гнева към системата. Вместо тържествена атмосфера, пред министерството се събраха хора, които се борят ежедневно за здравето на българите, но самите те работят при мизерни условия.
Протестът продължи два часа. За близо един час беше спряно движението по едно от пътните платна на булеварда пред сградата. Това беше ясен знак – системата не работи, а бездействието на властите вече засяга живота на всички. Сестрите носеха плакати с надписи като: „Да на достойния труд! Да на достойното заплащане! Не на търговията със здраве!“ Гласовете им отекваха в сърцето на София, а протестът събра подкрепа от граждани и синдикалисти от други сфери.
„На този ден по света празнуват, а ние сме тук, защото няма какво да празнуваме. Нашето достойнство е тъпкано всеки ден. Болниците не са магазини, здравето не е стока!“, каза Мая Илиева, едно от лицата на синдикалната борба.
Веси Ганчева добави:
„Перник остана без родилно отделение. Не защото няма нужда, а защото няма кой да работи. Това е резултатът от политиките, които убиват системата.“
Закриването на болници се превърна в тенденция през последните години. Много държавни и общински лечебни заведения бяха затворени. Това лиши цели региони от достъп до здравни грижи. Хората са принудени да пътуват десетки километри, за да получат базово лечение. И всичко това се случва, защото болниците са превърнати в търговски дружества. Основната им цел вече не е да лекуват, а да трупат печалби. А печалбата често се постига за сметка на пациента и на работника.
„Хората умират, защото нямат пари. Болниците не ги лекуват, а ги задължават. Ние не искаме да сме част от това. Искаме човешка система, не пазарна,“ заяви Бойка Атанасова.
По време на протеста беше издигнато и конкретно искане: основната заплата на медицинските сестри да бъде поне 150% от средната за страната. Само така, според синдиката, ще бъде възможно да се върнат кадри от чужбина и да се спре изтичането на млади специалисти.
„Имаме техника, която не можем да използваме. Не защото не я разбираме, а защото няма персонал. Без хора няма здравеопазване. Машините не лекуват. Лекуват хората,“ каза една от протестиращите.
Липсата на достатъчно персонал вече се усеща навсякъде. Много от сестрите са на възраст над 50 години. Нови почти не идват. Причините са ясни – ниско заплащане, липса на сигурност и постоянен натиск.
Протестиращите напомниха, че борбата им не започва сега. От години те се борят срещу система, която ги потиска и експлоатира. През последните пет години десетки медицински специалисти се обединиха в активна съпротива срещу търговизацията на здравеопазването.
„Ние не сме мълчали. Платихме висока цена. Много от нас бяха заплашвани, местени от работа, уволнявани. Но няма да се откажем,“ каза Веси Ганчева.
На протеста беше обявено, че представители на синдиката са се срещнали с министъра на здравеопазването. По време на срещата те са изложили своите искания и са настояли за спешни мерки. Разговорите ще продължат и през следващата седмица. Въпреки това протестиращите не хранят илюзии. Те ясно заявиха, че ако диалогът отново се окаже фалшив, ще продължат с протестните действия.
„Писна ни от празни думи. Писна ни от това да ни лъжат, че ще има промяна. Време е да има истинска реформа. Ако властта пак си затвори очите, ние няма да мълчим. Ще продължим,“ заяви Мая Илиева в края на протеста.
По думите ѝ, този ден не е бил просто поредният опит за промяна. Това е вик за помощ. Вик на хората, които се грижат за нашия живот, но често остават без подкрепа.
Ако държавата отново избере да не ги чуе, загубата няма да бъде само тяхна. Ще бъде на всички нас. Защото без здравни работници няма здравеопазване. И без грижа за тях, няма грижа за обществото.